Вратарят на “червените” Димитър Евтимов е единствената причина отборът от “Армията” да играе на финал за Купата на България!
Да. ЦСКА София ще участва на трети пореден финал в турнира за Купата на България. Това обаче не беше толкова сигурно вчера вечерта. Втората 1/2-финална среща между водения от Алан Пардю отбор и този на “Славия” завърши 2:0 в полза на “белите” и по този начин се стигна до продължения и изпълнение на дузпи. Но нека набързо проследим събитията.
След голове на Тони Тасев (9′) и Иван Минчев (12′) отборът на “Славия” стремглаво вървеше към невероятно постижение, а именно изхвърлянето на “армейците” от турнира за Купата на България и то в собствения им дом. Вторият гол, дело на Минчев, бе истински шедьовър. Все пак до края на първото полувреме резултатът не бе променен.
След почивката “червените” започнаха да атакуват по-активно, а специалистът на скамейката на гостуващия отбор Загорчич предприе ранна смяна (около 60-ата минута), вадейки и двамата си голмайстори. До края на мача домаките атакуваха, а гостите контраатакуваха. Имаше пропуски и за двата отбора, но футболното качество не отговаряше на двубой в тази фаза на турнира.
Така се стигна и до двете 15-минутни продължения, които не излъчиха победител. Важно е да се спомене, че турнира за Купата на България все още зачита правилото за гол на чужд терен. Разбира се, не и при изпълнението на дузпите.
Защо обаче трябваше да се стига до дузпи? Отборът на “червените” започна тази среща със солидна преднина от 2:0, която извоюва на стадион “Александър Шаламанов” (новото име на стадион “Славия”). До голяма степен Загорчич успя да построи “белите” по най-правилния начин за мача-реванш, но срещу него бе Алан Пардю, който има награда за мениджър на годината в английската Висша лига. Така че сме склонни да търсим причината за слабата игра другаде.
И тя по всяка вероятност се корени във факта, че в отбора на “армейците” не туптят “армейски” сърца. Не си личи червената идея. Нея просто я няма. Няма го този пламък, който феновете на стадион “Българска армия” помнят добре. Но тази любов е невъзможно с толкова чужденци състава. И то с чужденци, чиито договори изстичат съвсем скоро. Не само ние сме на това мнение. И вчера в коментарното студио на полувремето отново стана ясно, че много от настоящите играчи в отбора вече мислят за новите си клубове. Не за новите си договори.
Което всъщност е напълно нормално. Така е политиката на клуба. Помните ли Али Соу и Каранга? Настоящият в тази роля е Жорди Кайседо. Преди тях пък имаше други. Това не е случайно. Това е, както казахме току-що политиката на този отбор. Няма как обаче да бъде изграден качествен отбор по този начин. Защото тези футболисти не изпитват любов към клуба. Те са просто на заплата.
И ако сега някой каже: “Ами, кой друг да играе. Те, българите, не стават”, ще бързаме да му припомним и предишния мач срещу вечния съперник “Левски”. Тогава на терена имаше само един достоен. Това бе Иван Турицов. Десният бек на “червените” имаше най-трудната задача на терена – да неутрализира крилото на “сините” Уелтън, който се намира във великолепна форма. Резултатът бе показателен. Общо 21 дефанзивни единоборства, в които Турицов е участвал и 15 от тях успешни. С други друми 71% успеваемост.
Вчера ситуацията беше същата. Слава Богу, че на вратата беше Димитър Евтимов. Единственият достоен. Няма как да не отбележим невероятната проява на характер от Алан Пардю, който си позволи да остави Евтимов на вратата, въпреки че Густаво Бусато е прочут с добрите си спасявания при 11-метрови наказателни удари. И Евтимов не разочарова.
„Мислех за дъщеря си и жена си, после за съотборниците ми и за феновете. Благодаря на Господ, че спасих две дузпи и се класирахме на финала.
коментира Димитър Евтимов след мача.
Психически съм изцеден заради концентрацията, която трябва да запазиш през целия мач, но накрая си струваше. Нямам сили да празнувам, прибирам се вкъщи при жената и при детето и на Великден да празнувам.
За финала искам Левски. Това ще бъде празник за българския футбол. Надявам се Алън Пардю да остане начело на отбора поне до края на сезона.“
Мнението на “Ритнитопъ”: Изключително радостни сме за Димитър Евтимов! Радваме се, че един българин получи шанс за изява в отбор, който в момента не залага на българи. Още повече се радваме, че успя да оправдае очакванията! Вратарят на “червените” бе единственият достоен да получи любовта на феновете. Само той я заслужава.
Същото важи и за други футболисти, които защитават тази фланелка. Иван Турицов и Георги Йомов са футболисти, които защитават и цветовете на националния ни отбор. Има и други момчета. Момчта, които трябва да получат шанс. Защото иначе просто ще получим новият Соу, Каранга или Кайседо. Но никога няма да видим Манчев, Янев, Сакалиев, Гъргоров или който и да е друг “червен” нападател.
[…] Димитър Евтимов. Единственият достоен! […]