Когато говорим за футболна култура у нас, тя определено ни липсва. На българските терени освен малко публика, могат да се видят и чуят предимно негативни неща. Обиди към съперника и неговите фенове, замеряне, изцепки, които водят до наказания на собствения ни клуб. И това са само част от нещата, които сме виждали по българските трибуни.
Феновете – основна част от играта
Феновете са основна част от обичаната от нас игра – футболът. Неслучайно са наречени 12-ят играч. Редица пъти именно 12-ят играч – публиката, е давала сила със своите песни и скандирания на своя отбор да излезе от трудна, даже понякога невъзможна ситуация.
Пример за такъв мач, разбира се е финалът на Шампионска лига през 2005г. между отборите на “Ливърпул” и “Милан”. От 0-3 до 3-3 и победа с дузпи за “мърсисайдци”. Това остава в историята! Но днес ще говорим за българския футбол и за българския фен!
Тръпката, която можеш да изживееш на стадиона, не може да се сравни с тази пред малкия екран. Тази игра няма да е толкова велика, ако липсва публиката и имахме възможност да се “насладим” точно на тази картина последната година, поради мерките в световен мащаб заради вируса. Мачове пак се играха и се вкарваха красиви голове, но не е същото, когато публиката я няма.
Феновете дават смисъл и сила на тази игра. И е прекрасно да видиш как отборът ти вкарва в решителен момент и всички на трибуните са в екстаз.
Посещаемостта у нас
У нас най-големите агитки са на отборите: “Левски”, “ЦСКА София“, “Ботев” и “Локо” (Пловдив), логично тези отбори са от най-големите градове у нас. Не може да пропуснем тук и сърцатите агитки на: “Пирин” (Благоевград), “Берое” (Стара Загора”) , “Черно Море” (Варна) и доста други.
Средно посещаемостта на мачове у нас е около 1000 – 2000 души. Разлика има когато се играе софийско или пловдивско дерби, тогава посещаемостта достига до рекордните у нас 15/ 20 000 души, което звучи доста добре за нашите ширини[1].
Когато основните ни отбори имат мачове в квалификациите за евротурнирите, посещаемостта драстично скача. “Лудогорец” докара някои от най-големите отбори у нас през последните години – “Ливърпул”, “Реал” (Мадрид), “ПСЖ”, “Арсенал”, “Милан” и други. Трибуните бяха пълни, но не толкова, за да подкрепят българския отбор, а за да видят едни от най-големите футболисти на живо. И по изненадващото – в голяма част от мачовете, нашите привърженици подкрепяха чуждестранния отбор.
Картинката е трагична по тази тема, когато погледнем и посещаемостта при националния отбор. Последните години се поставиха антирекорди[2]. Истина е, че играта на националите не е на ниво, но без нашата подкрепа те тотално губят мотивация. На мача с Уелс през 2020г. на трибуните имаше по-малко от 300 човека. И това на мач на националния ни отбор.
Това говори колко безхаберно е отношението на българския фен към футбола ни. Ако сме фенове на играта – ние имаме нашата отговорност. И тя е да подкрепяме отбора си, не само когато печели, но и когато е в огромна дупка. Това значи да си футболен привърженик.
И ако при клубните мачове има агитка срещу агитка, то на мач на националния отбор атмосферата е по-различна. Там всички сякаш са едно, не се усеща това напрежение във въздуха. Истински празник е посещението на мач на националите и това трябва да се превърне в традиция или по-скоро да се възстанови тази традиция. За съжаление нивото на футбола ни е много ниско и това все повече кара българския фен да бъде далеч от стадиона.
Преди няколко дни загубихме злощастно от отбора на Литва, който е считан за аутсайдер в нашата група. Мачът завърши 3-1 за Литва, а националите ни бяха съсипани в социалните мрежи. И както каза националният селекционер Ясен Петров -“Всичко се обърка”, това е така. Но омразата, която се изля по адрес на националите не помага с нищо, за да излязат от дупката в която видимо все още са.
В мача срещу Северна Ирландия, националите ни показаха друго лице, поне през второто полувреме. В мач без особено значение и за двата отбора, нашите момчета записаха изключително слабо и типично за тях първо полувреме. Ето и статистиката: 9 удара от Северна Ирландия, 6 от тях точни във вратата и 1 гол. Благодарение на Иван Караджов резултатът остана само 1:0 в полза на “островитяните”. През второто полувреме нашите “лъвове” обърнаха мача след 2 гола на звездата на “Ботев” (Пловдив) – Тодор Неделев.
България направи обрат за пръв път от 5 години насам. Последно нашите обърнаха отбора на Люксембург през 2016г. Тогава съумяхме да обърнем резултата от 2-3 на 4-3.
Отново видяхме добро лице от националите ни в последния мач срещу Северна Ирландия, но със сигурност им липсва постоянство. От там липсва и постоянството на феновете, изразяващи подкрепата си към тях.
Повече за представянето на националния ни отбор можете да чуете от миналия епизод на “Обзор на кръга”:
Поведението на феновете
Не е тайна, че ние – българите, не се славим с футболна култура. Определено такава ни липсва. Най-малкото, което може да се чуе на мачовете са расистки скандирания, псувни, провокации и обиди[3].
Някои дори стигат по-далеч, като рушат стадионите, чупят седалки и замерват феновете на съперника с тях. Изтрелват се фойерверки от агитка в агитка и освен, че е опасно, това носи сериозни финансови загуби за въпросните клубове. Клубовете биват наказвани, заради поведението на феновете, което е всичко друго, но не и за пример[4].
Има и друго – играчите биват издигани и бързо сваляни до земята, даже под нея. Когато чуждестранен играч, независимо от неговия цвят на кожата, започне да бележи редовно, бързо се превръща в любимец на публиката. И когато този същият играч изпадне в дупка, пропусне дузпа или загуби форма за няколко мача, веднага минава от “Осанна” до “Разпни го” в рамките на няколко мача, което е истински тъжното, но може би и нормално за страната ни[5]. Всеки футболист има нужда от подкрепата на клубните фенове.
Футболът е създаден, за да разтоварва и забавлява, и когато любимият отбор има мач, това трябва да бъде празник. Повод с усмивка да отидеш на стадиона и да подкрепяш до последната минута любимия си отбор.
Много са изкривени нещата у нас, а и не само у нас. Няма лошо да се пеят песни и скандирания, които да насърчават отбора, но всичко това се превръща в една неприятна война, а от нея никой не печели.
У нас има не малка маса хора, които искат да посетят мачове на своите любимци със семейството си, с децата си , но ги е страх. Причината е – да си кажем честно, виждали сме всякакви неща по нашите трибуни последните години. От бой, до хвърляне на камъни , чупене на седалки, все неща, които е добре нашите деца да не виждат.
На 14.10.21г. Борислав Михайлов победи Димитър Бербатов с 241 на 230 гласа на Конгреса за президент на БФС.
Повече за Конгреса можете да прочетете тук:
Феновете на футбола у нас са настроени да саботират мачовете на националния отбор, които предстоят. Има закани за скандирания, обиди и масово нарушение на реда по трибуните. От една страна напълно е разбираемо недоволството на всеки фен, но това ли е начинът да се търси някаква промяна?
Със сигурност ни липсва футболна култура, но след конгреса за президент на БФС отново не ни чака нищо хубаво – нито по трибуните, нито като цялостно развитие на футбола у нас.
Отборите ни имат нужда от нас
В чужбина отборите получават огромни приходи от феновете си. Истина е и, че предлагат футбол на доста по-високо ниво. У нас феновете също са основен фактор за клубовете, тъй като често клубовете в България прекратяват отношенията със своя спонсор.
Опитват се основните ни клубове да се издържат чрез трансфери на своите най-добри играчи, но за съжаление това няма как да не повлияе на играта на отбора. Нужно е време, докато се изградят нови и добри имена, а след това и да се продават. Взимат се чужденци на килограм с цел някой от тях да стане наистина добър футболист и да бъде забелязан от по-големи отбори в Европа или Азия.
Няма как да се поддържа футбол на високо ниво ако няма пари. Това е горчивата истина. Пример е отборът на “Арда”, който започна да губи форма, след като прекрати взаимоотношения със своя спонсор.
Феновете имат основна роля за футбола у нас. Колкото повече посещаемост има, толкова по-добре финансово се очаква да бъде един клуб. Друга тема вече е и самото управление на финансите в отбора.
Футбол и фенове в малките градове
И ако в големите градове като столицата, Пловдив, Варна има някакво количество фенове на всеки мач, то в малките градове ситуацията не изглежда така.
В малките градове за съжаление се наблюдава една неприятна тенденция. Повече от 300 – 400 привърженика рядко може да се видят на мач. И причината за ниската посещаемост не са цените на билетите, понеже те не са никак скъпи: от 5 до 8 лв, на места цената е символична – 2лв, което е нищо.
Хората от малките градове редовно избират да са почитатели на големите отбори у нас – софийските грандове, например. Всеки има правото на свободен избор и няма лошо да си фен на който отбор си избереш. Но при нас отдавна я няма тази традиция (футболната) – да подкрепяме местния отбор, не толкова заради формата му, а просто защото е нашият отбор. Липсва ни футболна култура.
Бащите не водят децата си по терените, тъй като това не е основен приоритет за тях и от там се къса връзката. Напрегнатия живот е довел хората до липса на интерес към подобен вид спортни събития и само хората, които с години наистина почитат даден клуб са редовни посетители.
А играчите имат нужда от феновете си! Няма по-голяма радост за един футболист от това да вкара победния гол и да се затича към публиката, която го обича, за да я поздрави. Това е момент за историята -спомен, който остава в сърцето на играча и в сърцата на стотиците зрители отсреща.
Мнението на “Ритнитопъ”: Отборите ни имат нужда от нас и е хубаво всеки път, когато има мач да сме там и да подкрепяме отбора си. Безспорно атмосферата на един футболен мач би била много по-приятна ако има атмосфера и сред публиката. Излишни са провокациите на трибуните, въпреки че футболът е и игра на емоции. Това, което можем да направим ние и си заслужава е да приемаме всеки един мач на любимия си отбор като празник, на който ние можем да забравим всичко странично за едни 90 минути и да се насладим на играта.
Обичайте и подкрепяйте отборите си! Те се нуждаят от вас!
Източници:
[1] Публика 2019/20. bulgarian-football.com. https://bulgarian-football.com/archive/2019-2020/publika.html#a
[2] Мачът с Уелс – по-слабо посетен и от безинтересни контроли. (2020). Футбол, спортни новини, отбори, резултати, мачове на живо, факти и анализи – Sportlive.bg. https://www.sportlive.bg/bgfootball/national-team/machyt-s-uels-postavi-nov-antirekord-po-poseshtaemost-na-nacionalite-1510058.html
3] Двоен срам за българския футбол. DW.COM. https://www.dw.com/bg/%D0%B4%D0%B2%D0%BE%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D1%84%D1%83%D1%82%D0%B1%D0%BE%D0%BB/a-50835554
[4] Феновете на Левски донесоха ново наказание на клуба. (2019, September 27). offnews.bg. https://offnews.bg/futbol/fenovete-na-levski-donesoha-novo-nakazanie-na-kluba-712054.html
[5] Расистките обиди към Тони Силва от феновете на ЦСКА. (2015). Футбол, спортни новини, отбори, резултати, мачове на живо, факти и анализи – Sportlive.bg. https://www.sportlive.bg/bgfootball/cska/skandalno-video-rasistkite-obidi-kym-toni-silva-ot-fenovete-na-cska-468805.html
[…] Фенове и футболна култура в България Повече за футболната ни култура можете да прочетете тук […]
[…] Фенове и футболна култура в България […]