Press "Enter" to skip to content

Трифон Иванов – Туньо! Железният бранител!

Днес ще си припомним историята на един от най-великите български бранители! Трифон Иванов – Туньо!

Трифон Маринов Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965г. Когато е четиригодишен се премества със семейството си в град Велико Търново. На единадесет години постъпва в спортното училище в града, като първите му стъпки във футбола са като централен нападател. Юноша е на отбора на “Етър”. Там прави първите си стъпки в професионалния футбол през 1983г.

След това преминава в отбора на ЦСКА, където се състезава в периода 1988-93 и през сезоните 1995 (пролет) и сезон 1997-98 .Бивш футболист на Реал Бетис (Испания), Ньошател Ксамакс (Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл.

Трифон с екипа на “Етър”

Трифон е футболист №1 на България за 1996г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА.

За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за “Етър” и 8 за “Рапид”. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид.

Няма да е странно, ако наречем Трифон легенда на “Рапид”!

Има 174 мача и 21 гола в „А“ група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия, България се класира и за Световното първенство през 1998г. във Франция, където изиграва 3 мача.

Туньо с екипа на ЦСКА

Туньо, както е известен Трифон Иванов, има честта да бъде избран за почетен гражданин на град Велико Търново през 1994 година. В кариерата си Трифон Иванов има много интересни моменти и случки.

Една от тях е през 1993 година, когато Барселона проявява сериозен интерес към бранителя, тогава играещ в Бетис. Барселона желае много силно да привлекат в състава си Туньо за заместник на често контузения в тази година Роналд Куман, но президентът на Бетис категорично отказва това да се случи.

В годините след това Трифон Иванов постига страхотни успехи с екипът на “Рапид”(Виена), с който през сезон 1995/96 достига финал в турнира за КНК, губейки от френският ПСЖ с 1:0.

Съставът на “Рапид” от финала с ПСЖ

Трифон Иванов е определян от много хора за най-добрият защитник,който е носил националната фланелка на България.Това ние също можем да заявим смело, не само заради успехите му на терена, но и начина, по който обичаше България и се раздаваше до последната минута за родината. Един от заветите му към младите бе винаги да дават най доброто от себе си за България.

Иванов винаги е носил гордо националното трико

Друг пример за това, колко уважаван бе Туньо, е фактът, че през 2013г. в Сао Пауло (Бразилия) турнир е кръстен на него и участие взимат 10 аматьорски отбора. Трифон Иванов работи за кратко като председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново.

Трифон Иванов ще остане известен сред феновете на футбола с брилянтните си качества на футболист, плашещата визия, с която също става известен по света, но най-вече обичта, която носи към България и българското. Туньо винаги ще бъде запомнен и обичан от всеки фен на футбола в България, без значение клубните му пристрастия.

Почива на 13 февруари 2016г. в село Самоводене, област Велико Търново от масивен инфаркт.

По време на 50-годишнината на Стоичков Туньо бе там! Духом!

Мнението на “Ритнитопъ”: Българи като Трифон Иванов се раждат веднъж на няколко века. Горд болярин, силен и безстрашен, Туньо винаги ще бъде героят от детските спомени на вече едно отминало време и епоха. Дългата коса и страшен поглед, вцепеняващи на моменти противниковите нападатели, няма как да бъдат забравени от българският фен.

Плашещ външвем вид, но с огромно сърце в гърдите си и безкрайна доброта, Туньо беше и ще бъде запомнен от нас, признателните фенове. Нека всеки от нас се усмихне и си спомни за Туньо, а който не е имал честта да го гледа, да си пусне някой негов мач на запис, може би най-добре голът срещу Русия, класирал ни на световното през 98′, което за момента е и последно. Няма как да не си кажем тайно или на глас – благодарим за всичко великане, спи спокойно вечния си сън!

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.