Идеята за европейска Суперлига пропадна. Няма да ви засипваме с поредната доза раздирателни съчинения и обяснения в любов към футбола. Дълг е на всеки фен да стои зад отбора си. Точно това е темата, която ще засегнем. Изумителна е привързаността на българските футболни фенове към чуждите клубове. Защо не се забелязва същата привързаност към родните ни отбори?
Без да хвърляме вина върху него, се запитваме защо българският фен защитава като лъв ценностите на „Ливърпул“, например, но няма да застане плътно зад родния си клуб.
Студената война във футбола
Последните дни бяха динамични. Въпреки че това не е главната тема на статията, ни се струва редно да обобщим случилото се през погледа на “Ритнитопъ“.
В неделната вечер (18.04.2021г.) официално беше декларирана война. Дванадесет милиардери демонстрираха невиждана досега сила на вниманието на футболната общественост. Бе обявено създаването на нов турнир. Без кой знае колко подробна информация, без регламент, без начална дата. Но със забележителен синхрон.
Чрез социалните си мрежи, дванадесетте европейски клуба, чиито имена вече всички знаете, хвърлиха бомбата. Без повече обяснения.
Войната обаче не е срещу традициите във футбола. Войната е срещу организации, които удобно използваха момента, за да се обявят за „добрата страна“.
От години насам политиката на УЕФА и ФИФА целенасочено прави това, в което е обвинена революционната “Суперлига”. Богатите клубове от много време насам имат все повече запазени места в евротурнирите. И без създаването на тази лига, развитието на турнира “Шампионска лига” стремглаво се бе запътило към осигуряване на максимален брой квоти за каймака на европейския футбол.
Феновете показаха, че са пазителите на тази игра!
Но обявявавнето на този турнир предположи за косвени щети в ядрото на футболната игра. За това богаташите не бяха помислили. Тук бяха заплашени традициите на местните първенства. Родните фенове на тези отбори бяха изправени пред най-страшната дилема, която човек може да си представи – подкрепа за любимия клуб или за играта такава, каквато я обичаме?
И преди началото на пандемията, и след нея чувахме слогана „Футболът е нищо без феновете“. Ако някой си е мислел, че това е просто клише, нека помисли отново.
Може би някои от вас, скъпи читатели, сте чули/прочели емоционалната реч на легендарния защитник на „Манчестър Юнайтед“ – Гари Невил (1). В неделната вечер, той беше гласът на всеки един футболен фен на Острова.
„Собствениците на тези клубове – „Ливърпул“, „Манчестър Юнайтед“, „Челси“ и останалите нямат нищо общо с традициите на английския футбол. Те не разбират феновете, които повече от сто години живеят с клубовете си и ги обичат безрезервно.“
– Гари Невил
И се случи немислимото. Фенове на различни футболни клубове за часове се обединиха под надслов „не на Суперлигата“. Хора, които изпитват непреодолима неприязън към футболните си противници, преглътнаха пристрастия и его за няколко часа, и застанаха “рамо до рамо” в битка за футбола.
Дали те са причината проектът „Суперлига“ да се разпадне, едва ли някога ще разберем. Но че ще се наслушаме на конспиративни теории, в това не се и съмняваме.
Истината е, че привържениците на тези клубове генерираха енергия, която със сигурност е повод за гордост. Показаха, че не са така наречените “пластмасови фенове”. Демонстрираха, че основата дори на най-големите грандове се състои от футболни романтици.
Дори фенове у нас заеха позиция по темата
И тук ще засегнем една много болна тема. Защо феновете у нас са заинтригувани повече от чуждите грандове, след като традициите у нас се потъпкват непрестанно? Но за спасението на нашите клубове се борят един “твърд електорат” от също такива романтици, които с насмешка дори биват наричани мазохисти. И може би с право.
Ако тази „Суперлига“ беше опит да се създаде един картел (2), който да монополизира целия европейски футбол, то това у нас се случва от десетилетия.
Няколко именити отбори фалираха. Бяха връщани в елита чрез пошли схеми, бяха заличени клубове. Мълчание. Дори от добрата УЕФА, която би следвало да действа като регулатор, нямаше намеса.
Стадиони бяха сравнени със земята. Скоро ще се навърши десетилетие, откакто отборът на „Ботев“ (Пловдив) играе мачовете си на тренировъчната си база! Същото се отнася и за „Левски“, чийто стадион придобива все по-окаян вид, а незавършеният сектор вече изглежда като износен. Феновете на „Локомотив“ (Пловдив) подкрепят отбора си от подвижна трибуна. Стадионът във Варна се строи откакто се помня. Схванахте идеята. Имаме нужда от жар, а не от апатия.с
Стадион Лазур с лека ръка може да се превърне в търговски център, а ние взимаме отношение за традициите на английските клубове?!
Мнението на Ритнитопъ:
Това са проблемите, на които трябва да се дава гласност в България! Проектът „Суперлига“ засегна отбори, чиито фенове взеха позиция и извоюваха победа, с която ще се гордеят дълго време. Обединиха се в името на футбола.
Но у нас също има битки, за които си струва да се бориш. Лошото управление на футболните клубове е като тумор, който се е разпространил навсякъде. Именно феновете са тези, които водени от любовта към любимия си отбор, трябва да бъдат коректив на ръководствата и вечен пазител на традициите у нашия футбол. Само в тях е надеждата!
Има кой да защити интереса на чуждите футболни клубове. А нашите? Борете се и подкрепяйте родните си клубове!
Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!
Източници:
(1) ‘I’m absolutely disgusted!’ Gary Neville’s verdict on the ESL proposal (04, 2021) https://www.youtube.com/watch?v=GP05EDm9EB8
(2) European Superleague: Carragher sickened by Liverpool’s ‘betrayal of heritage’ (04,2021) https://www.goal.com/en/news/european-super-league-carragher-sickened-by-liverpools/bjxwd1lr2qp61fstmq240jf15
Be First to Comment