Стойността на футболния фен в България

За да оценим добре футболния фен по нашите географски ширини е много важно да разберем неговата природа.

Футболният фен е едно митично създание, което често смята, че отборът му е бил ощетен от съдии, програма или други външни фактори. В същото време, същият този отбор не заслужава да бъдат отделени 10 лева от седмичния бюджет на футболния фен за посещение на стадиона.

Накратко казано, запалянкото у нас смята, че отборът трябва да бие, мачка и гази, за да бъде подкрепен. Ако е слаб не заслужава нищо доближаващо се до атмосферата на „Анфийлд” или „Сигнал Идуна Парк”. Тук може би мнозина от вас биха се засегнали и биха попитали на свой ред дали остарелите ни стадиони, съмнителни „Мапуку, Папуку и Бамбуку” (из мемоарите на Венци Стефанов) и постна продукция си заслужават парите?

Но нека бъдем честни – проблемът е в самите нас. Възгледите ни за идеологии и ценности като лоялност, обич и подкрепа са на по-ниско ниво от небходимото. Да, материалната база на родните клубове не е на нивото на западните такива, но трябва да отчетем и разликата в цените. Докато билет за среща от Първа лига в България се оценява на 4-5 евро, то в Европа футболът се оказва скъпо удоволствие. Привържениците на лондонския “Арсенал” например, плащат между 46 и 115 евро на мач. Да, същия този закъсал “Арсенал” преди пандемията е генерирал между 110 и 130 млн. евро. Това означава, че близо 25% от приходите на клуба идват от феновете на “артилеристите^“(1).

За сравнение, средният процент за родните отбори е около 5%⁽²⁾. Изключение направи столичният “Левски”, който успя да генерира над половината от приходите си (2,5 млн. евро) чрез мобилизацията на феновете си миналия сезон, но едва ли публиката на „сините” може да прави това в продължение на години, а и събраната сума представлява не повече от 10-15% от нормален бюджет на клуба⁽³⁾⁽⁴⁾.

Проблемът е, че уважаемият фен не желае да намали месечния си бюджет за алкохол и цигари с няколко лева за сметка на 2-3 домакинства и/или няколко артикула на обичания от него отбор. Особено пък ако пред въпросния обичан клуб стои угрозата от разочароващ резултат. Накратко казано – липсва футболна култура. Културата да се чувстваш част от нещо по-голямо от самия теб и да подкрепяш отбора в тежки моменти или срещу непретенциозни съперници. Но да се върнем на чисто финансовия аспект на нещата. Тук разбира се, голяма вина носят и самите клубове.

Ако приемем, че построяването/обновяването на стадион е скъпа инвестиция, не така стоят нещата с използването на търговската марка на клуба, клубната ценова политика и използването на инфраструктурата около стадиона. В страни като Англия, Германия, Италия и Испания зоната около стадиона е превърната в машина за пари. Освен задължителните магазинчета за артикули, там са направени заведения, детски центрове и други атракциони, които не само да засилят ангажираността на футболния фен към отбора, но и да докарат пари в клубната каса. В същото време, често единствената търговска дейност по родните стадиони са семките във вестник на бай Иван и кварталното магазинче или кръчмичка на леля Цонка в близкия парк.

Дори родните грандове “Левски” и ЦСКА София, които постоянно изтъкват многобройните си привърженици, дотолкова са занемарили, че клубните магазини се движеха (и съответно прибираха приходите) от външни организации. Клубната ценова политика също е под всякаква критика. Освен “Лудогорец“, които предлагат скъпи билети, но сравнително евтини семейни или групови пропуски за мач, то няма друг български клуб, който да се опитва по някакъв начин да вдигне посещаемостта на стадиона. Да, грандовете ни в лицето на софийските и пловдивски отбори организират кампании за отстъпки на карти и билети, но те не са целогодишни, а по-скоро спорадични кампании. Това определено не е нещо, което може да бъде определено като адекватната клубна ценова политика.

Но какво стои от другата страна? Какво предлага българският фен срещу изискванията си за модерни стадиони, силен отбор и успехи? Ще бъдем благосклонни и ще изключим от картината сезоните, които бяха засегнати от пандемията и съответно нямаше възможност за голяма посещаемост. Ето и фактите: средна посещаемост от около 1500-2000 души⁽⁵⁾, като дори отбори като “Левски”, ЦСКА София, “Лудогорец” и пловдивските “Локомотив” и “Ботев” са със следните показатели:

Или иначе казано, при средна посещаемост от 2000 души и билет с цена 10 лева, един стадион за около 30-40 млн. лева би се изплатил след около…35-40 години. Заменете стадион с изплащане на дългове и ще разберете защо един от нашите грандове обяви фалит и дълги години търпи подигравки. При другият ни столичен гранд положението също не е розово и изглежда го чака подобна съдба. Все пак, погледнато от бизнес гледна точка, вие дали бихте инвестирали в такъв проект?

Тогава изниква въпроса, който е и основна тема в нашата статия – каква е стойността на българския фен? Щом присъствието му на трибуните не е толкова редовно, а финансовите постъпления от него са нищожни, каква е неговата роля? Отговорът предполагам е ясен за мнозина от вас много преди да седна да напиша тази статия. Той е по-черен и от „черното тото” в България и е станало нарицателно за нещо мръсно. Политиката. Като всеки един бизнес у нас, футболът също е тясно свързан с политическата обстановка в страната, но просто има късмета (или нещастието) да е най-публичен. Това му отрежда важна роля в задаването на общественото мнение. Събитие от ранга на това отбор като “Левски” или ЦСКА София да изчезне от футболната карта на страната би било политическо самоубийство от ранга на смяната на името на Република Северна Македония.

Неслучайно на големите отбори често им се разминава при проверки за задължения, лицензи и т.н. Все пак, дори да не присъстват на стадиона, футболът и неговите фенове си остават най-популярното забавление. В неофициални разговори, хора от 3-те национали медии са споделяли, че мачовете на родните отбори имат по-голям рейтинг от Висшата Лига, Примера Дивисион и дори Шампионска лига. Националният ни отбор пък има телевизионен пазарен дял от близо 20%, което е повече от рейтинга на много шоу програми.

А силата да контролираш общественото мнение, дами и господа, си е нещо, което притежава висока стойност.

Мнението на “Ритнитопъ”: Ние смятаме, че футболният фен струва толкова, колкото струва неговата лоялност към отбора. Футболните трибуни са място, където човек може да изрази не само своята клубна принадлежност, но и обществени възгледи. Нека не се оставяме да бъдем подвеждани от обещания за светло бъдеще. Нека живеем в настоящето, а именно в очакването на уикенда, билета и любимата ни трибуна. Трибуна, където ние, обикновените хора имаме думата.

Много е важно не просто да виждаш проблема, а да намираш решение за него! Това е нашата мисия!

Източници:
⁽¹⁾ Arsenal FC revenue segments 2008-2020. (2021, January 22). Statista. https://www.statista.com/statistics/251152/revenue-of-fc-arsenal-london-by-stream/
⁽²⁾ Архив. (n.d.). bulgarian-football.com. https://bulgarian-football.com/archive/
⁽³⁾ Вижте бюджетите и заплатите на клубовете в Първа лига. (2018, September 18). KotaSport. https://www.kotasport.com/vizhte-byudzhetite-i-zaplatite-na-klubovete-v-parva-liga/
⁽⁴⁾ Приходите на българските футболни клубове са стигнали до 42 млн. евро за 2018 г. (2020). Футбол, спортни новини, отбори, резултати, мачове на живо, факти и анализи – Sportlive.bg. https://www.sportlive.bg/bgfootball/bgfootballother/prihodite-na-bylgarskite-futbolni-klubove-sa-stignali-do-42-mln-evro-za-2018-g-1424907.html
⁽⁵⁾ Само за 10 месеца феновете на Левски са донесли 5 млн. лева приходи. (2021, June). Футбол, спортни новини, отбори, резултати, мачове на живо, факти и анализи – Sportlive.bg. https://www.sportlive.bg/bgfootball/levski/samo-za-10-meseca-fenovete-na-levski-sa-donesli-5-mln-leva-prihodi-1545016.html