За жребия, формата на първенството и традициите в българския футбол

Вчера беше теглен жребият за новия сезон. По принцип това е церемонията, която символизира началото на кампанията у нас. Следователно, отношението на организаторите към събитието би следвало да е на високо ниво.

За никого не е изненада, че за поредна година се случва точно обратното. Пред камерите застават хора, които видимо затормозени от задачата си, демонстрират поведение, обидно за футболната игра.

Да започнем от там, че смисълът, жребият за българския футболен елит да се състои под формата на официално събитие/пресконференция клони към нула. Подредбата на мачовете е почти изцяло предварително организирана, а за церемонията остават дребни оформления. Причината се корени в неизброимите съображения – градски противници да не бъдат домакини в един кръг; клубове, които използват общ стадион също трябва да се разминават в програмата.

Всъщност, това е практика навсякъде по света. В повечето страни програмата се публикува в социалните мрежи, което е достатъчно за повода⁽¹⁾. У нас единственото, което ни предлага това събитие е да се насладим на живо на хаоса, липсата на сериозно отношение към футбола и съмнително неадекватните водещи на церемонията. Фарс. Но поне се спазва една традиция – при всяко теглене на жребий, единственият повод за очакването му е да видим по какъв начин ще се изложат неподготвените организатори.

За останалите традиции, обаче, се нехае. В последните два месеца българската футболна общност се беше оплела в размисли какъв ще бъде форматът на новия шампионат.

Научихме как ще протече сезон 21/22 съвсем наскоро. Той отново ще включва 14 отбора, а от догодина броят ще бъде увеличен с още два клуба⁽²⁾. Човек би се зачудил дали имаме 16 клуба, които са финансово подготвени за елитен футбол.

Ние от “Ритнитопъ” сериозно се питаме дали има и един клуб, който без държавна помощ може да съществува повече от половин година, но това е друга тема. Сега си говорим за традициите.

Казват, че достойнството на един народ се преценява по това колко добре той познава, цени и обогатява историята си. Във футбола ни място за история в последно време няма. Всичко отива в „дупката на паметта“⁽³⁾.

През сезон 2013/14 за пръв път след много време бе променен форматът на нашия шампионат. Той е подобен на сегашния, с леки нюанси. Но това не е важно. От тогава насам форматът е променян пет пъти⁽⁴⁾.

Ще се запитате какво значение има това? Нека извървим логическата пътека. Би следвало промяната да идва в следствие от практика, която не дава задоволителен резултат. Тоест, промяната се извършва с конкретна цел, водеща до подобрения. В такъв случай, нека проследим последователността на промените.

През гореспоменатия сезон 2013/14 участват 14 отбора. Постепенно, броят на елитните представители начислява 10 през сезон 2015/16. Последвалите промени, обявени под надслов „рестарт“, но всъщност със съвсем други задкулисни, но ясни за всички, цели, резултираха в покани към клубове от долни дивизии, които по неспортен път оформиха нов шампионат, отново от 14 отбора. Последователност? Не. Подигравка.

В същото време наблюдаваме страни, в които се създават традиции около структурирането на футболното първенство. Пример за подобно явление е Boxing Day в Англия⁽⁵⁾.

Мнението на “Ритнитопъ”: У нас подобни традиции едва ли скоро ще има. Поне не и със сегашното отношение към футбола. Всички искаме промяна, но готови ли сме да се променим? Готови ли сме да действаме, вместо да стоим и да критикуваме отстрани? Засега, по всичко изглежда, ни харесва да спим.

Източници: