“А” Национален отбор. Защо очаквахме повече?

Никой не е имал големи надежди с оглед нивото ни на игра през последните години и никой нормален фен не е очаквал чудеса от героизъм от нашия отбор. По-скоро очаквахме нашите момчета да покажат хъс, желание и някаква игра. Очаквахме някакъв напредък и промяна, макар и в малки количества.

И за съжаление нашите момчета не оправдаха дори и тези минимални очаквания. Ясно е, че не се борим за класиране, но мечтаехме за някаква промяна в играта и възход в представянето на нашите момчета.

За съжаление последният мач със Швейцария, който загубихме с 4-0, за пореден път ни свали на земята и показа колко трагично е всичко свързано с българския футбол у нас.

На 25-и март тази година България започна квалификациите за Мондиал 22′ в Катар. Начело с ново име “на тъча” – Ясен Петров. Попаднахме в група “C” с отборите на Швейцария, Северна Ирландия, Литва и Италия.

Селекционерът Ясен Петров използва цели 45 играчи през целия квалификационен цикъ. Това говори колко ни липсва ядро в отбора и как тепърва се очакваше да се търси някакъв окончателен състав от 23-ма футболисти, на които да се разчита категорично в мачовете.

Никой не говореше за класиране в тази група. Все пак Италия и Швейцария играят истински футбол, че даже и Северна Ирландия. Ясно беше, че ще се борим за третото място и при някакъв луд късмет и луда игра от страна на нашите се надявахме на второ място, което дава правото на бараж^[1].

В първият мач срещу Швейцария на 25-и март 2021г. за 7 минути разбрахме действителното състояние на националния ни отбор.

България – Швейцария 1-3 25.03.2021г.

Брийл Емболо откри в 7-ата минута, в 10-ата Харис Сеферович покачи на 0-2, а 2 минути по-късно Стивън Цубер вкара за 0-3. Дори и коментаторът бе шокиран и спомена, че в историята не помни България да е инкасирала толкова голове за такова кратко време и то на собствения си стадион.

През второто полувреме още в началото играчът в най-добра форма за нашите – Кирил Десподов върна един гол и така завърши мача – 1-3. През второто полувреме показахме някаква игра, но след добрия аванс Швейцария просто не положи големи усилия за нещо повече.

България – Италия 0-2 28.03.2021г.

Три дни по-късно посрещнахме “Скуадра Адзура” на националния стадион “Васил Левски”. Тайничко се надявахме на някакъв X, за друго не бе нормално да мислим на този етап.

През целия мач се бранехме като опълченци, а в 43-ата минута Италия получи правото да изпълни дузпа и Андреа Белоти бе точен за 0-1. Италия ни смачка като отправи 22 удара през целия мач, 6 от тях точни, а Мануел Локатели бе точен за 0-2 в 82-та минута.

Ние отправихме 3 удара за целия мач, един от тях във вратата. С оглед, че това бе Италия, никой не можеше да каже, че нашите са се изложили тотално, по-скоро положението бе “толкова си можем”. И ако срещу Италия не показахме истинското си лице, то го показахме в следващия мач.

Северна Ирландия – България 0-0 31.03.2021г.

Само три дни след загубата от Италия бе време да изиграем първия си мач като гост. В Белфаст Северна Ирландия ни посрещна и си пролича колко хаотично е всичко, което се случва в националния отбор последните години. Спечелихме точка, но тази точка е истинска победа с оглед статистиката в мача.

Северна Ирландия ни надигра с 14 удара, 3 от тях точни, а България отправи единствения си точен удар чак в продължението на мача. Тук проблемът не бе, че не сме победили, а трагичната игра срещу един посредствен отбор. Нашите не показаха никаква игра в този мач и истинско чудо бе, че завършихме наравно (0-0).

Пауза – приятелски мачове.

През юни 2021г. изиграхме 3 приятелски срещи срещу отборите на Словакия, Русия и Франция. Записахме един равен срещу Словакия и загуби с 1-0 от Русия и 3-0 от Франция.

В тези мачове за пръв път от много време се даде шанс на млади играчи като Валентин Антов, Андреа и Петко Христови, Даниел Наумов, Доминик Янков. Момчетата показаха, че заслужават по-често да се разчита на тях. Срещу Франция младият ни вратар Даниел Наумов направи отлични спасявания и ни даде надежда, че отново имаме стабилен страж в националния отбор, на който може да разчитаме занапред.

Италия – България – 1-1 2.09.2021г.

На 2-ри септември Италия беше вече станала Еврошампион и посрещна България. Наблюдава се, че през годините понякога играем силно срещу Италия.

Никой не го очакваше, но направихме равен с на Европейския шампион.

Федерико Киеза откри в 16-тата минута, а 40-тата след добра самостоятелна игра на Кирил Десподов и пас към Атанас Илиев резултатът беше изравнен.

В игрови план италианците отново ни смачкаха – 27 удара и 8 от тях точни, а ние отправихме 4 и 2 от тях – точни. Макар и с късмет направихме първия си добър мач в тази група.

България – Литва 1-0 5.09.2021г.

Три дни по-късно бяхме домакини на Литва и момчетата ни бяха мотивирани за първа победа в групата. След равенството срещу Италия духът ни бе приповдигнат и макар и трудно надиграхме и победихме Литва с 1-0 с гол на Ивайло Чочев в 82-та минута след центриране на Кирил Десподов.

Така завърши и мачът. Вече имахме 5 точки, които ни даваха някакви минимални надежди, за да мечтаем. Това бе първата ни победа в официален мач от 17-и ноември 2019г., когато победихме Чехия с 1-0 в мач без особено значение, тъй като отново нямахме вече никакви шансове за класиране, а това бе последният мач от група “А” на квалификациите за Евро 2020. В тази група завършихме на 4-о място, а Косово бе на 3-о пред нас.

България – Грузия 4-1 8.09.2021г. (Приятелска среща)

Малко по-късно, на 8-и септември, изиграхме приятелска среща срещу Грузия, в която всичко ни се получаваше. Шокиращо победихме с 4-1 с голове на Тодор Неделев, Димитър Илиев, Спас Делев и Андреа Христов. Националите показаха добра игра и някакво ниво в този мач и всички им повярвахме, че виждаме малки стъпки на някаква положителна промяна.

Литва – България 3-1 9.10.2021г.

Близо месец по-късно, на 9-и октомври, гостувахме на последния в класирането в нашата група – Литва. След 3 поредни мача без загуба (равен срещу Италия и победи срещу Литва и Грузия), момчетата ни бяха отишли за трите точки.

Голяма част от българските фенове бяха на път да повярват в националния ни отбор отново. Заговори се за шансове за класиране поне за бараж при победа.

Мачът започна добре за нас и получихме правото да изпълним дузпа в 14-ата минута, но след умопомрачаващо изпълнение на Димитър Илиев резултатът остана 0-0.

Четири минути по-късно Литва поведе чрез гол на Юстас Ласицкас и това бе един от решаващите моменти в мача. Нашите играха трудно след този гол, но въпреки това, Десподов изравни в 64-тата минута след изпълнение на пряк свободен удар и ни даде надежди. Надеждите за победа бяха попарени от Фьодор Чернич в 82-та минута, 2 минути по-късно отново той вкара за крайното 3-1.

Един от най-ключовите мачове за нас бе загубен срещу един от най-слабите отбори в Европа. Явно и ние сме сред тях. Това сериозно смути духа на нашия колектив, а от феновете се стреляха безмилостни критики и ирония.

България – Северна Ирландия 2-1 12.10.2021г.

След 3 дни предстоеше домакинство срещу Северна Ирландия в протоколен мач и за двата отбора, каквито бяха вече всички докрая.

Нашите момчета излизаха за честта си, а повечето фенове нямаха кой знае какви очаквания и като цяло интерес към този мач след загубата от Литва липсваше.

Конър Вашингтон ни вкара за 0-1 в 35-ата минута. Тотално бяхме надиграни през първата част от гостите. Но второто полувреме един от нашите играчи се прояви като истински лидер и двигател на отбора, за какъвто бе смятан през годините. Тодор Неделев в рамките на 10 минути в 53-ата и 63-ата отбеляза попадения и донесе радост на България.

За пръв път звездата на “Ботев” (Пловдив) отбеляза 2 гола в 1 мач с националната фланелка. След този мач настроението частично се върна и гледахме напред към последния мач със Швейцария, в който оставаше просто да завършим добре и достойно тези квалификации.

Украйна – България 1-1 11.11.2021г. (Приятелска среща)

Месец по-късно изиграхме приятелски мач срещу Украйна в Одеса. В този мач Украйна игра все едно е на финал, а на нашите просто не им се позволи да играят. И все пак ние открихме резултата в 35-ата минута след грешка в защитата на украинците. Радослав Кирилов бе точен за 0-1.

Украинците правеха какво ли не по терена и единствено късметът и, забележете, стабилните (без кавички) изяви на Николай Михайлов ни спасиха от гол в нашата врата през първото полувреме. През втората част на вратата застана младият вратар на “Славия” – Светослав Вуцов, който се представи страхотно и спаси 7 от 8 удара във вратата ни. Тараш Степаненко бе точен в 82-рата минута за 1-1, но за повече голове в този мач не стигна времето.

Украинците отправиха 36 удара като 14 от тях бяха във вратата ни, а ние отправихме 4, като само 1 бе точен. Ние не показахме футбол в този мач, а просто бяхме струпани пред вратата си.

Швейцария – България 4-0 15.11.2021г.

Предстоеше последният мач в нашата група, който бе от изключително значение за Швейцария и без значение за нас. Швейцария и Италия бяха с равни точки в групата, като последните им срещи бяха решаващи за това, кой ще се класира директно и кой ще играе на бараж. Италия бе с по-добра голова разлика (+2 гола), което подказваше,че Швейцария не само ще търси победа срещу нас, ами ще търси победа с много попадения^[2].

Играта ни в този мач бе нулева. Толкова бяха и точните отправени удари към вратата на Ян Зомер. Тотална доминация през първото полувреме, но поради добрите изяви в защита на Кристиян Димитров и Андреа Христов, както и спасяванията на Иван Караджов, резултатът остана 0-0 през първата част.

Всичко или нищо бе за швейцарците през второто полувреме. Ноа Окафор откри в 48-ата минута, Рубен Варгас вкара в 57-ата, в 64-ата отново имаше гол, но бе отсъдена засада. В 70-ата минута нова засада ни спаси от пореден гол. В 72-рата нямаше засада и Седрик Итен отбеляза за 3-0, а в продължението на мача Ремо Фройлер вкара за крайното 4-0.

Класирането

Италия направи 0-0 срещу Северна Ирландия в Белфаст и така Швейцария се класира директно за Мондиал 22′ в Катар, а европейският шампион го чака бараж.

Северна Ирландия финишира на 3-о място с 9 точки. Нашият национален отбор остана на 4-о място със скромните 8 точки и 6 вкарани гола в 8 мача. В нашата врата бяха отбелязани 14 гола през всичките срещи^[3].

Равносметката

Това бяха поредните квалификации, в които завършваме на предпоследно място. Имаше моменти проблясъци, но те бяха твърде недостатъчни, за да повярваме, че в този отбор е настъпила някаква, дори и минимална, промяна.

И тук не може да виним футболистите. Често сме чували, че толкова си могат нашите момчета. Истина е, че не играят в големи отбори. Единственият ни футболист и титуляр в първенства от топ 5 е Петко Христов, който играе в “Специя” в италианската серия “А”.

Изненадващо е, че един от най-добрите ни вратари в момента – Даниел Наумов, който направи отличен мач срещу Франция не получи повече шанс да пази, дори не бе повикан в мачовете докрая, а за негова сметка пазеха Николай Михайлов, Иван Караджов, Пламен Илиев и Георги Георгиев.

Много се изговори за “подмладяването” в националния отбор. Братята Петко и Андреа Христови, Валентин Антов, Илиян Илиев, Доминик Янков, Иван Турицов получиха шанс да се докажат с националната фланелка и доста от тях играха добре в част от мачовете. А в състава поради контузия липсваше един от най-добре представящите се през последните години футболист – Антон Недялков.

При средна възраст от 26 години не смятаме, че може да се твърди, че “подмладяване” на националния ни отбор е в сила. Може и средната възраст да е по-ниска от предишни квалификационни периоди, но не е нещо революционно. За сравнение ви показваме каква е средната възраст на съседните ни държави.

Ако не са опитните футболисти като Лука Модрич (36г.) и Душан Тадич (33г.) в състава на хърватите и сърбите, възрастта на формациите им би била доста по-ниска от тази на нашия национален отбор. При нас обаче липсват такива фигури.

Изненадващо е, че един от футболистите ни в най-добра форма, който направи фурор в Чехия с отбора на “Спарта Прага” – Мартин Минчев, въобще не бе повикан за нито една среща в първия ни отбор.

Липсата на Андрей Гълъбинов редовно в нашият състав също бе необяснима за повечето фенове. Нападателят заби 6 гола в последните си 10 мача със своя отбор “Реджина” във второто ниво на италианския футбол – Серия “Б”.

Освен всичко, си позволихме да се впуснем в един малко по-различен анализ и да установим времето, в което националният ни отбор е бил с топка в крака. Този път обаче не го сравнихме единствено с балканските държави, но добавихме и още няколко “футболни джуджета”. Резултатите от следващата инфографика са повече от показателни. Допълнителен коментар е излишен.

Ако са ви интересни подобни статистики и сравнения относно националите ни, можете да се абонирате за канала ни в YouTube и да изгледате целия епизод на “Обзор на кръга” от миналата сряда тук:

Мнението на “Ритнитопъ”: Под ръководството на Борислав Михайлов начело на Българския футболен съюз, България за пореден път пропусна голям форум, а освен това не показахме и никакво развитие през годините, а потъвахме само надолу.

И точно когато си помислихме, че сме стигнали дъното с мачове като Литва – България, разбрахме, че има и по-надолу. Ако някой е забравил, литовците ни биха 3-1 на игрище с изкуствена настилка, а футболът в Литва, дори не е основен и популярен спорт.

Стартираме квалификациите с някакви надежди, но те бързо биват убивани, нуждаем се от промяна и скоро трябва да им бием шута на всички тези, които докараха футбола ни до това ниво.

Повече за развитието около събитията в българския футболен съюз можете да прочетете тук:

Димитър Бербатов: “Нов Конгрес на БФС през март!”

Източници:

[1] Bulgaria national football team. (2004, May 25). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved November 19, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_national_football_team
[2] https://www.flashscore.com/football/world/world-cup/results/
[3] 022 FIFA World Cup qualification – UEFA group C. (2020, December 7). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved November 19, 2021, from https://en.wikipedia.org/wiki/2022_FIFA_World_Cup_qualification_%E2