Провинциалните отбори в Купата на УЕФА: 1971-1999г.

След като си припомнихме резултатите на българските провинциални отбори в Купата на европейските шампиони / Шампионска лига, нека да върнем страниците на спомените към следващия по сила турнир под егидата на УЕФА, а именно Лига Европа. Може би сте запознати с факта, че до преди няколко години турнирът се казваше “Купата на УЕФА”. Това обаче не е единствената промяна на името на турнира. До сезон 1998/99г. турнирът е разделен на две. Единият носи името “Купа на носителите на национални купи”, по-известен като КНК, а другият “Купата на УЕФА”. Изненадващо или не, “Купата на УЕФА” е бил третият по сила и престиж турнир в Европа. Това се променя в края на миналия век.

Повече за историята и промените на европейските клубни турнири можете да прочетете тук:

Европейските клубни турнири – история и промени

Първото участие на провинциален клуб в третия (тогава) по сила турнир на УЕФА е през сезон 1971/72. Отборът на “Ботев” (Враца) започва европейската си битка срещу “Динамо” (Загреб). Двете загуби с 1:2 и 1:6 красноречиво показват съотношението на силите. Другият български представител през този сезон е “Локомотив” (Пловдив). „Смътфовете“ следват стъпките на врачани, и въпреки победата в първия мач в Пловдив с 3:1 срещу “Карл Цайс” (Йена), губят безславно в реванша с класическото 3:0⁽¹⁾.

През сезон 1972/73г. “Берое” (Стара Загора) започва участието си в турнира срещу “Аустрия” (Виена). В първия мач в Стара Загора българите побеждават с 7:0, а на реванша побеждават само с 3:1. В следващия кръг старозагорци се изправят срещу унгарския “Хонвед”. В първия мач българите отново са домакини и отново побеждават категорично своя противник с 3:0. На реванша “Берое” губи с 1:0, но продължава в следващия кръг. В трети кръг противник на „зелените“ е югославският ОФК “Београд”. В първия мач в Белград срещата завършва 0:0 и двата отбора остават изхода на двубоя да се реши в реванша, който за жалост приключва драматично за “старозагорци”⁽²⁾.

На следващата година провинциалните отбори са представени от “Локомотив” (Пловдив). „Смърфовете“ побеждават “Слиема Уондърърс” в двата мача (2:0 и 1:0). В следващия кръг обаче, в рамките на два резултатни мача, “пловдивчани” губят с 4:3 и 3:2 от унгарския “Хонвед”, отпадайки от турнира⁽³⁾.

През сезон 1974/75г. цели два провинциални клуба участват в турнира. Това са “Етър” (Велико Търново) и отново “Локомотив” (Пловдив). „Болярите“ се изправят срещу италианския гранд “Интер”. На стадион „Ивайло“ двата отбора завършват 0:0, което оставя шансове на българския клуб да се надява на краен успех. За съжаление на “търновци”, “нерадзурите” побеждават с 3:0 и продължават в следващия кръг. В другия сблъсък съперник на „смърфовете“ в първия кръг е унгарския “Ето” (Гьор). След размяна на победи с по 3:1, на реванша в Унгария се стига до изпълнение на дузпи, където българският клуб губи с 5:4 и отпада от турнира в първия кръг за втора поредна година⁽⁴⁾.

На следващата година в турнира своя дебют прави “Дунав” (Русе). За съжаление първият съперник на „драконите“ е не кой да е, а “римските вълци“ (Рома). В първия мач на „ Стадио Олимпико“ в Рим италианците побеждават с 2:0. На реванша в Русе, на “Градския стадион” пред 25 хиляди зрители, домакините побеждават с 1:0. Един гол не достига на българския отбор да се докопа до продължения. Въпреки че отпадат, победата на „драконите“ на собствен терен и до ден днешен се помни от феновете на отбора. Всички в Русе и сега говорят за борбеността и желанието за победа, които са показали играчите, когато са излезли с екипа на българския отбор в града край Дунава⁽⁵⁾.

През сезон 1976/77г. “Локомотив” (Пловдив) се изправя срещу сръбския “Цървена звезда”. Въпреки победата с 2:1 като домакини пловдивчани губят на реванша с 4:1 и отпадат безславно от турнира в първия кръг за пореден път⁽⁶⁾.

През следващата година пореден дебютант участва в турнира. Това е “Марек” (Дупница). Съперник на българския клуб е унгарският “Ференцварош”. В първия мач като домакин, “Марек” побеждава с 3:0. На реванша обаче губят само с 2:0, което е достатъчно на клуба от Дупница да продължи в надпреварата. Във втори кръг съперник е един от най-успешните градове в Европа “Байерн” (Мюнхен). В първия двубой в Мюнхен българският отбор е победен с 3:0 и на пръв поглед реваншът е предрешен. Но на стадион „Бончук“, пред 40 хиляди зрители, домакините излизат амбицирани да се борят до край. Само за две минути в средата на полувремето домакините отбелязват два бързи гола. Второто полувреме дълго време българският отбор превъзхожда гостите, но германците се защитават отлично и в крайна сметка удържат благоприятния за тях резултат. Въпреки загубата, отборът се бори докрай и победата му над отбор като “баварския” гранд ще бъде помнената още дълги години⁽⁷⁾.

През сезон 1978/79г. български представител във втория по сила турнир на УЕФА е “Ботев” (Пловдив). Още в първия кръг българският клуб се изправя срещу немския “Херта” (Берлин). В първата среща в Германия, домакините побеждават с 2:1, но след 0:0 на реванша в Пловдив „канарчетата“ отпадат⁽⁸⁾.

Две години по-късно “Берое” (Стара Загора) отново се класира за турнира. Още в първия кръг жребият определя за съперник турския гранд “Бешикташ”. В първия двубой в Истанбул двата отбора изиграват равностоен мач, като „зелените“ побеждават с 1:0 с гол в края на първото полувреме. Реваншът е тежък, но въпреки това българският клуб отново побеждава турския си съперник. Този път с 2:1. С общ резултат 3:1 от двата мача “Берое” се класира за втория кръг. Следващият кръг съперник на „старозагорци“ е югославският “Раднички” (Ниш). След силните мачове в първия кръг загубата им като домакини с 1:0 е приета като изненада. На реванша в Ниш чудото не се случва и след нова загуба (2:1) “Берое” отпада от надпреварата⁽⁹⁾.

През сезон 1983/84 “Локомотив” (Пловдив) отново опитва да направи по-запомнящо се участие в турнира. За съжаление на българите още първият съперник се оказва непреодолим. Това е гръцкият ПАОК. „Смърфовете“ губят и двете си срещи срещу „двуглавите орли“. На стадион „Пловдив“ българите губят с 2:1, а като гости в Гърция с 3:1⁽¹⁰⁾.

На следващата година в турнира участва нов дебютант. Това е отборът на “Сливен”. Негов съперник е югославският “Железничар”. „Войводите“ побеждават вкъщи с 1:0, но на реванша са разгромени категоричното 5:1^(11).

Сезон 1985/86 участие взе пореден български дебютант. “Пирин” (Благоевград) се изправя срещу шведския “Хамарби” и отпада безславно. В първия мач „орлетата“ губят с 3:1, а на реванша са разбити с 4:0 и мечтата им за европейска слава приключва⁽¹²⁾.

През сезон 1986/87 “Ботев” (Пловдив) се завръща, но под името “Тракия”. В първия кръг “пловдичани” се изправят срещу непретенциозния малтийски”Хибърниънс”. Общият резултат 10:0 е показателен за разпределението на силите в този сблъсък между Давид и Голиат. Във втория кръг обаче българите се изправят срещу югославския “Хайдук” (Сплит). В първия мач на югославска земя “Тракия” губи с 3:1. На реванша на стадион „Христо Ботев“ резултатът е равен (2:2) и българският отбор отпада от борбата за място в надпреварата⁽¹³⁾.

На следващата година отново “пловдивчани” участват в турнира. За втора поредна година са спрени от югославски отбор. Този път това е “Цървена звезда”. В първия мач в Белград българите губят с 3:0, но на реванша резултатът е 2:2, което не е достатъчно „звездашите“ да бъдат отстранени⁽¹⁴⁾.

Трети пореден сезон “Тракия” (Пловдив) участва в турнира. За съжаление за трета поредна година българите са спрени още в първия кръг. Този път от съветския “Динамо” (Минск). С резултат 2:1 на българска земя и 0:0 на реванша, “Тракия” отпада⁽¹⁵⁾.

Следващото появяване на провинциален клуб в турнира е след настъпилите демократични промени, чак през сезон 1992/93. Тогава български представители са пловдивските “Ботев” и “Локомотив”. Първи съперник на „канарчетата“ е турският гранд “Фенербахче”. На турска земя “Ботев” губи с 3:1, а на реванша записва престижно равенство (2:2). За съперник на съгражданите им е бил изтеглен френският “Оксер”. В първата среща на стадиона в „града под тепетата“ българският клуб записва ново престижно равенство, отново 2:2, но на реванша във Франция “смърфовете” са разбити категорично със 7:1. С по едно равенство и една загуба двата пловдивски клуба отпадат още в първия кръг⁽¹⁶⁾.

На следващата година отново двата пловдивски клуба представят българския футбол в турнира за купата на УЕФА. За съжаление на всички фенове на играта в страната ни, участието не е по-добро от предишния сезон. „Канарчетата“ се изправят срещу гръцкия гранд “Олимпиакос” записвайки две загуби с 3:2 и 5:1. Представянето на съгражданите им не по-различно. „Смърфовете“ се изправят срещу един от колосите в италианския футбол, римския “Лацио”. Двете загуби с по 2:0 показват, че българските отбори все още не могат да се конкурират срещу тимове от топ първенствата на Европа⁽¹⁷⁾.

През сезон 1994/95, само няколко месеца след онова незабравимо американско лято, което изживяхме с българския национален отбор, участието си в турнира започва поредният дебютант. Това е отбора на “Шумен”. Четвъртото място, на което завършва отборът в родния шампионат, предоставя възможността на „пивоварите“ да представят България в турнира за купата на УЕФА . За съжаление на феновете им, дебютното им участие не е запомнящо се. Техен съперник в първия кръг е кипърският “Анортозис”, който след две победи отстранява отбора от Шумен.

На следващата година “Ботев” (Пловдив) най-накрая успява да преодолее първия си съперник в предварителния кръг, след като отстранява грузинския “Динамо” (Тбилиси) с две победи по 1:0. Във втория кръг обаче нещата не се развиват благоприятно за „канарчетата“, след като за техен съперник е изтеглен испанският “Севиля”. След загуба като гост с 2:0, на българска земя пловдичани достигат до престижно равенство и с общ резултат 3:1 клубът от Андалусия продължава напред⁽¹⁹⁾.

Сезон 1997/1998 в турнира участие взима още един дебютант. Това е “Нефтохимик” (Бургас). След отличното представяне на „шейховете“ през изминалата кампания в българското първенство и имената, които присъстват в състава на българите, отборът се изправя срещу норвежкия “Бран” (Берген) в първия предварителен кръг. След загуба с 2:1 на норвежка земя, надеждите за добър резултат на стадион „Лазур“ остават живи. Мачът в Бургас започва отлично за българския представител. До 26-ата минута резултатът е 2:0 в полза на “Нефтохимик”. Второто полувреме обаче се оказва критично и резултатът е изравнен. Въпреки че Тодор Киселичков отбелязва трето попадение, то се оказва недостатъчно за победа⁽²⁰⁾.

Мнението на „Ритнитопъ“: Отборите от провинцията не могат да се похвалят с успехите на столичните отбори в клубните турнири. Това, разбира се, до началото на 90-те години, се дължи на държавното финансиране, което приоритетно получава най-вече отборът на ЦСКА. Именно “червените” записват най-големите успехи в клубната ни история.

Все пак обаче е достойно представянето на доста от споменатите отбори. Очаквайте продължението на тази статия, в което ще си говорим за успехите на българските провинциални отбори в Купата на УЕФА/Лига Европа. Също така ще ви запознаем с успехите на провинциалните ни отбори във втория по сила турнир до 1999г. – “Купа на носителите на национални купи”, по-известен като КНК!

Източници:

1. https://en.wikipedia.org/wiki/1971%E2%80%9372_UEFA_Cup
2. https://en.wikipedia.org/wiki/1972%E2%80%9373_UEFA_Cup
3. https://en.wikipedia.org/wiki/1973%E2%80%9374_UEFA_Cup
4. https://en.wikipedia.org/wiki/1974%E2%80%9375_UEFA_Cup
5. https://en.wikipedia.org/wiki/1975%E2%80%9376_UEFA_Cup
6. https://en.wikipedia.org/wiki/1976%E2%80%9377_UEFA_Cup
7. https://en.wikipedia.org/wiki/1977%E2%80%9378_UEFA_Cup
8. https://en.wikipedia.org/wiki/1978%E2%80%9379_UEFA_Cup
9. https://en.wikipedia.org/wiki/1980%E2%80%9381_UEFA_Cup
10. https://en.wikipedia.org/wiki/1983%E2%80%9384_UEFA_Cup
11. https://en.wikipedia.org/wiki/1984%E2%80%9385_UEFA_Cup
12. https://en.wikipedia.org/wiki/1985%E2%80%9386_UEFA_Cup
13. https://en.wikipedia.org/wiki/1986%E2%80%9387_UEFA_Cup
14. https://en.wikipedia.org/wiki/1987%E2%80%9388_UEFA_Cup
15. https://en.wikipedia.org/wiki/1988%E2%80%9389_UEFA_Cup
16. https://en.wikipedia.org/wiki/1992%E2%80%9393_UEFA_Cup
17. https://en.wikipedia.org/wiki/1993%E2%80%9394_UEFA_Cup
18. https://en.wikipedia.org/wiki/1994%E2%80%9395_UEFA_Cup
19. https://en.wikipedia.org/wiki/1995%E2%80%9396_UEFA_Cup
20. https://en.wikipedia.org/wiki/1997%E2%80%9398_UEFA_Cup