Press "Enter" to skip to content

Хомосексуализмът в българския футбол

Предизвикателството да си хомосексуален футболист на Балканите и последствията от него

По нашите ширини е абсолютна тема табу да се говори за хомосексуалност. Няма нищо по-обидно от това да наречеш някого обратен. Едно петно, което никога не се измива е дълбок срам за поколения напред. Ситуацията е сходна и в световния футбол, макар и малко по-смекчена. Преди около десетина години една случка сред феновете на стадиона беляза цяла Германия.

Мачът е между Борусия (Дортмунд) и Вердер, а фен на домакините се извиква по адрес на противниковия вратар – „Визе е педал!”. Минути по-късно от долните редове при него се качва друг фен, отново на домакините, който на висок тон му отговаря „това е обидно и идиотско. Аз също съм хомосексуалист… и какво от това?”

Настъпва смут по трибуните и мигновено напрежението е потушено от само себе си. Случката е показателна как дори и в либерална Германия цари хомофобия по стадионите – нещо, което не се нрави на неолибералните ценности на немското общество.

Немският футболист Томас Хитцълшпергер обяви, че е хомосексуалист само няколко месеца след прекратяването на кариерата си през 2014г.

На терена, сред играчите, нещата са по-различни. Няма професионален футболист в Европа, който да е афиширал своята неортодоксална сексуална ориентация. Не, че няма гейове в отборите, просто едно публично признание по темата би означавало своеобразен край на кариерата на дадения играч.

Ако този футболист е добър, феновете на отбора може и да го приемат, но представяте ли си какво ще се случва на всеки мач с привържениците на противниковия отбор. Това ще бъде една 90-минутна канонада, изпълнена с обиди, непристойни шеги и непрестанни подвиквания към играча.

В българския футбол нямаме много примери за хомосексуални прояви сред футболистите, макар че и ние имаме нашите митични моменти, в които къде от радост и вълнение, след гол или победа, има доста смущаващи моменти сред известните играчи. Ето някои интересни епизода, които си струва да си припомним.

Пръстът на Киряков

Когато става дума за нечий пръст някъде, нещата винаги стават интересни. И този случай не прави изключение.  Играем на осминафинал на любимото ни световно първенство в САЩ ’94. Съперникът е коравият тим на Мексико, а както се казва „мачът е на кантар” и се стига до дузпи, след 1:1 в редовното време. След 3-1 резултат от наказателните удари в полза на нашите, всички се нахвърлят върху вкаралия последната дузпа Лечков и се получава се едно скупчване от празнуващи играчи.

В суматохата Илиян Киряков потупва по дупето Красимир Балъков, който също е на земята със съотборниците си. Е, не става въпрос точно за потупване, а бъркане с пръст. Кадърът е толкова куриозен и впечатляващ, че след това дълго се говори за него. Дори наскоро в едно интервю пред Николаос Цитиридис, Димитър Пенев даде яснота по въпроса в типичния си духовит стил:

“Той нямаше разрешение за това. А и не го правеше на чисто, отдолу нали всеки има гащета, бандажи. Кирячето колкото е нисък, толко му е малко пръстчето, няма да го заболи (Балъков)”

– споделя Димитър Пенев

Истината е, че това наистина е бил един изблик на силна емоция, която в онзи момент просто е избила в толкова нестандартна посока. През годините никой дори и за секунда не се е осъмни в сексуалността на Илиян Киряков. Това беше една безобидна и комична ситуация.

Първомайската афера

Една не толкова популярна история. Градска легенда гласи, че през 1996г. в Първомай се появява много добър нападател, който вдига нивото и резултатите на отбора. „Борислав” (Първомай) се съзтезава при аматьорите, но има славно минало и е известен в района. Въпросният нападател започва да бележи и прави добро впечатление. В един момент, както винаги се случва в малките населени места, започват слухове за неговите похождения извън терена. И не представителките на нежния пол са в центъра на историята, те просто отсъстват от нея. Хората отдават тези слухове на завист и никой не повярва, тъй като играчът е най-добрият в състава.

А малко по-късно през сезона, действието се развива като на кино. В един мач заподозряният бележи 3 гола и отново е герой за отбора си. Легендата не казва кога точно, но малко след този мач, той е освободен от отбора, поради неприлична покана към охраната на стадиона. Почуствалият се като герой след мача е отишъл да си пробва късмета с момчето-пазач. След това за него не се знае дали продължава да играе за друг отбор, но реномето му в местния отбор е сринато и повече няма път назад.

Фаталната целувка

Понякога дори една целувка може да разклати кариери. В началото на 2010 година, една интересна случка се разиграва в нощен клуб, с главни действащи лица двете звезди на ЦСКА – вратарят Иван Караджов и централният защитник Иван Иванов. И двамата млади, пийнали след победа и се целунали в бара, но точно в този момент се ражда най-известният гей кадър в историята на българския футбол. И двамата са талантливи и перспективни, но тази история не им носи дивиденти. Крайно десни фенски фракции на „червените” се вдигат срещу тях с искане за освобождаване на играчите за опетняване на емблемата на клуба.

Друга известна снимка на целувка с участието на Иван Караджов

Скоропостижно кариерата на Караджов тръгва надолу, докато тази на Иван Иванов продължава в чужбина и дори три години по-късно, Русия (както е прякорът му, заради цвета на косата му) печели наградата за играч на годината. Нищо не е доказано, нищо не се случва по-нататък, което до голяма степен оневинява и двамата. Не, че има нужда от оневиняване, защото сексуалната ориентация е въпрос на избор, преди всичко.

Любопитно е, че същата година интерес към Иван Иванов проявява румънския гранд Стяуа (Букурещ). След гей скандала, нестандартният собственик на отбора Джиджи Бекали коментира, че никога няма да вземе в състава си българина, защото дори и при най-малко съмнение в неговата обратна сексуалност, той просто няма място в отбора му. Впоследствие Иванов прави стабилна кариера в Алания (Владикавказ), Партизан (Белград), Базел, Панатинайкос и Арсенал (Тула). За тази случка повече не се заговаря, просто защото европейците не се интересуват толкова от събитията извън терена.

Мнението на “Ритнитопъ”: На Балканите клишето е, че футболистите трябва да са мъжкари и не трябва да има съмнение в тяхната сексуална ориентация, което нека признаем, е малко тесногръдо схващане. Ако си добър футболист, личният ти живот не трябва да е предмет на обществено обсъждане, стига да не пречи на изпълнението на професионалните ти задължения.

Далеч сме от момента, в който родните играчи свободно могат да оповестяват своята сексуалност, а бъдете сигурни – сред тях има и хомосексуалисти, просто ги е страх да си признаят. За момента у българския запалянко остава малката утеха, че във всеки мач единствният с нестандартна сексуална ориентация е съдията.

More from АнализиMore posts in Анализи »

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.