Да управляваш голям отбор – въпросът за собствеността – част 1

Каква е разликата в собствеността на футболен отбор в България и Европа

Според проучване на европейската централа на UEFA от 2008 година, повече от половината отбори от елитните дивизии на Стария континент се управляват еднолично от един човек. Едва ли към днешна дата този тренд на собственост се е изменил драстично.

Тази тенденция ни навежда на една мисъл – по-сладко е самостоятелно да управляваш отбор и удоволствието от това да си победител е по-приятно, когато не е споделено, а единствено собственикът може да се окичи с него. Разбира се, обикновено само най-богатите личности в дадена държава имат желанието и нужния ресурс, за да издържат и притежават отбор, и то успешно.

Футболният клуб функционира под формата на фирма (корпорация). Според икономическата теория целта на всяка фирма е да генерира печалба в края на отчетния си период. Това важи и за футбола.

Всяка държава е взела решение за юридическата страна за метода на придобиване и организационната структура на управление на отборите. Има пряка връзка между историята и икономическото развитие на всяка държава с процесите на придобиване и управление собствеността на футболните клубове. Ето и разликата в тези процеси между каймака на Европа и България. В този материал ще разгледаме кратко историята на собствениците на „Левски” (София), а в следващата статия от поредицата ще бъде ред на ЦСКА.

Как го правят в Европа

По изключително интересен начин в Европа са се справили с този невралгичен въпрос относно собствеността и управлението на футболните клубове. Още от самото началона ХХ век управляващите на големите европейски страни осъзнават важността и мащабността на най-популярния спорт. Големите градове започват да формират големи отбори, които имат огромна фенска маса и започва строене на големи стадиони (с участието на местната власт).

Това е част от модерното развитие на обществото на Западна Европа, като тук имаме предвид, че големите градове Лондон, Манчестър, Бирмингам, Мадрид, Барселона, Милано, Рим, Париж, Берлин, Мюнхен, Амстердам. Така се формира културното изразяване на един урабанистично-спортен феномен, който може да се сравни само с строенето на арени за битки в Древен Рим. Големите клубове започнали да придобиват небивала популярност и станали толкова влиятелни и мощни, че държавните структури се погрижили с юридически закони, да ограничат голямото влияние на собствениците на тези отбори.

Един хубав пример за това е Испания. Там отборите имат членове (сосиос), които притежават членски карти и на определен период има избори за президент (собственик) на отбора на сърцето им, в който те гласуват.

Демократичен и прозрачен начин да избереш собственика и след това да го контролираш, за да не злоупотребява с поста си. Така например, известният слоган на отбора на Барселона е “mas que un club” (повече от клуб), защото отборът не просто е част от града, а по-скоро е изразител на цялата каталунска общонст, която е изключително автономна и бликаща от фракции за нейната политическа независимост. В този ред на мисли доста ключова позиция е да бъдеш собственик на отбор, чийто нагласи на цяла Каталуня могат да бъдат контролирани.

Друг пример е белгийският Стандарт Лиеж, който символ на областта Валон, където официален език е френския и в миналото е имало тежки репресии. И тук клубът се явява регионален социален стожер. През март тази година, клубът беше купен от американска инвеститорска компания, която притежава или има участие в управлението на 777 отбора от най-различни спортове, сред които италианския Дженоа и бразилския Вашко да Гама. За да се осъществи сделката, тя беше разглеждана в продължение на около година от страна на местните власти, имайки предвид важността на отбора за страната.

Чудесен пример е и този с най-големия немски клуб Байерн (Мюнхен). Отборът започва като скромен тим, но някъде около 60-те години на миналия век започва да играе огромна роля за идентичността на богатия регион Бавария.

Трудно можем да си представим друг германски отбор от който и да е спорт, който може да генерира финансовите ресурси, с които баварците да са толкова влиятелни на емоционално, социално и политическо ниво. Управленската структура на клуба е базирана по великопен начин, като повече от половината от акциите са собственост от страна на феновете. Това е една сложна управленска система, която цели да избегне силна личност, която да злоупотреби с огромното влияние на отбора и го използва за политически цели.

Методът “БАЩИЦА”. Защо това е проблем за българския футбол?

Собствеността в България –затъмнено придобиване на акции

В нашите ширини нещата са доста по-различни. На първо място никъде никой не дава официално изявление и параметри по покупко-продажба на даден отбор. Обикновено се пуска телеграфична новина чрез прессъобщение, че има нов собственик, който вече притежава акциите на клуба и нищо повече. Целта на отборите, в тяхната същност на търговски дружества е максимизация на печалбата. В този ред на мисли би следвало да има покупко-продажба на акциите на клуба. Вместо това, при нас е по-скоро придобиване на акциите по незнаен път със затъмнени условия.

Като основен пример за непрозрачна собственост може да се дадат двата софийски гранда в периода 2000-2020 година. При положение, че това са най-титулуваните отбори в България, крайно смущаващ е факта, че през определено време се сменят собствениците и то по необясними причини и по странни начини. Нека проследим кратка част от хронологията на събитията и по-интересните факти от нея.

Собствениците на „Левски” (София) през годините

В края на 90-те години в България е едно бурно време – време на приватизации, разпределяне на милиони, обсада на руски агенти. Съвсем нормално е това да се отрази и на високите етажи във футболните среди. Руският милионер Майкъл Чорни идва и около 2000г. купува единствения мобилен оператор по това време „Мобилтел”. Към сделката е включен и футболният клуб „Левски”, а прехвърлянето на акциите става между руснакът и тогавашният собственик Томас Лафчис, но за сума и параметри на покупко-продажбата не се говори.

В случая е ясно, че в онзи период отборът от квартал „Подуене”  върви в комплект с големия оператор, генериращ оргомни печалби. Това е процес, който по същото време е огледален и в ЦСКА (по тази тема за „армейците” можеда прочетете в следващия материал от тази поредица). Важното е, че при Чорни “Левски” изживява едни от най-добрите си години, с най-голям бюджет и 3 титли, 2 купи и запомнящи се евроучастия.

Впоследствие, както обикновено става с руските олигарси, Чорни получава израелски паспорт и се локализира в Тел-Авив, а от 2010г. бива издирван от Интерпол за съмнителна приватизация на израелски телеком. Още през 2009г. руснакът прехвърля акциите си на доверения си адвокат Тодор Батков и официално излиза от управлението на клуба.

В края на 2015г. крупният роден бизнесмен Спас Русев е пред покупката на БТК, в чиято сделка отново е включен отбора на „Левски”. Схемата е идентична на тази от преди 15 години с купуването на „Мобилтел”.

Тук отново става въпрос за „придобиване” на отбора, а не на покупка. В софийските кръгове се шушука, че приятелят на тогавашния премиер Борисов взима любимия му отбор. Евтино подмятане, което ако приемем, че е истина означава, че „за да придобиеш БТК, към която върви и Виваком с всички активи и абонати, то трябва да се отчетеш на общевството чрез издръжката на отбора”.

Реално никой не е изрекъл тази фраза, но точно по този начин изглежда тази съмнителна сделка, синтезирана в едно изречение. За съжаление, тази афера трае само 3 години, в които основният въпрос е не точно футболен, а дали ще се построи козирка на стадиона. Така, в началото на 2019г. акциите попадат в ръцете на Иван Тодоров, който не е случаен човек – той е дясната ръка на Васил Божков.

Когато най-богатият човек в България вземе любимия ти клуб, би трябвало да очакваш реки от пари, голям бюджет, нови играчи и титли. Не точно това обаче беше реалността за „сините”. Поредица от бомбастично грешни спортно-технически решения съсипаха отбора в този период. Напереният нов изпълнителен директор Павел Колев сътвори гафа на десетилетието, като назначи току-що освободения от националния отбор специалист с германския му паспорт – Петър Хубчев.

Година по-късно „Левски” завършва на 4-о място, само на точка пред „Славия” и това е причината Хубчев да бъде уволнен. Това, че е подписал договор с немския си паспорт, му дава право да съди „Левски” директно в спортния съд в Лозана за неустойка от 360 000лв., като директно прескочи българското законодателство. Хитра схема, нали?

Към сегашния момент „Левски” се намира в подем, а огромна заслуга за това имат феновете, които на няколко пъти събраха големи суми пари за издръжката на отбора. Тандемът Наско Сираков – Мъри Стоилов дава плодове и се разчита на спонсорски договори, фенска подкрепа и няколко бизнесмена. За първи път, начело на отбора е собственик без голямо его, което да му пречи да управлява отбора и Наско Сираков го прави успешно в ситуация на ограничен финансов ресурс и правилна политика. А другото, както виждаме, го може Мъри.

Мнението на “Ритнитопъ”: Да бъдеш собственик на голям отбор изисква големи инвестиции, ясно изразена структура и цялостен план за развитие на спортно-техническата част от управлението. Все повече, отборите ни разчитат на маркетинг политки с модернизирани онлайн фен-магазини и развити страници в социалните мрежи.

С годините отборите ни придобиват все по-комерсиален вид и не сме далече от времето, в което клубовете ще бъдат продавани заради самите печалби от тях, а не просто „придобивани” като разменна монета към по-голям обществен бизнес проект.

Или поне така се надяваме.