Как да привлечем в България чуждестранни футболни инвеститори?

Футболът в България е силно зависим от няколко родни инвеститори, което повдига един въпрос – възможно ли е да привлечем чуждестранни спонсори тук. Отговор и стъпки към тази посока можем да намерим в този материал.

ФК „Крумовград“ ми дава идеалната възможност да изградя клуб от нулата с необходимата за целите на подобен проект свобода на терена и извън него. Целта ни е да установим и развием стратегически партньорства, да въвеждаме иновативни технологии и да приложим експертизата от генерирания ни мениджърски опит и най-вече, да създадем успешен спортен и бизнес пример. Ще покажем, че един клуб може да бъде финансово независим и същевременно успешен на терена.
Даниел Серехидо⁽¹⁾

Югоизтокът на полусезона: ФК Крумовград

Повече за отбора можете да прочетете тук.

Амбициозните думи на Даниел Серехидо след официалното му представяне като нов изпълнителен директор на „Левски“ (Крумовград) (дн. ФК „Крумовград“) отварят една сериозна тема за размисъл – как да привлечем повече специалисти като него.

Испанецът завършва бизнес обучение в САЩ и Австралия, след което работи като консултант в Китай, Индия и Русия. През 2015 година Серехидо основава логистичната компания PITCH Sports, която впоследствие е натоварена с контрола на най-големия футболен форум – Световното първенство през 2018 година в Русия. Година по-късно става част от ръководството на испанската Ла Лига, като целта му е да развие бизнес стратегии в Русия и Беларус. Освен това е съветник в борда на компанията Hype Sports Innovations и изнася лекции, свързани със спортен маркетинг⁽²⁾.

Даниел Серехидо като спортен директор във ФК „Крумовград“; Източник: bnr.bg

В началото на 2021 година той пристигна на българска земя като част от екипа на Антон Зингаревич, закупил мажоритарен пакет акции в „Ботев“ (Пловдив), но скоропостижно напусна „канарчетата“, преди да намери своя личен проект в лицето на ФК „Крумовград“. В този материал ще бъдат предложени няколко опорни точки, чрез които българските футболни клубове да разширят кръгозора на инвестиционните си партньори, като по този начин освен да увеличат финансовите си постъпления, могат да станат конкурентоспособни в евротурнирите.

Условия за подобряване на футболната инфраструктура

Основата на всеки един амбициозен футболен клуб са висококачествените тренировъчни бази, както и модерен стадион. Застаряващите съоръжения у нас биха били предпоставка за проблем за всеки един сериозен заинтересован инвеститор към български отбор. Нещо повече – бавните административни процеси, както и грешки от страна на клубното ръководство също биха възпрепятствали хипотетична сделка с чуждестранна компания.

Най-често това се наблюдава в големите градове, а последните потърпевши са ЦСКА София⁽³⁾ и двата най-големи пловдивски клуба⁽⁴⁾⁽⁵⁾. Качествените футболни терени трябва да са приоритет за отборите в България, а за да се построят, трябва да има конкретни планове за етапите на строеж и тяхното времетраене, които да удовлетворяват както общинските власти, така и инвеститорите. Друг важен фактор за добра съвместна работа между администрацията и клубовете е определяне на точна финансова рамка, която ще бъде нужна за завършване на съоръжението – нещо, което често се оказва проблем.

Примерите в Европа за успешна координация между власт и собственици на футболни клубове относно спортните им съоръжения са десетки. Един от тях е Швеция. Там има 3 стадиона, отговарящи на категория 4 на УЕФА, което им дава право да приемат двубои от всеки един турнир под егидата на федерацията, включително и Европейското първенство. Две от тези съоръжения – „Теле2 Арена“⁽⁷⁾ и „Френдс Арена“⁽⁸⁾, са построени за период от 3 години, а третото – стадионът на ФК „Малмьо“⁽⁹⁾, е завършено за едва 2 години. Що се отнася до другите стадиони в елита на страната, построяването или масовата реконструкция на нито един от тях не е продължила повече от 3 години⁽¹⁰⁾.

Въпреки това не трябва да се преминава границата между подпомагане на футболната инфраструктура и развиване на съмнителни противозаконни дейности каквато е ситуацията в Унгария – държава, която е с по-малка площ от България, а в първенството си има един единствен сериозен представител в Европа през последните години – „Ференцварош“.

Там има цели 9 стадиона, които имат категория 4 на УЕФА⁽¹¹⁾. Средствата за построяването им са предоставени от унгарското правителство чрез Футболния съюз на страната (MLSZ)⁽¹²⁾. Първоначално съоръженията са на разумни цени, но с течение на времето проектите стават все по-скъпи, за което плаща унгарският данъкоплатец, дори когато парите са предвидени за друг финансов сектор⁽¹³⁾. Нещо повече – някои клубове, макар и нискоразрядни, са изключително привилегировани откъм държавно субсидиране. Такъв е случаят с ФК „Фелчут“, намиращ се в едноименното унгарско село. За сезон 2014/15 клубът е получил внушителните 7 200 000 евро от Унгарската футболна асоциация, като за сравнение това е с почти 5 000 000 евро повече от втория най-щедро финансиран тим, който също се намира във втора дивизия – ФК „Солнок“⁽¹⁴⁾. Ако погледнем периода 2011 – 2014 година, ще стигнем до заключението, че ФК „Фелчут“ е получил 30 милиона евро или 12,5% от всички 240 милиона евро, които държавата е отпуснала на над 1100 клуба в страната⁽¹⁵⁾. Собственик на този футболен отбор е министър-председателят на Унгария Виктор Орбан⁽¹⁶⁾.

Освен всичко това Унгария полага огромни усилия и за стадионите на съседните си страни. Почти 50 милиона евро на Унгарската футболна асоциация, идващи от данъците на унгарците, са били вложени в построяването на редица стадиони в Словакия, Сърбия и Румъния⁽¹⁷⁾.

„Панчо Арена“ – стадионът на ФК „Фелчут“; Източник: ArchDaily

От съществена важност е държавата да подпомага подобряването на футболната инфраструктура в страната по всички законни методи. Това би се случило чрез забързване и улесняване на административните процедури и, дори в някои случаи, прозрачно държавно финансиране, а не чрез развиване на корупционни схеми.

Подобряване на качеството на първенството

Организацията в България няма нищо общо с тази в Топ 5 на първенствата – Англия, Испания, Италия, Германия и Франция. Дори с руската Премиер лига няма сходства. В България няма лига, подобна на тези в Испания и Англия. Всичко се организира от Футболния съюз. Има 2-3 души, които организират първенството. На организационно ниво те са още в самото начало – нещо като в Испания преди 25 или 30 години.
Даниел Серехидо⁽¹⁸⁾

Думите на испанския специалист обрисуват хаотичността, с която се организира футболното първенство в България. Самият факт, че програмата за провеждане на мачовете от efbet лига се обявява поетапно през няколко седмици, е красноречив знак за сериозността, с която БФС подхожда към организацията на родния елит⁽¹⁹⁾.

Към днешна дата efbet лига се намира на 24. позиция в класацията на европейските първенства на УЕФА, като пред нея могат да бъдат намерени първите ешелони на Швейцария, Австрия, Шотландия, Хърватия, Дания и Кипър⁽²⁰⁾. Всички тези шампионати имат една отличителна черта – имат по-малко отбори в сравнение с efbet лига. В елитните първенства на Хърватия и Швейцария клубовете са 10, докато първодивизионните отбори в Австрия, Дания, Кипър и Шотландия са 12. Промяна на формата на efbet лига от 14 на максимум 12 отбора е логична поради няколко причини.

Броят чужденци на Балканите. Приликите и разликите.

От сезон 2019/20 Втора лига никога не е завършвала в пълен състав, като за това време бяха разформировани ОФК „Поморие“⁽²¹⁾, „Кариана“ (Ерден)⁽²²⁾, „Витоша“ (Бистрица)⁽²³⁾, „Нефтохимик“ (Бургас)⁽²⁴⁾ и „Левски 2020“ (Лом)⁽²⁵⁾.

“Левски” (Лом) се сбогува с футбола.

Материалът ни за “Левски” (Лом) и сбогуването му с футбола.

През последните 2 години първодивизионни отбори като „Берое“ (Стара Загора)⁽²⁶⁾, „Царско село“⁽²⁷⁾, „Арда“ (Кърджали)⁽²⁸⁾, „Ботев“ (Враца)⁽²⁹⁾ и дори „Левски“ (София)⁽³⁰⁾ изпитаха сериозни финансови сътресения, които към даден момент поставяха на карта тяхното съществуване. Планираното увеличаване на клубовете в efbet лига⁽³¹⁾ не само би лишило първенството от интрига и интерес заради наличието на отбори без значителна фенска маса или история, но също има голяма вероятност елитната дивизия да не завършва в своята цялост, подобно на втория ешелон на страната. С намаляването на отборите в efbet лига клубовете ще получат повече приходи от телевизионни права, а зрителският интерес е възможно да се повиши.

Развитие на всестранни международни партньорства

Разширяването на международните партньорства, дори такива, които не са финансово обвързани, би било стъпка напред за всеки един клуб в България. За никого не е тайна, че футболът в страната е много силно зависим от няколко български букмейкърски фирми.

„Черно море“ (Варна) и „Пирин“ (Благоевград) са единствените отбори в елита на България, които нямат за генерален спонсор онлайн компания за залози. Привличането на чуждестранни партньори в България ще спомогне за премахването на голямата зависимост на клубовете от български фирми, а също би допринесло за по-лесна комуникация с други тимове по света, които също са спонсорирани от дадената фирма.

За да се случи това обаче, трябва да бъдат предприети конкретни мерки. Пред евентуалния инвеститор трябва да бъдат представени конкретни стъпки за развитието на клуба, как ще бъдат използвани финансовите постъпления за постигането на тези цели и каква е дълготрайната визия на тима в спортно-технически план. Ключът към просперитета на българския футболен пазар според Даниел Серехидо са изходящите трансфери.

Щеше да е оптимално, ако българските клубове имаха финансова структура, подобна на тази на клубовете от топ 5 първенствата – приходи от билети, телевизионни права, трансфери на играчи и наградни фондове от първенствата.

За съжаление, особените обстоятелства около държавата и лигата не са подходящи за набирането на подобни приходни потоци. Малкото население на България и липсата на международен интерес към първенството не са притегателни за телевизиите. Рекламодателите не виждат стойност в продукта и намаляват инвестициите си. Населението няма достатъчно покупателни възможности, за да харчи повече пари за билети и за футболни артикули. А за международен успех са необходими огромни инвестиции за привличането на качествени футболисти.

Все пак изходящите трансфери може да са ключът към самоиздръжката на клубовете и въпреки че това също изисква инвестиции, време и търпение, с правилната комуникация между правителството, федерацията и футболните клубове това може да е началната точка за изграждането на силен пазар, който да носи достатъчно приходи. Така може да се подобри продуктът и да се изгради самоиздържаща се футболна индустрия. Надеждата е, че по този начин ще настъпи и растеж на приходите от другите звена.
Даниел Серехидо⁽³²⁾

Отново отправяме поглед към Швеция, тъй като там можем да открием решение на един от основните проблеми, загатнат от Даниел Серехидо – телевизионните права. Шведското първенство се намира на 23. място в ранглистата на УЕФА, само 1 позиция над българския шампионат⁽³³⁾. Въпреки това Алсвенскан се излъчва в цели 17 държави извън Швеция, сред които Испания, Франция, Италия, Великобритания, САЩ, Сърбия, Гърция, Черна гора, Северна Македония, Хонконг и дори Ирак⁽³⁴⁾. Напълно е възможно нито един гражданин на Ирак или Хонконг да не гледа шведското първенство, но договорът за телевизионните права е в сила, а това носи приходи на Шведската футболна асоциация.

Разделение на позициите във футболната йерархия

“Накратко, трябваше ми лоялност и възможност да взема определени решения, които щяха да ограничат всеки член на ръководството до определена длъжност – собственикът да е собственик, мениджърът да управлява и треньорът да тренира.”
Даниел Серехидо⁽³⁵⁾

Даниел Серехидо (ляво) и Антон Зингаревич (център) на мач на „Ботев“ (Пловдив); Източник: novsport.com

Думите на Даниел Серехидо разкриват немалка част от народопсихологията на българските футболни клубове. Испанецът бе не къде да е, а в „Ботев“ (Пловдив) – един от най-влиятелните отбори в страната. Вмешателството на ръководни фигури в работата на хората под тях в йерархията е често срещан феномен, който трябва да бъде изкоренен, ако търсим сериозни футболни инвеститори с ясен план за бъдещето.

Значението на всеки футболен фен

Футболните фенове в България изглеждат крайно изолирани от своите любими отбори. С малки изключения, българските клубове по никакъв начин не могат да разчитат на своята фенска маса, що се отнася до безрезервна подкрепа по стадионите из страната или пък самите привърженици да държат едно стабилно финансово перо, което да подпомага бюджета на клуба. Както феновете, така и ръководителите на клубовете могат да намерят причини, с които да оправдаят това явление, но соченето с пръст трябва да бъде заменено с адекватни действия от страна на отборите.

На първо място трябва да бъдат поставени социалните мрежи, които държат феновете активни, дори когато тимът не играе за дълъг период от време. Чрез профилите си в различни платформи клубът има възможност да рекламира редица свои услуги, както и да показва на феновете кадри от тренировките или моменти зад кулисите по време на мачове. Тук идва и моментът, в който завишената интеракция през социалните мрежи да носи приходи на отбора – платени абонаменти за допълнително съдържание.

Последен пример за подобен проект в България е партньорството между „Левски“ (София) и Instat TV. Споразумението е „сините“ да излъчват своите контроли и мачове на ДЮШ в клубната телевизия с по-високо качество срещу годишен абонамент от 30 евро или единична среща за 4 евро, а 70% от приходите ще отиват в клубната хазна⁽³⁶⁾.

Левски ТВ – най-новата стъпка към „синята“ независимост

Друг положителен пример, който идва от стадион „Георги Аспарухов“, е засилената продажба на фен артикули⁽³⁷⁾. Надали има футболен привърженик, който не би закупил продукт на любимия си отбор, знаейки, че по този начин помага за финансовата му независимост. Мнозинството от български клубове изглежда дистанцирано от обикновените фенове и не полага усилия да направи своите артикули леснодостъпни за тях. Рекламирането на тези продукти в социалните мрежи също би увеличило значително интереса към тях.

Стимулиране на фенската посещаемост в мачове, в които традиционно се очаква малко публика, е от съществено значение. Най-ефективният метод за повишаване на интереса на обикновения привърженик към маловажните срещи е намаляването на цените на билетите. Това може да доведе до по-малки приходи конкретно от билети за двубоя, но със сигурност ще предизвика по-голяма посещаемост, чрез която футболният фен, който не ходи често на стадиона, може да прояви интерес към клубния магазин, да се запознае с услуги, които отборът предоставя, а всички тези фактори има вероятност да го накарат да се завърне възможно най-скоро на стадиона, дори билетите да не са на промоционални цени.

Организирането на бележити приятелски мачове за елитните европейски клубове се е превърнало в традиция, докато в България подобни събития са рядкост. Последните подобни зрелищни срещи се състояха във Великобритания по време на последната национална пауза. На 26 март легендите на „Ливърпул“ се изправиха срещу тези на „Барселона“ в благотворителен мач пред видимо пълния с привърженици на мърсисайдци „Анфийлд“⁽³⁸⁾.

По същото време в Глазгоу бе организиран приятелски двубой между култови футболисти на „Рейнджърс“, сред които и легендарният Пол Гаскойн, и All-Star отбор, в който сред титулярите бяха носителите на Златната топка Луиш Фиго и Кака⁽³⁹⁾. Поводът за двубоя бе 150-годишнината от създаването на шотландския гранд, а събитието придоби популярност в социалните мрежи именно заради 54-годишната легенда Пол Гаскойн, който реализира попадение в края на срещата и го отпразнува по подобаващ начин. „Айброкс“ бе изпълнен до краен предел – 50 000 фенове на отбора бяха дошли в съботния следобед да се насладят на приятелската среща.

Подобна практика е възможна и в България не само когато клубовете празнуват юбилеи. С правилната организация и нужното желание тук също могат да бъдат провеждани такива събития регулярно, а те неминуемо ще генерират както интереса на феновете, така и сериозни финансови постъпления в касата на съответния клуб.

Бенефисът на Христо Стоичков, който събра над 40 000 зрители на Националния стадион; Източник: Sportal

Мнението на „Ритнитопъ“: Ако българските футболни клубове искат да се доближат до европейските стандарти, работата с чуждестранни партньори, спонсори или инвеститори би била сериозна стъпка напред към постигането на тази цел.

Клубове като „Малмьо“⁽⁴⁰⁾, ЧФР „Клуж“⁽⁴¹⁾, „Йънг Бойс“⁽⁴²⁾, ФК „Копенхаген“⁽⁴³⁾, „Цървена звезда“⁽⁴⁴⁾ и „Славия“ (Прага)⁽⁴⁵⁾, към чието футболно ниво се стремим, имат реномирани чуждестранни главни спонсори, чрез които развиват своята репутация в Европа на и извън терена.

Процесът за достигане на средно европейско футболно ниво в България ще бъде бавен, но с правилните мерки, координация между клубовете и БФС и спазване на конкретна методология българският футбол има потенциал да стане атрактивен продукт за инвестиция на сериозни чуждестранни компании.