Кой трябва да ръководи БФС – легенда или администратор?

Дискусията за съдбините на българския футбол продължават с пълна сила, а една от централните теми в нея е това какъв ще е бъдещият президент на футболния съюз. Според едни това трябва да бъде бивш футболист с международна известност, какъвто без съмнение е Димитър Бербатов, докато други смятат, че постът е подходящ за човек, имащ по-голям административен и управленски опит.

И двата типа имат своите плюсове и минуси, но досегашната практика ясно може да покаже какви са основните тендеции по отношение на висшите ешелони на властта в най-популярния спорт.

Още в началото трябва да уточним, че който и да кара влака на родния футбол не трябва да очаква, че ще къпе в народната любов. Едва ли има фен, който ще посочи свой любим президент на БФС, ФИФА или УЕФА, тъй като изначално привържениците и ръководителите на спорта се намират от двете страни на барикадата. Още в годините преди Втората световна война тогавашният ръководен орган Българска национална спортна федерация (БНСФ) е обвиняван от провинциалните отбори в подкрепа за софийските тимове, а опитът за създаването на отделен футболен съюз през 1935 г., иницииран именно от столичани, се проваля с гръм и трясък и само създава разкол в спортното движение в рамките на година. Въпреки организационният хаос националният отбор става балкански шампион през 1932 г., а макар и със задна дата му е присъден и трофея от 1935 г.

След 9 септември 1944 г. се оформя доминиращият през следващите десетилетия образ на партийния апаратчик, за когото най-популярният спорт е просто едно стъпало от кариерното му развитие.

Биографиите на някои от тогавашните дейци са показателни – Стефан Петров оглавява Републиканската секция по футбол редом със заместник-председателското място на Комитета по партиен и държавен контрол. Данаил Николов е трансфериран през 1970 г. в Българска федерация по футбол от Института за социално управление при ЦК на БКП, а добре познатият на феновете от 80-те години Иван Шпатов признава, че за него приоритет е постът главен секретар на Министерски съвет, а на футбола може да отделя време само събота и неделя⁽¹⁾. И докато родните тимове записват общо четири полуфинала в евротурнирите, а националният отбор участва на 5 световни първенства и взима два олимпийски медала, родните ръководители ще бъдат запомнени само с програмни документи като „Докога ще се търпят недъзите в българския футбол“ и „За поврат в развитието на българския футбол“, нанесли повече вреди, отколкото да има реална полза от тях.

Едва през 90-те години Българския футболен съюз бива оглавяван от хора, които знаят от коя страна се рита топката. Такива са капитанът на България в знаменития плейоф за Мондиал’66 срещу Белгия във Флоренция Димитър Ларгов и бившият играч на „Академик“ (Свищов) Валентин Михов. И двамата обаче срещат ежедневни трудности при работата си, като кулминацията е оставката на Михов преди Мондиал’94, след като се вижда в невъзможност да изплати обещаните премии за победата срещу Франция на „Парк де Пренс“. Този тренд достига своята кулминация с идването на Борислав Михайлов и „четвъртите в света“, чието управление в най-добрия случай предизвиква скептицизма на феновете. Така излиза, че без значение дали е управляван от чиновници или личности с футболно минало, ръководният орган на българския футбол никога не е отговарял на обществените очаквания и единствено успехите на терена са успявали да изместят фокуса от начина, по който най-популярният спорт се управлява.

Какво показва европейската тенденция? Понастоящем, освен България, още 15 от общо 55 страни-членки на УЕФА се управляват от бивши футболисти, в 2 начело са бивши съдии, а останалите 38 са оглавявани от хора, имащи по-скоро административни и бизнес умения. Тук е момента да се уточни, че в графата футболисти влизат такива, които са играли мачове на най-високо ниво в мъжкия футбол. Участието на естонеца Айвар Похлак в отбора на талинското общинско предприятие за обществен транспорт или любителските изяви на датчаните Йеспер Мьолер не ги прави автоматично футболисти. Латвиецът Вадим Ляшенко пък има опит като играч и съдия по футзал, но оглавява федерацията на бившата съветска република на база на административния си опит.

Подкрепящите кандидатурата на Димитър Бербатов вероятно обръщат поглед към съседна Гърция, където федерацията бе оглавена от капитана на националния отбор от славното Евро 04′ Теодорос Загоракис. Неговата кандидатура получи правителствена подкрепа, за да се разчистят авгиевите обори в местния футбол, а първата му задача бе да започне разследване за злоупотреби срещу собственика на АЕК Димитрис Мелисанидис, който първоначално му обеща своята подкрепа, а след това се отметна от думата си⁽²⁾.

Основният проблем пред Загоракис е реализирането на Холистичното проучване на ФИФА и УЕФА  – документ, реализиран след споразумение между премиера Кириакос Мицотакис и президента на европейския футбол Александър Чеферин. Той посочва основните проблеми на гръцкия футбол и предлага начини за тяхното решение –  от „Десетте принципа за доброто управление“ до промени в структурата на самата федерация. „Футболната федерация се събира на 27 август, за да реши дали ще приеме Холистичното проучване.

Те имат редица несъгласия с някои от предложенията на ФИФА и УЕФА. Така например вместо наличието на представител на съдиите в Изпълкома, от федерацията искат председателят на съдийската комисия да участва без право на глас, а в Изпълкома от 2024 г. да влезе отговорника за женския футбол.

Освен това вместо изисканите 6 гласа за отборите от Суперлига 2, те са склонни да им отпуснат един, а комитетът за професионален футбол да има само съвещателен глас. От ФИФА и УЕФА вече са заплашили, че ако предложението им не бъде прието изцяло ще спрат финансирането на Гърция, но всички се надяваме, че ‘Загоракис ще намери задоволително решение’, казва журналистът от gazzetta.gr Пол Пападопулос. Оставяме на вашето въображение да прецените какво би станало при подобен сценарий в българската действителност.

Пример за успешен представител на извънфутболните среди е словакът Ян Ковачик, който оглавява местната футболна федерация вече 11 години. Преди да стане президент на „Дукла“ (Банска Бистрица), той се изявява основно в шоубизнеса – собственик е на продуцентска къща „Forza“, организираща конкурса Мис Словакия, звукозаписните компании Forza Music и Opus, а освен това организира и Арт филм фест.

„Тези позиции му помогнаха да си създаде добри контакти сред политическия елит и хайлайфа. В екипа му влезе Карол Беланик, преди това работил в „Жилина“, така че двамата използваха максимално опита си на клубно ниво. При неговото президентство участвахме на два големи форума (Евро 2016 и Евро 2020), което се дължи и на удачния избор на националния селекционери. Сега Ковачик е определил като основна цел на настоящия си мандат развитието на детско-юношеския футбол по модела на Белгия, както и реновирането и изграждането на нови стадиони. Разбира се, не му се спестяват и някои критики, но като цяло образът му е позитивен.“

смята журналистът от Dennik N Лукаш Враблик.

Разбира се, всеки случай трябва да бъде разглеждан в съответния контекст и да не се гледа на него като панацея. От тази гледна точка буди недоумение изборът на Димитър Бербатов и неговия екип да посочат като пример съседна Румъния и местния президент на футболната федерация Разван Бурлеану.

Да, той е едва на 37 години, заема ръководни постове във ФИФА и УЕФА и успя да смени задържалия се на власт в продължение на 24 години Мирча Санду, но добрите думи за него свършват дотук. В северната ни съседка скандалите са просто ежедневие – от това какви суми са отклонени при строежа на новите им стадиони и се стигне до решението да се увеличи бройката на участващите отбори в елита преди година с единствената цел да се гарантира мястото в него на закъсалия букурещки „Динамо“ (да ви напомня за някои случки от близкото минало у нас?). Прословутата програма за развитие на детско-юношески футбол се състоеше в изискване за започване с юноша в титулярния състав на елитните отбори, което бе финтирани от клубовете по начин, по който тази идея умря в зародиш и у нас.

Изложените факти ясно показват, че доминиращ е моделът на футболния администратор, който на някои места бива размит с наличието на човек с представителни функции (заемането на президентския пост в английската ФА от принц Уилям) или подчертан политически привкус (оглавяването на Беларуската футболна федерация от военния полк. Владимир Базанов). Велика футболна сила като Италия в продължение на година нямаше избран президент на местната федерация, а в момента в подобна позиция е Германия, чийто футболен съюз е в безвремие след оставката на Райнхард Гриндел заради получен като подарък луксозен часовник от украински олигарх. Не липсват и именити бивши играчи като Давор Шукер и Збигнев Бониек, но от гледна точка на настоящата опозиция те по-скоро могат да се разглеждат като местни еквиваленти на Борислав Михайлов.

Мнението на “Ритнитопъ”: Който и да желае да управлява футбола ни ще трябва да бъде готов на болезнени реформи, които определено няма да му спечелят много почитатели сред имащите право на глас клубове.

Далеч по-добрият вариант е това да стане по словашкия модел (вътрешна регулация и помощ от клубовете), отколкото да се заимства гръцкия модел и да се търси Deus ex machina под формата на намеса от ФИФА и УЕФА в собствените ни дела.

Ето и пълния списък с президентите на европейските футболни асоциации:

Източници:
⁽¹⁾ За подробни биографии на всички ръководители на българския футбол виж Цанев, Д. Председателите/президентите на българския футбол, С., 2017.
⁽²⁾ Nicholson, P. AEK owner Melissanidis faces life ban and points deduction for club (2021, April 7), Inside world football  http://www.insideworldfootball.com/2021/04/07/aek-owner-melissanidis-faces-life-ban-points-deduction-club/