Спира ли "токът" за футбола у нас?

За всички е ясно, че това лято бе отдавна капарирано и резервирано от ЕВРО’20. Наслаждавайки се на лудите сблъсъци, които ни поднасят националните отбори, произвеждайки годен за първенството на континента футбол, някак на заден план остана случващото се у нас. И въпреки че България не е участвала на този голям форум от далечната 2004г., общото между ЕВРО’20 и футбола у нас е едно – намесата на политиката на терена.

Видяхме как Германия, Англия и Унгария встъпват в тежки идеологически спорове, внасяйки ги и на терена. За тях футболът е оръжие, чрез което да прокарат политиките, които ще им донесат дивиденти. У нас футболът има двойствена роля – той е и нейно оръжие, и заложник на политическите игри, чиито свидетели отдавна сме.

Без кой знае каква реакция се посрещна новината, която съобщи служебният министър на енергетиката Андрей Живков. А именно – наближава моментът, в който ще се прекрати наливането на държавни пари във футболния „Берое“⁽¹⁾. В последните години старозагорският клуб поддържа сравнително постоянство – не на терена, а в класирането. От сезон 2017/18 той е неизменна част от първата шестица. Неведнъж бе и основен „вносител“ на състезатели, защитаващи българския флаг (Александър Цветков, Александър Василев, Камен Хаджиев, Мартин Райнов, Християн Василев и др.⁽²⁾

За никого обаче не е тайна как и по-точно с какви средства се постига подобна регулярност в клуб, който през първата декада на 21-ви век се лъкатушеше някъде между подножието и изхода на „А“ и прага на „Б“ група. От 2011г. насам едноличен собственик на „Берое“ е държавната топлоелектрическа централа (ТЕЦ) „Марица Изток-2“⁽³⁾. И докато в редица други отбори у нас се борави с подставени (или буквално поставени) от държавата, и по-точно от един от нейните органи на изпълнителната власт лица, то в Стара Загора нещата са ясни като бял ден. Още повече – никой не се стреми към привидности.

Схема от финансовия отчет на ТЕЦ Марица Изток 2 ЕАД (4)

Във всички документи от 2011г., та до днес, собственик на ПФК „Берое“ е държавното дружество. Как и защо можем само да предполагаме. Предположенията ни обаче са силно политизирани, свързани със спечелване на верен електорат в старозагорска област. На тази мисъл ни навява фактът, че прехвърлянето на собствеността се извършва през септември 2011г., само месец преди местните и президентски избори. Лично министър-председателят Бойко Борисов обявява тази звучна за града новина, като не пропуска да изтъкне голямото значение за сделката на тогавашния негов депутат и кандидат за кмет на града Живко Тодоров. Той е кмет на Стара Загора оттогава до ден днешен⁽⁵⁾. Одържавяването на „Берое“ може да се счита и като компенсация, която държавата предоставя срещу вредните емисии в областта, които старозагорци са длъжни да понасят ежедневно. Иначе казано „Като няма чист въздух, дишайте футбол“.

Това ли е единственият клуб, подпомаган от държавата? На хартия – да. Въпреки това „Берое“ не е чак такъв трън в очите на запалянковците, защото заблуда няма – всичко е така, както е в документите. Макар и да не е особено правилно спортен клуб, съревноваващ се с други частни клубове, да се поддържа чрез публични средства. Държавата обаче не подпомага само Берое.

За немалък брой футболни клубове се спекулира на какви начала силните хора на деня са там. Собствениците на повечето елитни отбори са в това си качество не от добра воля, а са досущ като ТЕЦ Марица Изток 2 – заставено им е да са там, някой някога така им е казал. Разликата е на първо място, че те са физически лица, а не държавни дружества. Парите, с които издържат отборите си обаче, често са именно за сметка на обикновения гражданин, пари, които трябва да влизат в държавната хазна или в полза на обществото. Втората разлика е, че при тях нещата не са толкова явни, а представляват общественоизвестна тайна. След скандалните разкрития на бившия собственик на „Левски“ Васил Божков, „тайната“, която всички така или иначе предполагаха, бе изречена гласно⁽⁶⁾:

“Левски беше абсолютен рекет. Винаги съм подпомагал спорта, но когато ти кажат “взимаш Левски или бизнесът приключва”, имаш ли избор?”
-Васил Божков пред Миролюба Бенатова в „Алтернативата“

Наскоро наяве се появиха разкрития относно Българската банка за развитие и най-силно облагодетелстваните от нея⁽⁷⁾. Банката е създадена с цел подпомагане на малкия и среден бизнес. В действителност стана ясно, че фирмите, получили стотици милиони левове от ББР, изобщо не са малки, нито пък средни. По случайност лица пряко или косвено свързани с въпросните фирми, са пряко или косвено свързани и с футболния ни свят.

Най-благосклонна ББР е била към братя Домусчиеви – собственици на „Лудогорец“, Георги Самуилов – бивш собственик на пловдивския „Ботев“, Румен Гайтански – неофициално основен благодетел на „Арда“ (Кърджали). Делян Пеевски – пряко с „Левски“ го свързва единствено дарението, което направи към клуба през изминалата 2020г.⁽⁸⁾, но през годините немалко спекулации свързваха името му с това на вековния клуб, а думите на Васил Божков⁽⁹⁾затвърдиха тази връзка, и Георги Гергов – благодетел и бивш собственик на „Ботев“ (Пловдив).

Изглежда, че въпросната банка, която оперира с държавни пари, се е превърнала в лична каса на олигарсите. Това обаче не е всичко! Нека не забравяме обществените поръчки, услугата „чадър“ и други подобни практики, които държавата ни на драго сърце подарява на въпросните бизнесмени. Но…безплатен обяд няма никъде! Именно тук влиза ролята на Цар Футбол.

Чрез поддържане на финансово обезпечени футболни клубове се връща „рестото“, което олигарсите дължат на обществото. Защото футболът е игра за народа! Облагодетелстваните лица чрез пари, които са предназначени за повишаване стандарта на живот на обикновения човек, трябва да се разплатят с гражданите. Ето защо някъде „отгоре“ им е наложено да изпълнят общественото си задължение -плащане на дългове и поддържане на футболните клубове у нас. Отново ще се позовем на разкритията на Васил Божков, който при джиросването на акциите на Левски на Бойко Борисов, излезе с думите, че изпраща акциите “там, откъдето ги е взел”⁽¹⁰⁾. Не са ли това същите компромисни действия, които ТЕЦ-ът е нарочен да извършва, за да компенсира вредните си емисии? В случая – компенсира се отклоняването на огромни суми пари от народа към джобовете на подбрани господа.

Но тъй като споменахме обществени поръчки, нека разгледаме кои са едни от най-големите бенефициери на обществени поръчки. Това са фирми като „Пътстройинженеринг“ (свързвана отново с Румен Гайтански), „ИСА 2000“ (собственост на Юлиан Инджов – съсобственик на ЦСКА София), „Щрабаг“ (спонсор на „Левски) и други. Държавата възлага на тях и дъщерните им компании изпълнението на множество публично-частни партньорства, превръщайки ги в монополисти на обществените поръчки. Те пък се отплащат чрез задоволяване на емоционалните потребности на обществото – малка част от големия остатък от средствата, които им се предоставят, се заделя за даден футболен клуб. Така хем има пътища, хем на терена има какво да се гледа, хем за фирмата-изпълнител е останало все „нещичко“.

Интересен е случаят с една обществена поръчка, възложител по която е МВР. Тя е свързана със закупуване на нови служебни автомобили. Те обаче трябва да отговарят на определени критерии, за да са от максимална полза на службите. Критериите са заложени, в последствие биват подменени, а след тази подмяна за изпълнение кандидатства фирма, свързана с Гриша Ганчев – съсобственик на ЦСКА София. Именно тя печели и снабдява министерството с 290 нови джипа, които не отговарят на първоначалните характеристики. Така фирмата-изпълнител получава над 11млн. лв. Броени дни след това „Ред Енимълс“ откупуват емблемата ЦСКА за 8млн. лв.

Дали събитията са свързани, можем само да гадаем. Фактите говорят следното: на 8 октомври 2018 джиповете на Гриша Ганчев са одобрени, за тях той печели над 11млн. лв. Два дни след това – на 11 октовмри Гриша Ганчев чрез „Ред Енимълс“ плаща 8млн. лв. за емблемата на ЦСКА. Отново мирише на познатата схема „давам ти, за да дадеш“. В случая, за да спасиш…

Така се оформя една верига, по която текат публични средства. Накратко се оформят няколко звена, през които те преминават: от държавата към фирми, свързани с определени лица, от въпросните лица към футболните клубове. Така изкуственото поддържане на любимия ни спорт се явява обезпечение за българския народ, който бива лишаван от средства, предназначени за него. Въпросната верига функционира благодарение на концентрацията на власт и бизнес, монополизирането на двете сфери от шепа хора, но и на управлението на екс-премиерът Бойко Борисов. Именно то даде тласък на потока от пари на частни лица и едно държавно дружество към клубовете.

А в крайна сметка не излиза ли, че футболният фен заплаща веднъж на телевизионния си доставчик, за да гледа българското първенство, и втори път – чрез държавните пари, които той не получава за сметка на собственици на клубове, за да съществува изобщо “животното” български футбол?

Изниква въпросителната: Какво следва за българския футбол оттук нататък? Интересният момент ще настъпи тогава, когато вече нищо и никой не притиска текущите благодетели на отборите – тоест при смяна на водещите политически сили. Нови инвеститори в любимия ни спорт у нас трудно могат да бъдат привлечени – родните вече няма кой да ги „натиска“ да наливат пари и изкуствено да надуват плондера на българския футбол. За чуждестранни инвеститори България определено не е привлекателна поради сигналите за корупция, политическото вмешателство и натиск. Така бъдещето пред родния ритнитоп е трудно за прогнозиране. Eдно е ясно – нещата със сигурност няма да изглеждат както досега.

Бойко Борисов може да закичи още една реплика към репертоара си. Ще му подскажем: „По мое време нито един емблематичен футболен клуб не си отишъл, някои даже с удвояват! Кой друг го може това, а?“

Факт е, че Борисов отделяше сериозно внимание към този спорт, по негови си съображения. Особено преди избори. Последният пример е с обещанията за двата пловдивски стадиона. Наистина, ако не бяха маневрите, чрез които Борисов спасява и управлява клубовете, може би половината от тях сега щяха да са изпаднали в немилост – в най-лошия случай в окръжните групи или изобщо несъществуващи на футболната карта.

Какъв е обаче смисълът от това изкуствено поддържане на дружества, които бегло регистрират приходи, а харчат много? Този модел на управление явно не е успешен. Както се казва, насила хубост не става. Думите на Веселин Марешки, който е бивш собственик на „Локомотив“ (Пловдив), са в същия ред на мисли:

„Бях помолен да купя „Локо“, да спася клуба. И друг път съм купувал неща, от които нямам нужда. На г-н Бойко Борисов му бяха необходими само 5 минути, за да ме убеди, че бизнесът трябва да помага на спорта“⁽¹¹⁾
-Веселин Марешки

Как екс-премиерът е убеждавал олигарсите да се занимават с футболни клубове, само той си знае. За нас остават предположенията.

Мнението на Ритнитопъ:
За българския футбол предстоят тежки дни! Лесно е, когато си в задънена улица чрез една среща с премиера да “закърпите” нещата. Но не се прави така! Не и докато в целия свят футболът все повече се превръща в бизнес, в частен бизнес! Трудностите в родния футбол след управлението на Борисов ще дойдат не защото следващите са кофти управници. А защото всеки ще трябва да се спасява както може – кой чрез фенове, кой чрез местни фирми като спонсори.

Не ни разбирайте погрешно! Държавата ТРЯБВА да инвестира във футбол. Но в
младежки и юношески, в бази, в екипировка, в методисти и треньори. Само за пример, че действащият модел не работи ефективно, ще посочим, че за десетте години, в които “Берое” е на държавна издръжка и получава по около 5млн. лв годишно (т.е. пет пъти повече от бюджета преди 2011г.), школата в Стара Загора почти няма изкарани кадри на елитно ниво. А нещата можеха да изглеждат коренно различно, ако под Аязмото се бяха обезпечили с качествена собствена продукция.

Обикновено се казва, че всеки българин разбира от футбол и от политика. Е, у нас разбираш ли от едното, разбираш и от другото – дотолкова са обвързани!

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!