Нека проследим колко точно чуждестранни футболисти се допускат до футболните терени в заобикалящите ни страни.
След като видяхме кои са първенствата в Европа с най-голям брой чужденци, проследихме колко и в кои отбори играят най-много чужденци в родното първенство, е време да сравним откритото с първенствата на Балканите, които имат сходни на efbet Лига характеристики.
С най-голям процент чужденци могат да се похвалят южните ни съседки Гърция и Турция. Гърците в тамошното първенство са под 42%, за сметка на легионерите, които достигат почти 60% от всички футболисти. Чужденците в турската Süper Lig са почти половината от всички футболисти, достигайки 48.6%. Докато отборите в гръцката лига са 14 на брой, тези в Турция са 20.
На трето място намираме хърватското първенство, което води на родната efbet Лига само с 0.3% чужденци. Докато в България 40% от футболистите не са българи, то в Хърватия 40.3% от играчите не са хървати.
Интересното е, че за разлика от шампионът на България “Лудогорец”, където чужденците са огромна част от състава и са най-много в цялата efbet лига, шампионът на Хърватия “Динамо” (Загреб) разполага само с 12 чуждестранни футболисти и заема петата позиция по този показател в Хърватия.
В албанската Abissnet Superiore се състезават 35% чужденци. В Румъния процентът достига 30% от всички състезатели, а в Босна и Херцеговина малко под 30%. В Северна Македония и в Косово чужденците са малко под 25%.
Изключително нисък е процентът в Супер лигата на Сърбия, където чужденците са под 20% от всички състезатели – общо 17.9%. Най-нисък е процентът в Черна гора, където чужденците са само 11% от всички състезатели.
Преди години от “Цървена звезда” поискаха броят на чужденците да бъде увеличен поради факта, че отборът не може да се конкурира само със сръбски футболисти срещу европейските грандове, които имат чуждестранни звезди в редиците си. Желанието на “Звезда” бе играчите, които могат да бъдат в стартовия състав, да бъдат увеличени от четири на осем футболисти.
Интересното в предложението бе, че за да бъде включен всеки следващ футболист в стартовата 11-орка, даденият отбор трябва да заплати конкретна сума. За пети футболист – 20 000 сръбски динара, за шести 30 000, за седми 40 000 и за осми 50 000. Ако някой обаче не е запознат със съотношението сръбски динар – български лев, то ще ви развалим невероятната представа, споделяйки ви, че осем чуждестранни футболисти биха стрували на дадения клуб около 832 лева, На мач.
Ако ви е интересно балканското сравнение, можете да прочетете нашия материал по темата:
Мнението на “Ритнитопъ”: Трудно е да се направи извод от статистиката, която разгледахме в горните редове. Виждаме, че първенствата на Балканите с най-много чужденци в клубовете си не задължително са по-успешни от тези с по-малко. И обратното.
Аргументът с националните отбори също може би е невалиден, тъй като от изброените държави единствено Хърватия и Сърбия ще участват на идващото Световно първенство в Катар. Докато първите показват сходен на българския показател, то вторите имат изключително малко чужденци в редиците на клубните си отбори. Факт е обаче, че селекциите и на двете държави са съставени масово от футболисти, които играят зад граница. Такива, с каквито България не разполага.
Въпросът е дали ограничаването на бройката чужденци в родния футбол би довело до повече трансфери зад граница на родните ни таланти. Отговорът вероятно е да. С настоящата политика на БФС няма да може да разберем дали сме справи. За жалост.
Източници:
(1) European leagues & cups. (n.d.). Football transfers, rumours, market values and news | Transfermarkt. https://www.transfermarkt.com/wettbewerbe/europa
[…] Броят чужденци на Балканите. Приликите и разликите. […]