Георги Соколов – Соколето. Погубеният талант!

Георги Апостолов Соколов – Соколето е бивш български футболист, нападател (крило). Роден е на 19 юни 1942 г. в София.

Георги Соколов започва кариерата си в „Спартак“ (Пловдив), като по това време треньор в клуба е бащата на Соколов, легендарният вратар Апостол Соколов. Соколето дебютира в мъжкия футбол едва на 15 години и 5 месеца през есента на 1957г. в мач срещу „Спартак“(Плевен), което го прави най-младият футболист в историята на българския футбол.

В началото на 1958г. е привлечен в отбора на „Левски“ (София) от треньора Георги Пачеджиев, където се превръща в обичан и до днес състезател. Дебютира на 17 август 1958г. в контрола срещу английския „Челси“, играна в София.

Няколко дни по-късно дебютира за „сините“ и за първенство в мач срещу „Спартак“ (Варна), завършил 0:0. Тогава е едва на 16 години и 2 месеца. Бързо се утвърждава като основна фигура в състава на „Левски“, като изиграва цели 11 сезона, в които записва 239 мача и 83 гола във всички турнири.

Интересно е да се отбележи, че той е човекът, отбелязал първия гол за „сините“ в Европа. Това се случва на 12 септември 1965г. в мач срещу шведския „Юргорден“. Голът бива отбелязан в осмата  минута на стадион „Росунда“ в Стокхолм (Швеция). „Сините“ губят с 2:1. С „Левски“ Георги Соколов става два пъти шампион на България и два пъти носител на Купата на страната.

През пролетта на 1959г. Соколов е един от основните футболисти на юношеския национален тим на България, печелейки европейската титла в София. Дебютът му за „А“ националният отбор се случва на 13 май същата тази 1959г. в мача срещу Холандия, спечелен от България с 3:2 в София.

Важно е да се отбележи, че в този мач Соколов се превръща в най-младия футболист, дебютирал за България, едва на 16 години 10 месеца и 27 дни. За последно облича националния екип на 4 септември 1965г. срещу ГДР. Участник е на световното първенство в Чили през 1962г., където записва 2 мача. За мъжкия национален отбор записва 25 мача, в които отбелязва 5 гола. През 1966г.,когато е в стихията си, „Соколето“ получава тежка контузия, която го възпира от участие на световното първенство в Англия.

Освен „Соколето“ футболистът получава и друг прякор – „Йогата“. Най-вече заради гъвкавостта си. Също така прави един невероятен плонж в мач срещу италианския „Милан“ в София. Навремето бил сравняван дори с „Гунди“, като казвали, че „Соколето“ е може би дори по-талантлив от незабравимият център нападател.

Известен с брилянтната си техника и виртуозни изпълнения, „Соколето“ се превръща в един от най-големите таланти, раждали се някога в територията на България. Известен е също и с фриволния си начин на живот извън терена, което самият той не крие.

Веднъж споделя,че вкарва гол на ЦСКА, а преди това е употребил алкохол. Друг интересен момент и доказателство за това, че Соколов не си „поплюва“ е фактът, че нарича тогавашния селекционер на мъжкия ни национален отбор Рудолф Витлачил чешка „въртигъзка“. В онези времена обаче това е недопустимо и хора като Соколов биват мачкани от системата заради характера си и свободолюбивия си изказ.

През 1969 г. след обединението на „Левски“ и „Спартак“ е скандално изгонен от отбора, макар да е талант и да е само на 27 години. Според мнозина причината за това е, че е неудобен на новите милиционерски шефове в клуба. Соколов никога не е бил партиен член на БКП. Освен това, дядо му Златан Соколов е бил личен телеграфист на цар Борис III, заради което Соколето не е долюбван от комунистическата власт. Тогава той получава предложение да заиграе във „вечния враг ЦСКА от треньора Манол Манолов, но футболната федерация не разрешава това. Кариерата на Георги Соколов е съсипана.

Следват кратки периоди в „Дунав“ (Русе), Хасково (в „Б“ РФГ) и „Академик“ (София), като приключва с футбола, ненавършил още 30 години. След като бива изхвърлен от футбола, Соколето многократно признава, че за него това е равносилно на смърт и живота му без футбол няма смисъл.

След футбола намира препитание в различни сфери, но мъката по това, което му отнема властта на толкова млада възраст го тласка към алкохола и депресията. На 27 юни 2002г. в болки, самота и забвение угасва един невероятен талант. Талант, чиито размери са необятни. Обичан и силно уважаван от публиката по стадионите в България един голям футболист завинаги напуска този свят.

Мнението на „Ритнитопъ“: Легендарни футболисти като „Соколето“ се рядко срещани не само у нас, но и по света. Един „диамант“, който бива „смачкан“само защото има смелостта да изказва позиция. Георги Соколов е символ на талантливия човек, попаднал в грешното време на грешното място. Неговата история трябва да ни служи за пример, че не бива да забравяме миналото си, защото човек, който забравя е човек обречен да повтори историята.