Валентич привнесе своите революционни методи, но на играчите им е нужно време
Сигурно е много трудно да си чуждестранен треньор в България. Големият проблем е, когато се опиташ да предадеш философията си на местните футболисти и дали те могат да разберат точно какво се изисква от тях на терена. Нашите играчи в последните 7-8 години не играят в големите европейски първенства, не че просто нямат късмет – не са подготвени физически и нямат достатъчно качества с топка в краката. Но още по-лошото е, че това не е най-страшното, а има едно нещо, което наистина липсва в подготовката на младите ни таланти и то е тактическата грамотност.
При идването си в „Ботев”, Азрудин Валентич е наясно с нивото на отбора и на първенството и има ясен план как да процедира, за да постигне желаните резултати. Неслучайно новият собственик на клуба посочи за точния човек за прогреса на клуба – именно босненският специалист. Пристига много подготвен и взискателен тактик начело на „канарчетата”, който обаче се сблъсква с казуса „да играеш сложен футбол в слабо първенство”.
Треньорската кариера на Валентич
Босненският специалист натрупва своя опит като треньор в Швеция. Интересен момент от кариерата му е, когато за два сезона е помощник-треньор на известния бивш шведски национал от близкото минало Олоф Мелберг. В колаборация с бившия защитник на Астън Вила и Ювентус, Валентич класира един непретенциозен тим в елитната дивизия на шведския футбол и по този начин привлича погледите върху себе си.
Следващият пристан на Валентич е друга скандинавска страна – Дания. Там води непопулярния тим на Фремад Амагер във второто ниво на датския футбол. Отборът играе стабилно и е обикновено в топ 6 на първенството, борейки се за промоция. Точно насред своята силна кампания той получава примамливата оферта от амбициозния нов собственик на „Ботев” Антон Зингаревич.
Както гласи крилатата фраза – босненецът получава „твърде добра оферта, за да бъде отказана”. За да постигне своите цели, на треньора ще бъдат дадени разумни средства, с които да сглоби състава, който да отговаря на критериите му. Валентич следва строга тактическа постройка, базирана на безпрецедентна дисциплина и бързо превключване от защита в атака и обратно. По всичко личи, че нови времена очакват „Ботев”.
Тактика, която не е за хора със слаби сърца
Ето тук идва най-интересната част. Футболът на Валентич е революционен, реактивен, не винаги привлекателен, но много прагматичен. Няма да забравя първият мач на Валентич, който наблюдавах и никога не бях виждал подобно нещо. При аут за „Ботев” влизаше в наказателното поле на равнището на „вратарското поле” и поемаха топката от вратаря, бековете бяха хванали тъчлинията и очакваха пас, а защитникът с топка в крака просто чакаше противниковите нападатели да го атакуват, за да подаде топката към тъча.
Гениално! По този начин противниковите нападатели се хвърлиха да спечелят топката и оставиха огромно пространство между тях и халфовата линия, а полузащитниците тръгнаха да покриват тази празнина и оставиха по-голяма празнина зад гърба си. След като бекът получи топката, той видя пресата на опонента и даде пас зад гърба на полузащитата на тръгващото в дълбочина крило.
По този начин с един 40-метров пас „Ботев” достигна до ситуация четирима на трима, което си беше чиста контраатака, само десетина-петнайсет секунди, след изпълнението на аут. Това се оказва една опасна игра, защото топката прелита няколко пъти между защитниците, току пред вратата, за да се стигне впоследствие до дълъг и прецизен пас.
Уловката е, че за да направиш подобно изпълнение трябва да имаш много добри разиграващи централни защитници и бекове, бързи крила и разбира се, да си го тренирал няколко стотин пъти на тренировка.
Замислете се колко футболисти от българското първенство са способни на подобно нещо. И то говорим за защитници. Дефанзивният халф (в лицето на Дилън Мертенс) трябва да е много силен физически, влизащ в поне 20 чисти единоборства на мач и с много добър поглед на играта в наситената централна линия.
Високата цена, която впослдствие се наложи Валентич да плати е, че имаше само 11 играчи, които могат пълноценно да изпълняват тактическите му инструкции. Доказателство за това е мачът на „Ботев” от края на миналия сезон, когато „канарчетата” победиха „Черно море” в един от последните си мачове у дома.
Вече в 70-ата минута половината отбор беше изморен от пресата и бързия футбол, който треньорът изисква, а Валентич направи тройна смяна чак в 92-ата минута на мача. Гениално е да разглеждаш отбора като един организъм, който ако промениш нещо може да загуби своята хармоничност и цялост. Това се случваше само в първите мачове на специалиста, след лятната селекция, треньорът се сдоби с една идея по-конкурентен състав.
Кошмарното начало на сезона
Краят на кампанията 2021-2022 завърши почти триумфално с бронзовите медали, а началото на настоящият сезон започна с 3 загуби срещу “Хебър”, „Ботев” (Враца) и “Арда”. Тежък момент за „жълто-черните” фенове, за които е важно да видят, че отборът играе и се раздава, а освен лошите резултати и играта на терена не блести. Точно това е нещото, което кара част от феновете вече да губят търпение и даже на последния мач срещу Арда се чуха и възгласи за оставка на треньора.
Истината е, че две са основните причини за лошия старт на отбора – крещящото отсъствие на ествествения лидер в средата на терена Тодор Неделев и липсата на качествен централен нападател, който да реализира създадените положения. „Ботев” създава положения, но не може да ги завърши, играе стабилно в игрова обстановка, но допуска елементарни голове от статични положения или наглед безобидни контраатаки.
Големият тест ще бъде на реванша срещу АПОЕЛ в Кипър. Първият мач пловдивчани направиха силно преставяне и оставиха много добри впечатления, най-вече през второто полувреме. Реваншът ще бъде много труден и това ще бъде най-големият тест за Валентич, дали тактиката му ще сработи и дали играчите ще се предадат на напрежението. В момента в отбора е много напечено и дано момчетата покажат мъжество и здрави нерви на мача в Никозия.
Мнението на “Ритнитопъ”: Азрудин Валентич е свежата глътка, от която футболът ни се нуждае. Ако всеки отбор назначи наставник с ясна визия как да изгради състава си и даде шанс на млади играчи, то футболът ни ще тръгне в правилната посока.
За добрите резултати е нужно време и търпение и всеки добър треньор ги заслужава. Нека не забравяме, че през сезон 2004-2005г. „Левски” даде пълен кредит на доверие на Станимир Стоилов, въпреки че в първия си сезон като треньор отпадна още в първия кръг на тогавашната Купа на УЕФА от белгийския Беверен и завърши на второ място след ЦСКА.
Само на следващия сезон Мъри стана шампион и след това влезе в групите на Шампионската лига, а не бяха малко хората, които веднага след първия му сезон му поискаха оставката. Същата далновидност трябва да проявят ръководството и феновете на „Ботев” към Валентич. Защото всеки голям отбор заслужава и голям треньор. Но първо трябва малко да си го изстрада!
Be First to Comment