След солидната си кариера в Европа, Стоичков спира погледите върху себе си и зад Океана в своята американска авантюра!
Образът, който изниква в съзнанието на всеки българин при споменаването на думата „легенда” би трябвало да бъде този на Христо Стоичков. Това определение се изковава с много труд, постоянство, упоритост и …. много талант и инат.
За да успееш да излезеш от пределите на собствената си страна и да станеш легенда из цял свят е нужно да имаш по равно огромно количество от тези две неща – инат и талант. „Модерният ляв” има достатъчно и от двете, за да бъде припознат от всички като най-добрият футболист в средата на деведесетте години на миналия век.
Едва ли, ние от сегашното поколение, можем да си представим мащаба на това величие по онова време – ако сега спорът е дали Кристиано Роналдо или Лео Меси заслужава да бъде най-добрият за времето си, то през 1994 година битката е между Роберто Баджо и Стоичков. И нашето момче печели. В няколко години все е около избраниците за носители на „Златната топка” и най-накрая през свещената за всички футболни фенове 1994г. най-чакаканото признание за наш играч става реалност. Велико!
Историята на Камата е до голяма степен позната на всички. Ключовите моменти минават през дебюта му за ЦСКА през сезон 1984/85г., през злополучния финал за купата на България (1985г)., когато след сбиването на играчи на „Левски” и ЦСКА, Секретариата на ЦК на БКП спира спортните му права за „непристойо държание” до КЕШ с Барселона и накрая прословутото настъпване на съдята Орисар Аспитарете във финала за купата на Краля срещу Реал Мадрид, където пък е дисквалифициран за 3 месеца. Да, бурният му темперамент често изпъква и той е част от играта на великия играч, който се превръща в истинска легенда на каталунците.
След като е преминал зенита на кариерата си, Стоичков прави завой и избира няколко екзотични дестинации – първо в Ал-Насър от Саудитска Арбия (1997г.), където изиграва само 2 мача в финала на Азиатската Купа на носителите на купи, бележи 1 гол и я печели; след това играе сезон и половина в японския Кашива Рейсол и печели купатана Япония (1999г.). Но там, където трайно се установява в края на своята състезателна кариера мейджър сокър лигата на САЩ.
Първият отбор, с който пловдивчанинът започва американската си авантюра е Чикаго Файър. Силен отбор, под ръководството на най-добрия американски треньор Боб Брадли. За сезона се прави мащабна селекция, като освен Стоичков „файърите” взимат младия вундеркинд Дамаркъс Бийзли и Карлос Боканегра.
В първия си сезон отобрът достига до два финала – МЛС Къп е загубен с 1:0 от Канзас Сити, а в другия – US Open Cup побеждават с 2:1 Маями Фюжън, а Стоичков открива резултата в 44-ата минута и играе силно цял мач, даже и получава жълт картон, което едва ли ви учудва много. Силен първи сезон на нашето момче, което остава по американските терени общо четири години до края на 2003 година, когато последно облича екипа на Ди Си Юнайтед.
Дали заради хубавите спомени от жаркото лято на САЩ 94′ или просто защото американците знаят как да се държат с кадърните и талантливи хора, Стоичков се чувства у дома си там и малко по малко устройва себе си и семейството си зад океана. И всички искат той да остане в отбора, защото е ядрото, около което съставът завихря играта си и е фактор в първенството и най-накрая излиза с едни гърди напред пред големите си врагове Ню Йорк Ред Булс и Лос Анджелис Галакси.
След края на първия му сезон, треньорът Боб Брадли е непоколебим в оценката си за Стоичков:
„Христо беше невероятно попълнение в състава ни. Неговите, опит, страст и решимост показват, че той пристигна в САЩ с идеята, че той ще има огромната отговорност да помогне на нашите млади играчи и той го направи”.
Първата част на сезона е белязана от контузия, която ограничава мачовете на Стоичков в първата му година на едва 18, в които обаче той вкарва внушителните 13 гола. Внушително постижение за 35-годишен играч.
Следващите сезони Чикаго Файър така и не успява да достигне високото ниво от 2000 година, но Ицо е все така важна част от тима. Отделя повече внимание на младите играчи и в главата му започва да се заражда идеята да се захване с треньорството и да предаде опита си на жадните за сокър америкаци. Те това и чакат, разбира се.
През 2003 година идва предложението от Ди Си Юнайтед, което Стоичков приема. Докато е играч на отбора, минава треньорски курсове и взима лиценз и месец, след като се отказва от футбола през декември 2003 година, в началото на 2004 година става треньор на отбора. Така затваряйки една страница, Камата отваря нова – нещо, което е повече от нормална за една световна звезда.
Мнението на “Ритнитопъ”: С играта си Стоичков показва, че е преди всичко професионалист и където и да играе той дава максимума от себе си. Без значение дали става въпрос за ЦСКА, Барселона, Ал-Насър или Чикаго Файър. Това е причината, където и да е стъпил кракът на „модерния ляв” винаги да бъде посрещан с аплодисменти и изпращан с шпалир и двойни аплодисменти. Ние просто не можем да си дадем сметка колко голям е Христо Стоичков.
Be First to Comment