Проблемите на ДЮШ в българския футбол.

Нека разгледаме обширно препятствията пред развитието на родните таланти.

В последните няколко години българският футбол търпи възходи и падения. Несъмнено има подобрения в качеството на игра при родните тимове, което до голяма степен се дължи на чуждестранните футболисти, които биват привлечени.

Един от най-често задаваните въпроси сред нас, феновете, е защо трябва да се привличат чужденци „на килограм“, а не се залага на кадри от школите на клубовете?

Ще се опитаме да дадем отговор на този въпрос, разглеждайки няколко фактора.

Инфраструктура

Една от основните причини, поради която футболните клубове в България не успяват да произведат собствени таланти е липсата на терени за юношеските формации. Този проблем се дължи основно заради управляващите държавата ни.

Както управлението на държавата, така и спортът като цяло е оставен на самотек. Малко са отборите в България, които наистина могат да се похвалят с добри условия за своите юноши.

Много отбори подготвят юношите си на терените, на които се подготвя мъжкият отбор, а този терен се използва за да се играят официални мачове. Невъзможно е да има място за всички възрастови групи от ДЮШ + мъжкия отбор на един единствен терен.

Крайно време е държавата да обърне внимание на стадиони, терени и цялата спортна инфраструктура.

Намесата на родителите и ангажиментите им

Има една приказка, която се използва в България: „Българинът от всичко разбира, а от футбол и политика най-много“. Родителите са в основата на възпитанието на децата си и е важно те да обръщат внимание на развитието на своите деца.

Всеки е присъствал на детско–юношески турнир по футбол и е ставал свидетел как докато треньорът дава указание на децата, част от родителите крещят с пълни гърла по децата и по треньора.

В повечето случаи тези повиквания към треньора са обидни. Работата на родителя е да закара детето си на тренировка или турнир и да го окуражава през това време, а не да крещи постоянно и да изнервя, както треньора, така и децата.

Като пример, можем да дадем Христо Златински. Бившият футболист на “Локомотив” (Пловдив) и “Лудогорец” по настоящем ръководи дублиращия тим на “смърфовете”, като преди това беше треньора на набор 2010г в “Локомотив”.

В свое интервю бившият национал изказва възмощенито си от това колко лошо са възпитавани децата в днешни дни. Това са родители с болни амбиции, обиждащи децата на противниковия отбор, тичащи по тъч линията да тормозят съдията, и такива, които нахлуват на терена след мач.

Призоваваме родителите да оставят треньорите да си вършат работата, да подкрепят постоянно децата си и да не се месят в процесите, защото треньорът би трябвало да е достатъчно компетентен, за да направи правилно подготовката.

Цялото интервю: https://sportal.bg/news-2021111514230362114

Самоинициативата на юношите

Освен на треньорите, младите и подрастващи футболисти трябва да разчитат и на себе си.

Самите юноши трябва да се учат да бъдат дисциплини рано, както в живота, така и в спорта.
Най-успешните футболисти в света са стигнали това високо ниво, защото са оставали след тренировки и са доусъвършенствали уменията си.

Точно за тази самоинициатива говорят Димитър Бербатов, Кристиано Роналдо и много други големи звезди. Вечният голмайстор на световните първенства Мирослав Клозе разказва в свое интервю, защо, и как е постигнал това отличие.

Там той описва как след тренировка е принудил един от вратарите на националния отбор да бъде негов помощник, за да може да тренира повече удари във врата. На следващия ден той подобрява рекорда на великия Роналдо за най-много вкарани голове на световни първенства.

Призивът ни към всички е да не разчитат само някой друг да ги направи футболисти, а да положат и те старание – „помогни си сам, за да ти помогне Господ“.

Отношението на клубовете към юношите

Всеки футболен клуб иска в редиците си да има свои собствени кадри. Нека видим, какъв е пътят на развитие за едно дете от юношеските групи до професионалния футбол.

Детето започва да тренира усърдно, преминава през всички възрастови групи и когато достигне до последната стъпка преди мъжкия футбол – старшата възраст, започват проблемите.

Първи проблем.

Ако не подпише професионален договор, младият футболист бива изпратен в отбор от долните дивизии, където получава минимално заплащане, с което няма как дори да се изхранва. И съвсем резонно момчето решава да спре с футбола, заради ниското заплащане, и започва да си търси работа.

А юношите обикновено нямат избор, тъй като са обвързани с отборите си. Повече прочетете тук:

Нещата, за които никой не говори: Законният начин, по който се спира развитието на българските юноши по пътя към професионалния футбол

Такъв пример можем да дадем с отборите “Ботев” (Пловдив), ЦСКА София и “Лудогорец”. Дори ръководството на “канарчетата” излязоха с предложение да се премахнат квотите за чужденците, защото било по-печелившо.

Втори проблем.

От школата на клуба излиза кадър с качества, преборва се място в титулярния отбор и съвсем нормално очаква трансфер в чужбина. Но питаме ли се достатъчно дали е необходим задължително такъв трансфер?

Ако е за справедлива сума – това е обяснимо. Но да го дадеш за „жълти стотинки“, само и само до го продадеш, е недопустимо. Ако бъде направена такава прибързана продажба, следва следният сценарий.

За един полусезон футболистът почти не играе в новия си отбор и е със статут на резерва. След края му или договорът му е прекратен, или се отдава под наем на още по-слаб отбор, като и там е с неясно бъдеще, поради недостъчни умения.

После, в края на футболната година играчът се връща на родния си клуб, и колелото се завърта отново и отново по същия начин.

Като пример можем да дадем продажбата на Антонио Вутов от “Левски”, Крис Добрев от “Ботев”, Вальо Антов от ЦСКА София, Божидар Краев от “Левски” и много други.

Мнението на “Ритнитопъ”: Като заключение искаме да призовем държавата да не стои настрани от футбола и от спорта, защото е доказано, че при правилно управление тези институции могат да развият печеливш бизнес. Освен че се изграждат атлети, които могат да прославят страната ни.

Искаме да призовем и клубовете да обръщат повече внимание на школите си, а не само да търсят печалби от знайни и незнайни чужденци.

Това е бъдещето на българския футбол и начина да имаме един силен национален отбор.