Трифон Иванов – Туньо! Железният бранител!

Днес ще си припомним историята на един от най-великите български бранители! Трифон Иванов – Туньо!

Трифон Маринов Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965г. Когато е четиригодишен се премества със семейството си в град Велико Търново. На единадесет години постъпва в спортното училище в града, като първите му стъпки във футбола са като централен нападател. Юноша е на отбора на “Етър”. Там прави първите си стъпки в професионалния футбол през 1983г.

След това преминава в отбора на ЦСКА, където се състезава в периода 1988-93 и през сезоните 1995 (пролет) и сезон 1997-98 .Бивш футболист на Реал Бетис (Испания), Ньошател Ксамакс (Швейцария) и австрийските Рапид (Виена), Аустрия (Виена), Фаворитнер и ФАК Аванти Интернешънъл.

Трифон е футболист №1 на България за 1996г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА.

За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за “Етър” и 8 за “Рапид”. Шампион на Австрия през 1996 г. с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 г. с Рапид.

Има 174 мача и 21 гола в „А“ група. Играе за националния отбор на България от 1988 до 1998г., в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното първенство през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското първенство през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия, България се класира и за Световното първенство през 1998г. във Франция, където изиграва 3 мача.

Туньо, както е известен Трифон Иванов, има честта да бъде избран за почетен гражданин на град Велико Търново през 1994 година. В кариерата си Трифон Иванов има много интересни моменти и случки.

Една от тях е през 1993 година, когато Барселона проявява сериозен интерес към бранителя, тогава играещ в Бетис. Барселона желае много силно да привлекат в състава си Туньо за заместник на често контузения в тази година Роналд Куман, но президентът на Бетис категорично отказва това да се случи.

В годините след това Трифон Иванов постига страхотни успехи с екипът на “Рапид”(Виена), с който през сезон 1995/96 достига финал в турнира за КНК, губейки от френският ПСЖ с 1:0.

Трифон Иванов е определян от много хора за най-добрият защитник,който е носил националната фланелка на България.Това ние също можем да заявим смело, не само заради успехите му на терена, но и начина, по който обичаше България и се раздаваше до последната минута за родината. Един от заветите му към младите бе винаги да дават най доброто от себе си за България.

Друг пример за това, колко уважаван бе Туньо, е фактът, че през 2013г. в Сао Пауло (Бразилия) турнир е кръстен на него и участие взимат 10 аматьорски отбора. Трифон Иванов работи за кратко като председател на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново.

Трифон Иванов ще остане известен сред феновете на футбола с брилянтните си качества на футболист, плашещата визия, с която също става известен по света, но най-вече обичта, която носи към България и българското. Туньо винаги ще бъде запомнен и обичан от всеки фен на футбола в България, без значение клубните му пристрастия.

Почива на 13 февруари 2016г. в село Самоводене, област Велико Търново от масивен инфаркт.

Мнението на “Ритнитопъ”: Българи като Трифон Иванов се раждат веднъж на няколко века. Горд болярин, силен и безстрашен, Туньо винаги ще бъде героят от детските спомени на вече едно отминало време и епоха. Дългата коса и страшен поглед, вцепеняващи на моменти противниковите нападатели, няма как да бъдат забравени от българският фен.

Плашещ външвем вид, но с огромно сърце в гърдите си и безкрайна доброта, Туньо беше и ще бъде запомнен от нас, признателните фенове. Нека всеки от нас се усмихне и си спомни за Туньо, а който не е имал честта да го гледа, да си пусне някой негов мач на запис, може би най-добре голът срещу Русия, класирал ни на световното през 98′, което за момента е и последно. Няма как да не си кажем тайно или на глас – благодарим за всичко великане, спи спокойно вечния си сън!