Когато Мъри Стоилов излъга носителя на Купата на Франция.
Ако трябва да говорим за великите европейски мачове на ‘‘Левски‘‘ през новия век няма как да не споменем двубоя с носителя на Купата на Франция ‘‘Оксер‘‘. Това е двубоят дал началото на ‘‘синята приказка‘‘ с главен разказвач Мъри Стоилов.
В мачовете между двата тима има всичко – обрат в резултата, болезнено добавено време, жизненоважни голове на юноши израстнали в школата на клуба и на последно място, но не и по значение – огромна фенска и футболна страст.
Цялата синя приказка прочетете тук:
Отборът на ‘‘Левски‘‘ започва участието си в европейските клубни турнири през сезон 2005/06 от втория предварителен кръг на ‘‘Купата на УЕФА“. Това е по-малкият брат на ‘‘Шампионската Лига‘‘ и въпреки значително по-ниския награден фонд предлага много качествени битки между класни отбори, както и сцена за изява на тимовете и играчите пред очите на цяла Европа.
Целта пред момчетата на старши-треньора Станимир Стоилов е да се класират за сформираната от този сезон групова фаза на турнира. Те трябва да преодолеят два съперника. Първото стъпало е словенският ‘‘Публикум‘‘. На хартия отбор с доста по-скромни възможности от ‘‘сините‘‘. Всички очакват лесни победи за ‘‘Левски‘‘, но на терена нещата стоят малко по-различно. Първият мач в Словения е разочароващ за столичния тим като е записана загуба с 0:1.
Доминик Бершняк бележи попадението и потапя софиянци в море от критики. Вторият мач на стадион ‘‘Георги Аспарухов‘‘ започва напрегнато за левскарите и върви при резултат 0:0 до 41-вата минута. Тогава Христо Йовов се разписва за 1:0 и играта на ‘‘сините‘‘ играчи потръгва. През втората част следват нови две попадения и комфортен резултат от 3:0 с което ‘‘Левски‘‘ преминава на следващото стъпало в турнира. Голмайстори са отново Йовов (61) и юношата Валери Домовчийски (69).
В жребия за първия редовен кръг на ‘‘Купата на УЕФА‘‘ тимът на ‘‘Левски‘‘ е непоставен и тегли тежък съперник в лицето на френския ‘‘Оксер‘‘- актуалният носител на купата на Франция. Хубавото за ‘‘сините‘‘ е , че както и в предния кръг те са гости в първата среща което пък от своя страна значи, че решителният сблъсък ще бъде пред домакинска публика на стадион ‘‘Георги Аспарухов‘‘. Тогава този факт е от още по-голямо значение, защото още важи правилото за гол на чужд терен.
Първата среща се пада на 15-ти септември 2005г. и може би заради делничния ден (четвъртък) на стадиона има само 5 000 зрители. Освободени от напрежението на домакинската публика отборът на ‘‘Левски‘‘ играе вдъхновено и със самочувствие. Станимир Стоилов подрежда много качествена 11-ка съставена предимно от българи и няколко много стабилни чужденци като изключително много си личи името на юношата на ‘‘Лион‘‘ – атакуващият халф Седрик Бардон. На вратата е 17-годишният Николай Михайлов.
Пред него в центъра на отбраната си партнират капитанът Елин Топузаков и сърбинът Игор Томашич. Бразилецът Лусио Вагнер играе отляво, а отдясно е Живко Миланов. В халфовата линия пред тях като дефанзивен полузащитник играе нигерийският, неуморен разбивач Ричард Еромоигбе. Ролята му е на свръзка между защитата и нападението, като също така трябва да руши играта на противника.
Халфовата линия допълват техничният Станислав Ангелов и бронзовият медалист от САЩ ’94 Даниел Боримиров. Атакуващото трио се състои от французина Седрик Бардон, Димитър Телкийски и друг голобрад юноша на ‘‘сините‘‘ – Валери Домовчийски.
Левскарите изиграват много силен двубой като, дори водят с 1:0 на полувремето преди в крайна сметка да загубят с 1:2. Важното е, че скъпоценният гол на чужд терен е вкаран от Седрик Бардон в 34-тата минута. Резултатът е изключително удобен и всичко остава отворено за реванша на стадион ‘‘Георги Аспарухов‘‘ след две седмици.
Датата е 29-ти септември, а часът е около 21:00. Близо 20 000 зрители заемат местата си по трибуните на ‘‘Герена‘‘ в очакване на синя победа. Станимир Стоилов избира същите 11 като в първия мач, но прави две ключови промени. Под рамката на вратата се завръща опитният Георги Петков, а пък в халфовата линия на мястото на Станислав Ангелов започва младокът Милан Коприваров.
Допълнителен стимул за играчите и треньорското ръководство е фактът, че само преди минути е завършил мачът на кръвния враг ЦСКА от същата фаза на турнира. ‘‘Червените‘‘ отстраняват ‘‘Байер‘‘ (Леверкузен) и вече са си подпечатали мястото в груповата фаза. Това кара Стоилов и компания да бъдат още по-мобилизирани и да вярват, че могат да преминат през френския си съперник.
Вярата се превръща в действия, а те от своя страна се материализират в реалността. В изключително тежък двубой ‘‘Левски‘‘ побеждава с 1:0 ‘‘Оксер‘‘ и изстрадано влиза в груповата фаза на турнира. Ключови се оказват двете смени направени от Стоилов като вратарят Георги Петков се отличава с няколко смели намеси предотвратили гол в синята врата, докато пък Милан Коприваров бележи скъпоценния гол на победата в 28-мата минута. Той завършва триходова комбинация започнала от Даниел Боримиров и преминала през друг младок – Валери Домовчийски, за да завърши с удар в долния десен ъгъл на французите.
В края на мача главният съдия Мартин Ингварсон от Швеция се опитва да удари едно рамо на гостите като необяснимо дава 8 минути добавено време в което вратата на ‘‘сините‘‘ е обсадена, но гол така и не пада. Стадионът ликува, победата е изкована от младите сини сърца, а пък приказката в евротурнирите тепърва започва.
Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘: В близкото минало подобни вечери не бяха рядкост и доставяха щастие на българския футболен фен. Контрастно в момента се радваме, ако наш отбор успее да преодолее един или два кръга в евротунирите. Дума дори не може да стане за отстраняване на отбор от топ 5 първенствата. Промяна е нужна повече от всякога.
Прочетете и други наши материали свързани с участието на български отбори в Европа :
Be First to Comment