Социална отговорност във футбола: Спасението

Футболът не е просто най-любимата игра на човечеството. Футболът е средство за стопяване на граници, цветове, религии, полове и прочие. Футболът е социална отговорност!

Спортът е неразделна част от нашия свят. Спортът е социална отговорност. От олимпийската идея в древността спортистите са измервали силите и уменията си в различни дисциплини. Както любителите спортисти, така и професионалистите живеят с идеята за състезание, общност и дисциплина. Спортът свързва хората през границите и е пример за подражание за младите хора.

В същото време зад успешните отбори и техните спортисти има и икономически структури и модели на управление, които основани на идеята за справедливост и уважение, обединяват икономически и спортни интереси в печеливша ситуация, от която всички да имат полза. Следователно печелившите и базирани на стойността модели на управление в спорта са не само важни за автентичността, но и за дългосрочния спорт и следователно икономически успех. В днешно време ще звучи наивно да твърдим, че спортът и бизнесът нямат нищо общо. Повече от ясно е, че вървят ръка за ръка. Под ръка за ръка се има предвид, че са взаимно зависими. Един спортен скандал носи със себе си не само спортни, но и финансови загуби и обратно – един финансов скандал може да бъде крах за даден отбор.

Поради тази причина както спортната, така и бизнес частта на един отбор изисква другият да се развива. За да бъдат в челните редици и в двете насоки и да се разглеждат като пример за подражание, съществуващите модели на партньорство непрекъснато се развиват, от спонсориране и стратегическо партньорство до обмен на ноу-хау и управление. Най-добрите компании могат да се учат от спорта и обратно. Нуждата от устойчиви модели на управление и вземане на решения нараства и в двете области. Стратегии и инструменти, които отразяват екологичните, социалните и икономическите, както и спортните последици от собствената дейност и търговия се развиват непрестанно.

Един такъв инструмент е корпоративната социална отговорност (CSR), която отдавна е пробила своя път в спортния мениджмънт. Мениджърите, служителите на асоциации и клубове определят собственото си поемане на отговорност, съобразено с техния клуб, асоциация или спортна компания. Какво обаче представлява CSR? Все още академичната литература не е намерила компромис по повод дефиницията на корпоративната социална отговорност. Няколко са обаче дефинициите, които успяват несъмнено да обяснят това понятие.

Нека започнем с „пирамидата на Каръл“. Тази теоретична рамка се фокусира върху четири ключови типа отговорност, която организациите трябва да изпълняват – икономическа, правна, етична и филантропична.⁽¹⁾ Филантропията е най-високото стъпало в пирамидата, с което се има предвид, че една организация трябва да подобрява активно света около себе си. Сходна дефиниция дава и Европейската комисия през 2011г., когато обобщава CSR като „отговорността на предприятията за тяхното въздействие върху обществото“.⁽²⁾ Целта е да се максимизира създаването на споделена стойност, което означава да се създаде възвръщаемост на инвестициите за акционерите на компанията едновременно с осигуряването на ползи за другите заинтересовани страни на компанията, както и да се идентифицират и предотвратят на възможни неблагоприятни въздействия, които предприятията могат да имат върху обществото. Идеята е компаниите да подберат внимателно даден социален проблем, който е близък до тяхната дейност или сфера. Обикновено колкото по-тясно обвързан е социалният проблем с бизнеса на компанията, толкова по-голяма е възможността да се използват ресурсите на фирмата – и да се възползва обществото.

След като вече обяснихме значението на корпоративната социална отговорност е хубаво да я погледнем през спортната призма. Спортът е невероятен комуникатор и усилвател на ценности и идеи към широка маса хора, и особено към младите хора. Ако бъде правилно приложен на спортното поле, моделът на корпоративната социална отговорност се превръща мигновено във фактор за успех в спорта и бизнеса, както и във важен производител на мнения за настоящото и бъдещото поколение.

Когато обаче говорим за спорт, няма как да не споменем цар Футбол. Абсолютно всеки ден има футболни мачове. Повече от 3.5 милиарда души определят себе си за фенове на играта⁽³⁾, като световното първенство в Русия отчита рекорден брой гледаемост и се превръща в третото най-гледано събитие след Олимпийските игри в Рио и в Лондон.⁽⁴⁾ Финалът на същото това първенство е следен на живо от 1.12 милиарда души.⁽⁵⁾ Тези цифри ясно ни показват, че футболът е не просто поредния спорт, а най-популярният такъв. В същото време той е и едно от най-значимите неща в човешкия живот, а някои хора смятат футбола за своеобразна религия. Аргументите в подкрепа на огромното значение на играта не приключват тук. Една от най-уважаваните и големи световни организации – Обединените нации се състои от 193 държави членки.⁽⁶⁾ За сравнение ФИФА има 211.⁽⁷⁾ Тези цифри и много други са достатъчни, за да покажат колко голяма е футболната сцена. Всъщност сещате ли се за по-голяма сцена изобщо?

Не е случайно, че „МакДоналдс“ и „КокаКола“ са главните спонсори на световното първенство по футбол от толкова много години или че „Хайнекен“ е главен спонсор на Шампионска лига. Но за спонсорството ще си говорим в друга статия.
Днес става дума за отговорността на самите клубове. Чрез подобни активности в сектора на корпоративната социална отговорност футболните отбори могат да изпълнят най-важните елементи на своя стратегически мениджмънт⁽⁸⁾:
            -> Могат да спечелят фенове и да изградят силни връзки с тях.
            -> Могат да повишат разпознаваемостта и популярността на отбора, което да доведе до финансови постъпление чрез продажбата на билети, тениски и прочие.
            -> Могат да подобрят състоянието на обществото, чрез което да си гарантират мястото на лидер в обществото.
Това са само някои от предимствата, от които тимовете могат да се възползват, ако изпълняват правилно заложените си стратегии и имплементират качествено кампаниите си в сферата на CSR. Има редица примери за отбори в Европа, които не просто успешно изпълняват тези си активности, а са се превърнали в истински идоли за обществото си.

Не искаме да даваме примери с големи клубове, защото тогава човек би казал, че само те могат да си позволят да правят такива кампании. За пример ще дадем отбора от Бундеслигата – „Майнц 05“⁽⁹⁾. Кампаниите, които отборът изпълнява не могат да се преброят на пръстите на две човешки ръце. Ще насочим вниманието си към една от тях, става дума за „05er Kids Club”. През 2006г. „Майнц 05“ прибягва към първата си инициатива, основавайки клуб за деца между 6 и 12 години. Срещу такса от 12.60 евро годишно децата получават достъп до над 30 събития и работни групи с професионалисти от специфични кръгове. Целта е те да бъдат запознати с важните теми на деня и да бъдат подготвени за модерния свят още от малки. Една от важните теми е инклузията. Всяко едно дете член на клуба е трябвало да сключи приятелство с друго дете, което е в неравностойно положение. Отделно постоянно са се провеждали посещения от професионалния отбор на „Майнц“, който е инспирирал малчуганите.

Друга невероятна кампания на германците е една от активностите на „Байер 04“(Леверкузен)⁽¹⁰⁾. Тяхната социална отговорност е имала за цел да даде двоен шанс на стотици деца. Когато си малък си убеден, че ще станеш професионален футболист, защото това е всичко, което искаш да правиш. Понякога обаче животът е несправедлив. Има редица причини, които за жалост прекъсват кариерите на безброй футболисти, дори и на най-талантливите. Затова отборът от Леверкузен решава да предложи на играчите в своята академия възможността да завършат и търговско образование, докато играят, за да могат да имат план Б, ако нещата с футбола се объркат.

Написаното в горните редове не представлява небивалици, които да бъдат подминати с лека ръка. Състоянието на българския футбол е тема, която се коментира постоянно. Но не всичко се случва на терена. Не всичко зависи от 11-те, които играят от сигнал до сигнал. Българските клубове искат да печелят без да създават добавена стойност, а това е нагло. Емоционалността, която носеше радост на милионите родни футболни фенове вече не е същата, както преди 20 години. Клубовете много добре осъзнават, че губят фенска маса и смятат, че без спортни успехи няма да могат да си възвърнат публиката или да спечелят нова такава. Това обаче незадължително е така. В Бундеслигата хегемон от десетилетия е „Байерн Мюнхен“, след него има още няколко отбора, които имат сериозни триумфи, но това не влияе на публиката на „Майнц 05“ да речем. Капацитетът на стадиона им е изпълнен почти на максимум, а тимът не е спрял дори и за секунда да помага на обществото. Защото именно то е неговата подкрепа. Законът „Дай, за да получиш“ в действие…

Мнениението на Ритнитопъ:
С оглед на ситуацията в българския футбол и добрите практики в редица европейски отбори, екипът на Ритнитопь е на мнение, че родните клубове трябва час по-скоро да реагират и да заимстват идеи от своите европейски колеги. Редица кампании могат да бъдат развити, които да съчетават в себе си едновременно целите на обществото и тези на футболните клубове.

Не трябва обаче да има сляпо копиране на активности, защото това няма да доведе до желаните резултати! Не съществува модел на кампания, който да е пригоден за всички ситуации. Клубовете трябва много внимателно да се запознаят с локалните характеристики на обществото, което ги подкрепя и на региона, в който играе отборът. Ако например от старозагорските футболни школи процентът успешно реализирали се професионалисти е малък и в същото време земеделската промишленост бележи значителен ръст, отборите от региона могат да помислят за кампании по подобие на тази на „Байер 04“(Леверкузен), чрез която да гарантират на своите млади надежди добро бъдеще!

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:

⁽¹⁾ Carroll, A. B. (1991). The pyramid of corporate social responsibility: Toward the moral management of organizational stakeholders. Business Horizons, 34(4), 39-48. https://doi.org/10.1016/0007-6813(91)90005-g

⁽²⁾ European Commission. (2011, October 25). Corporate Social Responsibility: a new definition, a new agenda for action. https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/MEMO_11_730

⁽³⁾ Zeidan, O. S., & Fauser, S. G. (2015). Corporate governance and corporate social responsibility – the case of FIFA. Problems and Perspectives in Management, 13(2-1), 183-192.

⁽⁴⁾ List of most-watched television broadcasts. (2004, May 9). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved January 23, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_most-watched_television_broadcasts

⁽⁵⁾ FIFA. (2018, December 21). More than half the world watched record-breaking 2018 World Cup. www.fifa.com. https://www.fifa.com/worldcup/news/more-than-half-the-world-watched-record-breaking-2018-world-cup

⁽⁶⁾ UN. (2018, December 6). Growth in United Nations membership, 1945-present. United Nations. https://www.un.org/en/sections/member-states/growth-united-nations-membership-1945-present/index.html

⁽⁷⁾ FIFA. (n.d.). FIFA – Associations and confederations. www.fifa.com. https://www.fifa.com/associations/

^{(8), (9), (10)} Hildebrandt, A. (2014). CSR und Sportmanagement: Jenseits von sieg und Niederlage: Sport als gesellschaftliche Aufgabe verstehen und umsetzen. Springer-Verlag.