Проблемите в ДЮШ – Защо децата от провинцията не успяват да се наложат в столичните школи?

Поредицата на „Ритнитопъ“ посветена на проблемите в ДЮШ у нас продължава.

Този път ще разгледаме още един от проблемите в ДЮШ – защо деца от провинцията трудно пробиват в софийските школи.

Доста от нас са ставали свидетели на тормоз в училище над деца, които идват от село в големия град и не успяват да се интегрират бързо и лесно. В школите в столицата проблемът е същият.

Дете пристигнало от малък град или село бива пренебрегвано от другите и с арогантност отритвано от школите. Част от децата трудно преглъщат това и най-често напускат отборите и се връщат в родния си край или прекратяват кариерата си.

Най-често в съблекалнята един или двама се явяват като тарторите в отборите и всеки се вслушва в тях, дори когато грешат и не са прави. В повечето случаи това са деца на хора с високи финансови възможности и когато някой се опита да каже нещо срещу тях, отговорът, който среща е „ти знаеш ли кои са нашите?“.

Понякога се стига до агресия, която може да доведе до саморазправа, което е краен случай. Детето задаващо въпроса, споменат по-горе, се оказва невинно заради така зависещите обстоятелства, а именно думата на родителите.

Често тези родители се явяват един вид спонсор на школата, но това не дава право на детето на тези хора да се държи по този начин с другите от отбора.

Рядкост са случаите, в които детето от провинцията успява да преодолее натиска и надменността на столичните деца, с цел да се наложи в отбора. Някои печелят уважение на ръководство и треньори, като дори сме виждали случаи, в които и агресорът се извинява и завързва приятелство с опитаните да бъдат отлъчени.

Често тези проблеми остават далеч от треньорите, поради факта, че тормозът над децата се извършва или в спортното училище, където учат или след тренировка.

В доста случаи децата не споделят с родителите си решението да напуснат клуба и измислят оправдание. Така кариерата на един български юноша се проваля и може повече никога да не го видим с топка на зеления килим. Друг вариант, който играчите избират е да сменят школата с друга от града, като не един или два пъти сме виждали играчи да преминават от „Левски“ в ЦСКА и обратното.

Мнението на „Ритнитопъ“: Трябва да се обръща специално внимание на всички играчи от школите и да се водят периодично разговори с тях, как се чувстват, харесва ли им в отбора и имат ли някакви проблеми. Това трябва да дойде от треньори и родители. Специално родителите трябва да подхождат внимателно и да не възпитават детето си, че то може да командва и налага само неговото мнение.

Прочетете още от нашите материали тук:

Имаме ли право да се сърдим на младите футболисти?