Каква роля играят психосоциалните фактори за бъдещите спортни успехи?

Психосоциалните фактори в спорта не са за подценяване. Намирането и развитието на таланти е една от основните задачи на асоциациите, клубовете и треньорите. Освен физически, физиологични и технико-тактически характеристики, интерес представляват и психологическите фактори, част от които са и психосоциалните такива. 

Въз основа на констатациите на британска изследователска група⁽¹⁾, тази статия разглежда взаимодействието на индивидуалните психологически характеристики, факторите на околната среда и социалните влияния от родители, треньори или връстници в развитието на таланти. Подчертава се значението на положителните социални взаимодействия и е добавен цялостен поглед върху развитието на младите футболисти. 

Какво ще рече „псхосоциален“?

Терминът психосоциален описва разглеждането на психологическите фактори във взаимодействие с реалностите на социалната среда. Дори относително стабилните личностни черти могат да бъдат повлияни от социални и културни фактори. Това взаимодействие в крайна сметка води до наблюдавано поведение и определя личните преживявания.

Пример за това е взаимодействието на индивидуалните мотивационни характеристики на играча (напр. надежда за успех) и мотивационния климат, създаден от треньора. Заедно те влияят върху поведението за поставяне на цели, личното благосъстояние или опита от започване на състезание, и по този начин и върху развитието на млад талант.

Кои психосоциални фактори влияят върху развитието на младите таланти?

С цел да се направят прогнози за оптимално развитие на таланти, британска изследователска група извърши анализ на 43 научни изследвания⁽²⁾. Въз основа на това се разработва рамков модел, в който се илюстрират взаимозависимостта на индивидуалните психологически (личност), социални (организационна култура, междуличностни отношения) и свързани с развитието (тежест от училище и спорт) фактори. 

Фокусът на рамковия модел е вероятността за положително кариерно развитие на талант (например преход от ДЮШ към професионален футбол). Това се влияе значително от две условия – постоянно високо футболно представяне и свързаното с това признание от треньора. Те са част от второто ниво на модела. Освен това могат да бъдат идентифицирани допълнителни взаимосвързани основни аспекти (ниво 3), които пряко и косвено влияят върху постигането на последователно футболно представяне:

• количество и качество на футболните дейности
• наличие на подходящи индивидуални стратегии за справяне с очаквания и стрес, както и лични проблеми
• подходящ начин на живот (диета, развлечения)

Тези аспекти от своя страна се определят от голям брой лични, социални, екологични и свързани с развитието фактори (ниво 4). Освен треньора, разширената социална мрежа също оказва голямо влияние върху развитието на младите таланти. Това е и причината в следващите редове да разгледаме и социалните влияния на треньорите, родители и връстниците, които оказват влияние върху развитието на младите таланти.

Какво влияние има треньорът?

Треньорите дават значителен принос за развитието на младите таланти, като интегрират подходящи предизвикателства за тях (т.е. според индивидуалните умения на играчите) в ежедневния футбол. Това не само засилва ориентираните към проблемите умения за справяне и решаване на проблеми, но също така насърчава осъзнаването на личностите, както и поведенческата регулация на младите играчи. 

Освен това предизвикателствата са част от ефективна учебна среда, която допринася за психологическото благосъстояние на младите играчи, като задоволява психологическите потребности от компетентност и автономия, както и засилва волята за успех. Това са качества, които се ценят от треньорите и също така правят разлика на практика между играчи с високо и ниско ниво на представяне.

При обучението предизвикателствата могат да бъдат поставени, например, в контекста на специфичните за футбола възможности за игра и структурираните форми на упражнения. И двете форми на обучение са от съществено значение за развитието на успяващи таланти. Въпреки това, както научните изследвания, така и опитът на професионалните футболисти показват, че талантите се възползват особено от специфичните за футбола форми на игра (например промяна в размера на терена, ограничение в броя на контактите). В тях талантите редовно се сблъскват с предизвикателства, което значително насърчава развитието на двигателни, когнитивни, възприятия и междуличностни умения, както и устойчива мотивация.  

Като цяло обаче трябва да се подчертае, че винаги трябва да се поддържа баланс между предизвикателството и наличната подкрепа. Това е единственият начин да се развият устойчиви играчи, които осъзнават своите граници и търсят помощ, ако е необходимо. Липсата на подкрепа от треньора може да доведе до прекомерни изисквания за справяне с предизвикателствата, което от своя страна влошава мотивацията и психологическото благосъстояние на младите играчи!

Обратно, отношенията между треньор и играч, основани на доверие, уважение и сътрудничество, и поведение на треньор, което насърчава автономията (например демократичното вземане на решения), имат положителен ефект върху развитието на психологическите и социалните характеристики на младите таланти. Те също така насърчават личната ангажираност при тренировки и състезания. 

Като цяло обаче трябва да се отбележи, че често има разминаване между факторите, насърчаващи таланта, и тяхното прилагане на практика. Младежките треньори все още често се описват като авторитарни, със специален акцент върху инструкциите и формите на упражнения⁽³⁾.  В крайна сметка обаче контролиращото поведение на треньора позволява само ограничени възможности за проучвателно обучение и развитие на умения за саморегулиране и следователно е свързано с по-зле оптимално кариерно развитие.

Съответно следните поведенчески препоръки могат да бъдат получени от досегашните резултати от изследванията:

• Редовно интегрирайте свързаните с играта предизвикателства в обучението. Трябва да се гарантира, че играчите ще намерят подкрепа, ако имат нужда от нея;
• Покажете доверие на своите играчи и насърчете откритата комуникация на обратна връзка и притеснения;
• Подчертайте целите за учене и развитие, както за отделните играчи, така и за отбора като цяло;
• Въздържайте се от масов контрол в поведението на играчите. Вместо това оптайте да засилите усещането за самостоятелност и компетентност на играчите.

Какво влияние оказват родителите и учителите?

Родителите не само дават финансов и организационен принос за напредъка на децата си, но също така влияят върху тяхната мотивация, благосъстояние и самовъзприемане. Точно като треньора, родителите също могат да създадат мотивационен климат, в който фокусът е постигането на учебни цели и успех чрез упорита работа. 

Проучванията показват, че подобно родителско поведение може да засили вътрешната, ориентирана към задачи, мотивация. Освен това по този начин родителите насърчават самопознанието и неограниченото самоприемане на децата си. Както треньорите, така и родителите насърчават решимостта на младите играчи да преследват целите си. Тази лична отдаденост на спорта от своя страна е един от решаващите фактори, когато става въпрос за професионална игрова кариера. Родителите осигуряват допълнителна подкрепа, като планират пътя футболната кариера заедно с децата си⁽⁴⁾. Освен това родителите могат да засилят връзката треньор-играч, като изграждат добри отношения със самия треньор и като подсилват неговите методи и решения.  

В допълнение, младите играчи често възприемат двойната тежест на спорта и училището като основно предизвикателство и източник на стрес⁽⁵⁾. Тъй като това бързо може да доведе до прекомерни изисквания, училищното или академичното обучение на млади футболисти също трябва да бъде в центъра на родителското внимание. Препоръчително е да бъде ценен редовния обмен и сътрудничество между родители, треньори и учители. По този начин последните могат да предложат друг източник на подкрепа, сигурност и мотивация, като проявят интерес към спортното развитие на своите ученици и също така изграждат доверителни отношения с тях⁽⁶⁾. 

Докато родителите подкрепят най-вече развитието на децата си, те също могат да повлияят негативно на кариерата на младите таланти и да бъдат допълнителен източник на стрес⁽⁷⁾. Проучванията показват, че родителското поведение, което е твърде контролиращо, твърде високите очаквания, акцентът върху целите и резултатите, откритото проявление на разочарование и гняв в случай на неуспех имат отрицателен ефект върху мотивацията на младите играчи⁽⁸⁾. Същото важи и за твърде ниските очаквания и малкия интерес на родителите към физическото развитие на детето. В обобщение, родителите се съветват да възприемат следните поведения:

• да имат високи, но не твърде високи очаквания
• да създават мотивационен климат, в който се подчертават ориентираните към задачите цели и успехът чрез упорита работа.
• в разговорите, свързани с футбол, да насърчават играчите да разсъждават и да задават въпроси за собственото си развитие;
• да насърчават и да не възпрепятстват отношенията треньор-играч
• да подкрепят изискванията на двойното обучение (училище и тренировки)

Мнението на „Ритнитопъ“: За да бъде създадена оптималната среда за развитие на таланти ключова роля имат треньорите и родителите. Освен тях обаче от изключителна важност е и обкръжението на играчите. Отношенията с връстниците им или по-просто казано съотборниците им трябва да бъдат на високо ниво.

В обобщение може да се каже, че голям брой социални и психологически фактори влияят върху развитието на младите таланти. Не трябва да се пренебрегва, разбира се, ролята на физическите и физиологичните характеристики! Поради тази причина трябва да се търси цялостен поглед върху развитието на младите състезатели.

Източници:
⁽¹⁾⁽²⁾ Gledhill A, Harwood C, Forsdyke D. Psychosocial factors associated with talent development in football: A systematic review. Psychol Sport Exerc. 2017;31:93–112.
⁽³⁾ Cushion C, Ford PR, Williams AM. Coach behaviours and practice structures in youth soccer: Implications for talent development. J Sports Sci. 2012;30(15):1631–41.
⁽⁴⁾⁽⁶⁾ Holt NL, Dunn JG. Toward a grounded theory of the psychosocial competencies and environmental conditions associated with soccer success. J Appl Sport Psychol. 2004;16(3):199–219.
⁽⁵⁾⁽⁷⁾ Lindstrom Bremer K. Parental involvement, pressure, and support in youth sport: A narrative literature review. J Fam Theory Rev. 2012;4(3):235–48.
⁽⁸⁾ Keegan R, Spray C, Harwood C, Lavallee D. The motivational atmosphere in youth sport: Coach, parent, and peer influences on motivation in specializing sport participants. J Appl Sport Psychol. 2010;22(1):87–105.