Не просто Камбуров каза край. Това бе краят на последното силно футболно поколение.

Вечният голмайстор в българския клубен футбол Мартин Камбуров сложи край на кариерата си.

Въпреки че Камбуров е на 41 години някак си не ни се вярва, че нападателят сложи край на своята кариера. Или поне не ни се иска…

“Най-трудното за един футболист е да спре. Просто защото футболът никога не омръзва. Това е нещо, което правих като дете. Имах щастието да го правя и 20 години професионално. Работех това, което обичам – много малко хора имат това щастие. За моя радост дълго време се наслаждавах на това нещо. Постижението, което направих е фантастично и феноменално. Оставя ме със златни букви в историята. За мен това е напълно достатъчно. До момента не давах отговор на въпроса за „край на кариерата“ бе от чисто морална гледна точка към Берое и ситуацията, в която клубът изпадна. Виждам, че нещата се нормализират – имат ново ръководство, Петьо Хубчев ще е им е треньор, така че няма да имат проблеми. Бях готов да се върна, но вече има една седмица до подновяване на първенството. Така че – Край!“

каза Камбуров пред Дарик радио

След 256 попадения във вратите на съперниците, дойде моментът, в който Мартин Камбуров наистина спира с футбола. През кариерата си, Камбуров игра за отборите на “Ботев” (Пловдив), “Локомотив” (Пловдив). Свиленград, “Спартак” (Плевен), Ал Ахли, “Астерас” (Триполи), “Локомотив” (София), “Далиен” (Китай), ЦСКА (София), “Берое” (Стара Загора) и ЦСКА 1948. Просто в няколко отбора, нали?

За националния отбор на България нападателят участва в 15 двубоя между 2003-а и 2010-а година. В този период атаката на националния ни отбор води Димитър Бербатов. Освен Бербатов, конкурети на Камбуров за поста са още Георги Иванов – Гонзо, Здравко Лазаров, Валери Божинов, Стойко Сакалиев, Цветан Генков, Владимир Манчев, Христо Йовов, Валери Домовчийски, Зоран Янкович, Димитър Рангелов и други.

Изреждайки тези имена няма как не подчертаем, че освен двамата с името Валери, единствено Димитър Рангелов все още е на терена от гореизброените. И тримата обаче са по-млади от Камбуров. С края на кариерата си, 41-годишният, роден в Свиленград, нападател всъщност слага край на последното силно футболно поколение. На поколението, което се класира на последния фуболен форум – Евро 04′.

Именно европейското първенство в Португалия е голямата болка на Камбуров, и той не го крие:

“Аз не знам друг подобен случай в историята на футбола като моя – през 2004 година станах шампион на България с Локомотив (Пловдив) и голмайстор на “А” група с 25 гола от 30 изиграни мача. И въпреки това не получих повиквателна за европейското в Португалия. Ако се поразровите в статистиката, едва ли ще намерите нещо подобно – голмайсторът на първенството да е извън състава на националния отбор за такъв голям форум. Да, тогава в тима имаше силни нападатели – Бербатов водеше атаката, но… Както и да е”

споделя с мъка нападателят

Сега. Представете си с какви футболисти е разполагал българският национален отбор, за да може да си позволи да остави Мартин Камбуров не просто извън титулярните 11, а извън пълния състав за европейското първенство. За жалост нямаме достатъчно класирания на големи форуми, за да разберем дали националните селекционери биха се възползвали от услугите на Камбуров. Факт е обаче, че нападателят има само 15 мача за А-селекцията ни, а голямата му конкуренция – Димитър Бербатов, се отказа рано, рано от националния отбор.

Късно е либе за китка. Каквото било, било. Оттук нататък се надяваме новите Камбуров и Бербатов час по-скоро да се съравновават за място в националния ни отбор, за да може именно чрез конкуренция да намерим най-доброто решение за нашата атака. Защото това са двамата ни рекордьори. Единият с най-много голове на клубно ниво, а другият на национално!

Все пак самият Камбуров заяви, че не казва “сбогом”, а само “чао” на футбола:

“Скъпи приятели, вчера беше много особен ден за мен. Обявих раздяла с едно от най-любимите неща в живота ми. Не е лесно да се разделиш с една голяма любов, каквато за мен е футбола. За мен той бе ежедневие в почти целия ми съзнателен живот. Искам да благодаря за всичката позитивна енергия, която ми пратихте. И да ви кажа, че не казвам сбогом, а само довиждане на любимата игра. Защото тя винаги е била и ще бъде част от мен. Тепърва ще реша по какъв начин”.

написа нападателят в социалните мрежи.

Мнението на “Ритнитопъ”: Усмивка. От една страна звучи позитивни, от друга – тъжно. Единствено нелепата усмивка и споменът по последните големи футболни моменти на националния ни отбор останаха на лицата и в душите ни. Дори и да таим надежда, че скоро ще ни се случи отново нещо подобно, вероятността за толкова голям футболен успех е минимална.

И така. С края на кариерата на Камбуров слагаме край на една доста интересна глава от футболната ни история. Може би последната глава, която искаме да присъства в публичното пространство. Последната глава, която можем да прочитаме отново и отново…

Източници:
(1) Марто Камбуров призна – голямата му болка е Евро 2004. (2019, August 11). Sportal.bg. https://sportal.bg/news-2020060304474589007
(2) Мартин Камбуров каза – Край! (2022, February 10). Последни новини от света на спорта – dsport. https://dsport.bg/martin-kamburov-kaza-krai.html
(3) Камбуров: Не казвам сбогом, а само довиждане на любимата игра. (2022, February 11). Последни новини от света на спорта – dsport. https://dsport.bg/kamburov-ne-kazvam-sbogom-a-samo-dovizdane-na-lubimata-igra.html