Стадионите на България: Стадион “Беркут” в Брестник

Стадион “Беркут” се намира в село Брестник, близо до град Пловдив. Съоръжението разполага с капацитет от 3000 места.

Тук е домакинствал отборът на “Брестник 1948″, който има своите успехи и падения. През сезон 2002/2003 успява да завърши на 1-во място в “А” ОФГ ПД и да се класира за по-горния ешелон на българския футбол.

След години в лигата, през сезон 2008/2009 печели златото във “В” група. Достига “Б” група, а там прекарва 2 сезона. Най-доброто класиране на отбора е 6-о място през сезон 2009/2010. През същия сезон те достига и 1/16 финалите за Националната купа.

На стадион “Беркут” са домакинствали са националните ни юношески гарнитури, отборът на “Ботев” (Пловдив) и други. Тук в Брестник, стадион “Беркут” е един от домакините на Евро 2015 за юноши до 17 години.

Гледката на стадиона е потресаваща. От бижу до оставено на времето съоръжение. През 2009г. е завършен цялостен ремонт на базата, който е започнал 2007г. Инвестирани са над 1 млн. лева. След вложените средства, стадионът наистина добива много добър вид в сравнение с футболните бази в България.

Разполага с всичко нужно и покрива изискванията на УЕФА. Стадионът бива поддържан, но се обърква нещо, за да стигне до сегашното положение. Началото води до 2004 г., когато съоръжението е взето с концесия от 25 години. В него присъстват изискванията за поддържане на стадиона и съществуването на отбора. Но в момента и двете не се спазват. Отбор няма от около 2015г., а положението на игрището и като цяло стадиона показва, че никой не полага грижи за него.

Мнението на Ритнитопъ: Историята на стадиона е много тъжна. Такава е картината и на много други места по България. Различното тук е, че стадионът разполага с всичко нужно, за да се развиват таланти. А мачовете на стадиона биха били уникални заради гледката.

Но това в момента изглежда са само размисли за бъдеще и нещо, което е невъзможно. А защо се е стигнало дотук, може би трябва да попитаме отговорните лица. А може би сами се сещаме, защото из нашите ширини истории като тази, свързани със стадиони, са често срещани и дори вече не правят впечатление, а ги приемаме като поредната крачка към заличаването на българския футбол.