Тъмната страна на уличния футбол!

Уличен футбол или целенасочен тренировъчен процес. Кое е правилното?

След като публикувахме статията на Даниел Иванов относно уличния футбол и изчезването му, сега ще разгледаме и другата гледна точка. Тази на Митко Джоров!

Какво изгуби футболът от изчезването на играта на улицата?

Уличният футбол от мнозина се смята за най-добрият начин малките деца да се запознаят с играта. Вярно ли е това и ако е да, какви точно са основните принципи на уличния футбол, които имат толкова положителен ефект върху ранното развитие на децата?

За много играчи уличният футбол е отправната точка на тяхното развитие. Докато играят футбол на улицата, децата трябва да преодолеят всякакъв вид препятствия. Тъй като наоколо няма възрастни, които да им пречат или да им помагат по време на играта, децата се научават сами да се справят с тях.

В уличния футбол действията и противодействията правят децата по-добри. Най-важна е съпротивата помежду им, която създава нови по-сложни футболни ситуации.

Само си представете изведнъж, че в квартала идва да живее ново момче. Той е много талантлив футболист. Веднага щом се присъедини да играе футбол на улицата, никога повече играта в махалата няма да е същата за останалите деца! Неговите по-компетентни футболни действия ще предизвикат нови, много по-сложни игрови ситуации. Всички деца ще бъдат принудени да се адаптират към новите условия или да се откажат

Урокът, който можем да извлечем от горното, е, че единствено по-добрите “улични футболисти” създават условие за развитие на останалите, принуждавайки ги да се подобряват.

Според мен, до края на миналия век уличният футбол беше най-добрият филтър за селектиране на талантливи деца в подготвителните групи на клубовете! В Пловдив специално си имаше емблематични хора, които обикаляха по училищните дворове и селектираха изявени талантливи деца.

Тези деца лягаха и ставаха с топката. На 10-годишна възраст те вече владееха до съвършенство играта на цък-цък (игра с едно докосване), на два удара (игра с две докосвания), лаком за гол (дрибъл, финт, смяна на посока, преодоляване на противник), джитбол (игра по въздух, удар с глава или ходило, поемане с гърди или бедро), стеничка (удари по топката) и т.н.

Аз лично, когато през 1997 година селектирах набор 1986 на “Ботев” (Пловдив), нямах дете в отбора, което да не може да жонглира свободно, да дриблира или с две думи всички бяха на “ти” с топката.

Уличният футбол беше АБ-то на футболната игра, което за мен е контрол и владение на топката по въздух и по земя, в изолирани условия. Друг е въпросът, че последните години, като директор в ДЮШ съм правил кастинги за привличане на деца да тренират футбол и за съжаление виждам, че топката не им е приятел! Проблемът не е във факта, че те нямат талант, а във факта, че те не прекарват достатъчно време с топката на
улицата.

Идва обаче въпросът. Може ли един самоук футболист да заиграе професионален футбол?! Достатъчни ли са знанията, уменията и навиците, развити на улицата, за да задоволят потребностите в играта на един професионален отбор.

Първият недостатък на уличния футбол е, че децата развиват футболни действия единствено в отговор на случващите се игрови ситуации. Следователно ако определени футболни ситуации не се случват или почти не се случват на улицата, съответното адаптиране към тях няма как да се случи. Това води до недоразвиване или едностранчиво развитие на детските футболни способности.

Например, ако децата играят на малък терен през цялото си детство, те няма как да овладеят погледа в дълбочина и дългия пас.

Друг проблем може да възникне и в клубния футбол, когато децата са свикнали да се разделят в махалата на защитници и нападатели! В този случай възникват проблеми или в защита или в атака, особено в реакцията при смяна на притежанието на топката, което съответно, води до липса на незаменими умения и навици в играта.

Уличният футбол е непрекъснат процес на футболни действия, а не на думи. Да преживееш, вместо да обясняваш. На опити, падане, ставане и опитване отново.

Уличният футбол представлява футболна компетентност без футболно съзнание! Децата правят всичко несъзнателно! Когато ги попиташ как го правят, единственият отговор е “много лесно” или “случайно”. Подобно на човешката еволюция като цяло, този процес на уличен футбол е несъзнателен, нецеленасочен, случаен процес от проби и грешки от практиката към съзнанието! Резултатите идват след много часове неефективен труд.

Друг недостатък на уличния футбол е, че тъй като децата играят на улицата без много съзнателна мисъл и критична обратна връзка, възможно е те да развият неправилно поведение (лоши навици) и да ги автоматизират! При липса на компетентен треньор това некомпетентно поведение не се коригира от никого. Тъй като играчите също несъзнателно копират действията си, този проблем може да се разпространи по между им.

Единственият начин да се избегне едностранчивото развитие и придобиване на лоши навици е с помощта на критична оценка на треньора. Игрови опит без критични размисли не означава нищо.

Това е причината да се отдаде заслуженото на уличния футбол за първите стъпки от едно некомпетентно и неосъзнато дете, да се влюби в топката, да се влюби в играта и да придобие несъзнателна компетентност. Важното е да не се изпусне границата за начално обучение, за да не си останеш махленски футболист.

Тук вече искам да отворя темата за футболното съзнание на всяко талантливото дете и отговорността на треньора да го развие.

Съгласно законите на човешката еволюция, човек първо развива компетентност (несъзнателни умения и навици) без да осъзнава действията си. После си ги обясняваме, чрез въпроси и отговори един на друг и така се развива нашето съзнание. Например,  първо се научаваме да говорим правилно (макар и несъзнателно) и чак в училище разбираме, че има граматически правила за правилен изказ и правопис. Същото е с 
развиването на футболното съзнание от несъзнателни действия до футболна грамотност. В началото децата са некомпетентни и неосъзнати. Започват да играят всеки ден и на принципа “проба –грешка” добиват компетентност. После трябва да попаднат навреме на компетентен и осъзнат треньор, който целенасочено да режисира универсални футболни ситуации (ситуационно обучение), които децата да се опитат да разрешат с помощта на футболни действия.

В зависимост от нивото на децата, треньорът усложнява ситуациите (условията в упражненията). Накрая чрез въпроси, той им подсказва ключовите детайли в изпълнението. Така децата осъзнават какво и защо правят и го запазват в мозъка си, като собствен извод (футболна справка – ключ за действие). Това е пътят за развитие на футболното съзнание и придобиване на футболна грамотност на едно талантливо дете.

Като казах компетентни и осъзнати треньори, бих искал да уточня какво имам пред вид. Не бива да се бърка игровият опит с треньорския опит, който пък няма нищо общо с треньорските знания. Проблемът е, че въз основа на опита си като играч, един необразован треньор извършва относително нецеленасочени треньорски действия. По тази причина се стига до нецеленасочено обучение по футбол, което води до грешното заключение, че уличният футбол е по-полезен от целенасоченото футболно обучение с треньор.

Футболните знания са ключът към успешното насочване на прехода от уличен футбол (безцелно футболно развитие) към футболни тренировки (целенасочено футболно развитие). Треньорите с много знания, но без игрови опит, пък от своя страна не
винаги усещат практическите грешки в изпълнението на футболните действия, следователно не могат да контролират ключовите детайли в изпълнението.

Финалният извод е, че единствено треньорите с отличен игрови опит (независимо от нивото, на което са играли), трябва да са осъзнали не/компетентността на своите футболни действия и подплатени с футболни познания за методите на обучение, са в състояние да развият оптимално футболното съзнание на едно талантливо дете.

Такива хора най-добре ще успеят да ръководят тренировъчния процес от съзнанието към практиката. Едва тогава времето на бавна и безцелна еволюция на футбола ще приключи, защото субективното прилагане на минали преживявания ще бъде безвъзвратно отминало.

Мнението на “Ритнитопъ”: Днес мнението ни е мнението на Митко Джоров. Когато нещо е било изключително полезно, но е безвъзвратно изчезнало е безсмислено да жалееш за него. По-важното е да му намериш заместител. На всичкото отгоре можеш да замениш един еволюционен процес, протичащ на случаен принцип, с планирано целенасочено обучение, което трябва да се възползва от всички предимства на уличния футбол, като същевременно се избегнат недостатъците му.

Оригиналът на статията на Джоров е публикуван на сайта на Viasport. Можете да го прочетете тук!