Press "Enter" to skip to content

Аматьорският футбол като практичен смислов свят

Аматьорският футбол не може да се похвали с ослепителния, даже леко мафиотски, блясък на професионалния футбол, който е еволюирал в огромно бизнес чудовище. Това обаче по никакъв начин не го лишава от невероятната му магия, с която се слави. За едно дете няма никакво значение дали играе на стадион пред пълни трибуни или на улицата, ползвайки за врати няколко камъка. Ако не сте излизали пред многохилядна публика, то със сигурност сте си играли с пластмасова бутилка от вода или кока кола в квартала. Затова ще си говорим днес, но с факти.

Аматьорският футбол е изключително интересна култура форма, която се практикува ежедневно. Както в България, така и по целия свят, аматьорският и непрофесионалният ритнитоп са най-широко разпространената форма на масов спорт(1). Това не трябва да ни изненадва по никакъв начин, тъй като за разлика от други спортове единственото нужно при футбола са топката и краката на играчите. Както сме виждали в много от случаите – вратите и очертанията не са проблем.

Снимка на деца, играещи си на улицата

Освен щастието, което доставя на играещите го, аматьорският футбол е пример за световна интеграция, културен обмен и символ на едновременно развитие на специфични знания относно мястото, на което се практикува. Това носи със себе си и друг факт – този вид спорт се подчинява напълно на законите на местното и регионалното развитие и поне структурно е свързан с националните или понякога дори глобалните тенденции в професионалния футбол.

Въпреки това винаги трябва да разглеждаме случващото се и през призмата на непрофесионалния футбол, чийто свят е амбивалентен и изгражда смислови пространства, които оформят социална тенденция, основаваща се на своеобразен диалект между ефективността на масовия спорт сред деца и подрастващи, от една страна, както и възможността да се забавляваш при контролирани условия, от друга.

В сложния, но регламентиран футболен свят е почти невъзможно да се направи разлика между добро представяне, (тактическа) дисциплина, концентрация, самоконтрол и всеобщо търсене на забавление. В свободното си време любителите футболисти се подчиняват на условия на труд, които са различни от тези на професионалните играчи. От части това води и до финансови ограничения от една страна, а от друга и физически такива. Връзката между професионалните очаквания и всеобщото забавление изплува на повърхността при детско-юношеския футбол. Децата трябва да се забавляват и да тестват своите възможности в архитектурно управляема и контролирана рамка. Тук се намесва и родителското тяло, което смята това „футболно изпитание“ за важна част от възпитателния план, който децата трябва да спазват.

Ако разглеждаме футбола в неговата цялост, той може да бъде разгледан в три подобласти(2):

  1. Професионален футбол, който е по-малката част като количество, но се радва на високо финансово и медийно сияние.
  2. Аматьорски футбол. Това, за което говорим в настоящата статия.
  3. Развлекателен или неформален футбол, който представлява „ритане на топка“ в училищни дворове или футболни игрища. Не сме и няма как да сме запознати с реалното разпространение на тази футболна подобласт.

Тъй като не разполагаме с проучвания на българска територия можем да цитираме такова, проведено в една от най-футболните нации – немската. В Германия всяко дете се докосва рано или късно до футболната топка, но по-интересното е, че 15,6% от германците на възраст над 14 години играят от време на време футбол(3). Това са повече от 11 милиона души. Що се отнася до броя на мачовете, професионалният футбол е относително незначителен: 1,7 милиона аматьорски игри се равняват на около 1000 мача от трите най-високи, официално професионални футболни лиги в Германия (за сезон 2018/19: 980)(4).

Не трябва обаче да забравяме дори за секунда, че именно професионалният футбол, който се основава предимно на принципа на икономическата логика и твърди, че спортните постижения са абсолютни, поема формираща роля за другите две форми, което води до нарастваща стандартизация в този спорт. Това се дължи на широкото медийно отразяване, което получават футболистите от първата подобласт(5).

Не искаме да сравняваме немския и българския футбол, но фактите сочат, че Германската футболна асоциация (DFB) има около 25 000 клуба, които са организирани под шапката на футболния им съюз. За сравнение регистрираните клубове към БФС са 263 на брой(7)(към 30.10.2020г.).

Разликата в бройката идва не от броя на професионалните клубове или от броя на населението на държавите (взимаме го предвид, но ако това беше причината разликата щеше да е просто 10 пъти в полза на немците). Разликата произлиза от броя на аматьорските клубове. И тук идва отново българският манталитет. В очите ни един футболист-аматьор общо взето е бездарен спортист, неуспял в професионалния си път. Аматьорският футбол обаче е много повече. И ако не сте съгласни можете да разгледате исландския футболен модел, в който всички клубове са аматьорски(8). Всички. И в същото време националният им отбор достигна два поредни футболни форума – европейското първенство във Франция през 2016 година и световното първенство в Русия през 2018 година.

Снимка от победата на Исландия над Англия в осминафиналите на европейското първенство във Франция.

Аматьорският футбол трябва да бъде развиван. Към тази подобласт на футбола трябва да се подходяща изключително сериозно. Според много сериозни имена в академията, каквото е и това на Келърман, аматьорският футбол за мъже представлява най-големият структурен сегмент на ежедневната култура в обществото като цяло(9). Чрез участието си в аматьорски отбори, мъжете могат да изградят идентичност, която да им помогне в целия им житейски път(10).

Хубаво е все пак да очертаем границата между аматьорски и неформален футбол. На пръв поглед е доста лесно. Първият се характеризира чрез членството си във футболния съюз. Все пак още едно нещо характеризира аматьорския футбол. Отборите от аматьорските лиги могат да достигнат в даден момент до професионалния футбол чрез промоции в по-горните дивизии. Този път наскоро извървя не кой да е отбор, а „Локомотив“ (София)(11).

Въпреки направените в настоящата статия категоризации и разграничения, все пак се изискват известни познания, за да бъде разграничен аматьорският футбол като еднообразно и изолирано явление. Този вид спорт представлява спектър от различни начини на действия и нагласи.

Докато при отборите от по-висок клас условията по отношение на обучението и организацията са ориентирани към професионалния футбол, клубовете от по-нисък клас се открояват на областно ниво и се характеризират с различен вид логика. В този тип отбори интензивността на тренировките обикновено е по-ниска, а връзката с клуба, града, дори понякога квартала, има сравнително голямо значение. Пишейки тези редове си припомняме за традицията в „Атлетик“ (Билбао), която гласи, че само играчи от областта „Баска“ могат да играят в отбора(12). Така че това е още едно магическо „правило“, което отличава различните нюанси на играта.

Мнението на „Ритнитопъ“: Целта на тази статия на “Ритнитопъ” е да допринесе значително за популяризирането на идеята за развитие на аматьорския футбол.

От една страна в статията става въпрос за очертавенето на границите между професионалния, аматьорския и неформалния футбол, от друга страна отделните подобласти се характеризират със своите допълнителни мултидизциплинарни аспекти, които трябва да бъдат допълнително разгледани не просто под формата на статия, но чрез съчетаване на исторически, теоритично-концептуален и емпиричен подход.

Като цяло тази статия може да служи за отправна точка на бъдещи изследвания в областта на аматьорския футбол.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:
(1) Shvili, J. (2020, October 16). The most popular sports in the world. WorldAtlas. https://www.worldatlas.com/articles/what-are-the-most-popular-sports-in-the-world.html
(2)  Български Футболен Съюз – Начало. https://bfu-tournaments.com/
(3)(4) Sommer, Michael (2019): Volkssport auf dem Prufstand. Einstellungen der Bevolkerungzum Amateurfusball. In: Amateurfussball Kongress. 2019. Dokumentation. Frankfurt/M., S. 22.
(5) Adelmann, Ralf/Stauff, Markus (2003): Die Wirklichkeit in der Wirklichkeit. Fernsehfusballund mediale Wissenskultur. In: Adelmann, Ralf /Parr, Rolf/Schwarz, Thomas (Hrsg.): Querpresse. Beiträge zur Literatur-, Kultur- und Mediengeschichte des Fußballs. Heidelberg: Synchron, S. 103-124.
(6) DFB – Mitgliederzahl Deutscher Fußball bund 2020 | Statista. (2020, June 11). Statista. https://de.statista.com/statistik/daten/studie/215107/umfrage/mitgliederzahl-deutscher-fussball-bund/
(7)  Български Футболен Съюз – Начало. https://bfunion.bg/uploads/2020-10-30/Approved-30102020.pdf
(8) The Icelandic football model. (2021, March 30). These Football Times. https://thesefootballtimes.co/2015/02/05/the-icelandic-football-model/
(9)(10) Kellermann, Guido (2007): Lebenswelten von Amateurfusballspielern. TheoretischeReflexionen und empirische Analyse. Munster: Waxmann.
(11) ФК Локомотив (София) – Уикипедия. (2005, July 19). Уикипедия. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%9A_%D0%9B%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2_(%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D1%
(12) Athletic Bilbao football club history. (n.d.). The history of football (soccer). https://www.footballhistory.org/club/athletic-bilbao.html

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!
P