Победният марш на България по пътя към Евро 96‘.
Квалификационният поход на българския национален отбор по футбол по пътя към европейските футболни финали в родината на играта Англия през 1996г. е изключително любопитен. Влизаме в предварителната група като отбор завоювал бронзовите медали на играното само няколко месеца по-рано световно първенство. Показваме на света, че станалото на Мондиала не е случайност и с мъжество, доминация, себераздаване и качествена игра подпечатваме мястото си сред големите. Съдбата ни среща със старите ни познайници от турнира в САЩ 94‘ – Германия, а въпреки победния марш и страхопочитанието в очите на съперниците скандалите в нашия лагер не липсват. Започваме с 6 поредни победи и в един момент сме на върха на Европа. Преподаваме втори урок на немците и ги караме да треперят за собственото си класиране до последните 30 минути от квалификациите.
В кампанията за класиране на десетото европейско първенство право на участие имат 47 отбора като те биват разделени в 8 групи. Всеки отбор играе срещу другия по една домакинска и една гостуваща среща. За форума в Англия се класират автоматично 8-те победители, както и 6-те най-добри подгласници. Останалите два тима завършили на второ място, но с най-лоши показатели трябва да играят допълнителен бараж за класиране в един мач на неутрален терен. Това е първата квалификационна кампания в която за победа се присъждат не две, а три точки. Също трябва да се отбележи, че Евро 96‘ е първото, в което право на участие имат 16 тима, като увеличението е двойно спрямо предишния форум игран в Швеция през 1992г. и съставен от едва 8 отбора.
Жребият се тегли на 22-ри Януари 1994г. в град Манчестър. България е водач в 3-та урна, като те биват общо 6. Възпитаниците на старши-треньора Димитър Пенев попадат в група 7. В компанията сме на коравите отбори на Грузия, Молдова, Албания и Уелс. За черешка на тортата съдбата ни намигва и от първа урна теглим отборът на Германия. Немската машина още ближе рани от нас след загубата на 1/4 финала в Щатите. Настроението в страната е приповдигнато и в нашия лагер доволно потриват ръце, че ще могат отново да премерят сили с германците, докато пък швабите кроят планове как да ни го върнат и да докажат на света, че загубата преди няколко месеца отвъд океана е била просто плод на случайност.
По това време съставът ни е един от най-добрите в света, а нивото на родната ‘‘А‘‘ група е средноевропейско. Имаме невероятна дълбочина и качество в почти всяка една линия като много класни играчи остават извън състава. На вратата е Борислав Михайлов който по това време защитава цветовете на пловдивския ‘‘Ботев‘‘. В центъра на отбраната оперират страховитият Трифон Иванов ( ‘‘Ксамакс‘‘ , Швейцария) и Петър Хубчев ( ‘‘Хамбургер‘‘ , Германия). Крайните ни защитници са от столичния ‘‘Левски‘‘ в лицето на Цанко Цветанов и Емил Кременлиев . Пред тях като свързващо звено между защитата и нападението е моторът на отбора Златко Янков ‘‘Фара‘‘ като по време на квалификациите дефанзивният полузащитник е част от тима на ‘‘Левски‘‘.
Нататък в халфовата линия и нападението изборът е огромен като местата биват заети главно от играчите играещи в грандове в чужбина – Емил Костадинов ( ‘‘Депортиво‘‘ (Ла Коруня), Испания), Йордан Лечков (‘‘Хамбургер‘‘, Германия) , Ивайло Йорданов ( ‘‘Спортинг‘‘ (Лисабон), Португалия), Даниел Боримиров (‘‘Левски‘‘, ‘‘Мюнхен 1860‘‘, Германия), Красимир Балъков (‘‘Спортинг‘‘ (Лисабон), Португалия, ‘‘Щутгарт‘‘, Германия) и лидерът на тима Христо Стоичков защитаващ цветовете на ‘‘Барселона‘‘ от гореща Каталуня. Също така в състава след здравословни проблеми и пропуснато световно се завръща голмайсторът на испанската Ла Лига – Любослав Пенев ( ‘‘Валенсия‘‘, ‘‘Атлетико‘‘ (Мадрид), Испания). От пейката се включва доста често младата надежда на ‘‘Нефтохимик‘‘ и бургаския футбол – защитникът Радостин Кишишев, а опит в нападението добавя ветеранът и участник на две световни първенства Наско Сираков. Също голям принос има бронзовият медалист от САЩ 94‘ Илиян Киряков (ЦСКА, ‘‘Анортозис‘‘, Кипър).
От щаба на националите находчиво нареждат програмата на отбора като оставят мачовете с Германия за късната фаза на квалификациите. Срещаме немците чак в 6-тия кръг и то на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘. Преди това имаме 5 двубоя – играем два пъти с Уелс, два пъти с Молдова и стартираме квалификациите с домакинство на Грузия. Планът за селекционера Димитър Пенев е ясен – 5 поредни победи преди сблъсъкът със швабите на ‘‘Васил Левски‘‘ през юни 1995г.
Точно това и се случва – стартираме с успех 2:0 срещу грузинците с две попадения на Емил Костадинов, който влиза като резерва на Даниел Боримиров през второто полувреме. Месец по-късно на 16-ти ноември 1994г. сломяваме съпротивата на Молдова с 4:1 пред близо 40 000 зрители на националния стадион. Христо Стоичков се отчита с две попадения, а по едно добавят Красимир Балъков и Емил Костадинов. След още месец в средата на декември на стадион ‘‘Армс Парк‘‘ в Кардиф побеждаваме безапелационно твърдия отбор на Уелс. Резултатът е 3:0 като дежурните си попадения бележат Стоичков и Костадинов, а преди тях Трифон Иванов открива резултата след невероятно воле. На 29-ти март 1995г. в София е ответният мач с ‘‘драконите‘‘. На заснежения терен отново взимаме своето с победа с 3:1. С два гола се отчита Любослав Пенев, а един добавя плеймейкърът Красимир Балъков. На 26-ти април 1995г. в Кишинев спираме устрема на Молдова с три безответни гола. Христо Стоичков забива две попадения, а халфът на ‘‘Щутгарт‘‘ Красимир Балъков се разписва във втори пореден мач с националната фланелка.
Така на 7 юни 1995г. идва ключовият двубой с Германия на националния стадион. Ние се движим безупречно с 5 победи от 5 мача, докато немците имат 2 победи и 1 равен от 3 изиграни срещи. Това ни определя първото място в групата и прави изхода от двубоя жизнено важен за разпределението на позициите даващи право на класиране на форума в Англия догодина. Срещата се гледа под лупа в цяла Европа като всички тръпнат в очакване да видят римейк на 1/4 финала на световното първенство игран година по-рано в който германците в ролята си на действащ световен шампион бяха детронирани от състава на Димитър Пенев.
Преди двубоя немските медии не спират да наливат масло в огъня отбелязвайки слабо организираната ни инфраструктура, ниските заплати и ширещата се корупция по високите етажи на държавата. Също така немската национална телевизия не е доволна от сигнала за излъчване предложен от БНТ и решава да докара от Германия собствената си техника, за да може да излъчва мача с по-ясна картина за милионите немци пред телевизорите.
Мачът се играе под проливен дъжд като близо 50 000 зрители заемат местата си на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘. Двубоят остава в историята като невероятна гладиаторска битка. Под бурните възгласи за българска победа нашите момчета стартират вдъхновено, но първата ситуация е за Марио Баслер. Неговият шут минава покрай вратата. След това главният съдия Пиер Луиджи Пайрето от Италия отсъжда пряк свободен удар за нарушение срещу Йордан Лечков. Топката е на около 25 метра от вратата на немците. Щатният изпълнител на всички статични положения Христо Стоичков се нагърбва с изпълнението. Без да му мисли много ‘‘Камата‘‘ изпраща бомбен удар спасен едва, едва от вратаря Андреас Кьопке. В 18-тата минута като от нищото след мълниеносна контраатака и комбинация между Марио Баслер и Юрген Клинсман, последният бележи за 1:0 и смълчава трибуните.
Това не обезверява нашият отбор по никакъв начин. Положенията пред вратата на немците никнат като гъби, но целта не може да бъде поразена. Хубави положения изпускат Красимир Балъков и Христо Стоичков като нападателят на ‘‘Барселона‘‘ уцелва левият страничен стълб на вратата пазена от Кьопке с ювелирен удар от повече от 30 метра със смъртоносния си ляв крак. Добра възможност изпуска и Любо Пенев след като негов шут в наказателното поле бива париран от защитник на гостите. Ивайло Йорданов също се разминава на косъм от попадението.
Точно когато по всичко личи, че ще има гол за нашия отбор ние инкасираме такъв. Авторът му е Томас Щрунц. Съотборникът на Красимир Балъков в ‘‘Щутгарт‘‘ се възползва от една не добре избита топка от българската защита и с прецизен удар я праща в мрежата на Михайлов за 2:0! Това се случва в 44-тата минута в самият край на първата част.
Повечето отбори биха били смазани от такъв развой на събитията, но не и нашият. Още в следващата атака Красимир Балъков бива фаулиран в наказателното поле и главният съдия отсъжда дузпа. Зад топката застава щатният изпълнител – Христо Стоичков. Известен в цяла Европа с безпогрешният си мерник без да се колебае Ицата забива кълбото във вратата като праща Кьопке в обратния ъгъл. Двата отбора се прибират в съблекалните при резултат 1:2.
През втората част във врящия котел на стадиона схрускваме швабите и затваряме мача със знаменит обрат. Димитър Пенев прави умел ход като в 62-рата минута вкарва Емил Костадинов на мястото на изморения Ивайло Йорданов. Първият се нуждае от само 3 минути на терена, за да спечели дузпа. Бързоногият Костадинов надбягва Томас Хелмер от дясно на вратата на немците и се озовава сам срещу вратаря. За защитникът на ‘‘Байерн‘‘ (Мюнхен) не остава друго освен да фаулира българина. Христо Стоичков отново показва нерви от стомана при удара от бялата точка и хладнокръвно праща Кьопке за втори път в обратния ъгъл за 2:2!
Кулминацията на двубоя идва 5 минути по-късно когато резервата Костадинов е най-съобразителен при едно разбъркване дълбоко в пеналтерията на гостите и забива топката в мрежата за 3:2! Трибуните ликуват, а немската машина е отново на колене. Невероятен успех пред очите на цяла Европа. Откъсваме се на 1-вото място в групата с 11 точки преднина пред Германия която има два мача по-малко от нас. Ние сме с пълен актив 6 победи от 6 двубоя. Няма отбор във всички квалификационни групи с подобно постижение. Също така се намираме на внушителното 8-мо място в световната класация на ФИФА.
В следващия кръг обаче идва първата засечка. В много тежко гостуване на стадион ‘‘Кемал Стафа‘‘ в Тирана завършваме наравно с домакините от Албания. Стоичков открива в 8-мата минута преди албанците да изравнят осем по-късно. В 37-та минута Петър Хубчев е изгонен с червен картон и нашите бранят равенството до края с 10 души. В това време немците не се церемонят и отвяват като домакин Грузия с 4:1.
Простата сметка показва, че ако успеем да победим отборът на Албания в ответния мач на Васил Левски ще си подпечатаме директните визи за Албиона два кръга предсрочно. Двубоят се играе на 7 октомври 1995г. и е изключително напрегнат. Йордан Лечков открива резултата с хубав удар в началото на срещата, но след това играта се закучва и гол така и не пада. Тогава отново на сцената идва Емил Костадинов и забива два гола в 80-тата и 82-рата минута, за да тушира напрежението. Култов момент е, че след първото попадение острието на ‘‘Депортиво‘‘ (Ла Коруня) размахва два средни пръста към сектор А в отговор на изсипаните журналистически нападки към него за липсата му на попадение в предишния мач с албанците.
След тази победа се класираме предсрочно за първенството в Англия и можем спокойно да наблюдаваме как немците се борят със зъби и нокти, за да направят същото. До края имаме два мача, а германците 3. В мач без значение губим с 1:2 като гости на Грузия, докато Германия побеждава първо Молдова с 6:1 като домакин, а после изключително трудно взима скалпа и на Уелс като гост с 2:1. В последния кръг гостуваме в Берлин като футболистите на Берти Фогст се нуждаят от задължителни 3 точки срещу нас, иначе за изправени пред угрозата да играят допълнителен бараж за класиране на европейското първенство.
Мачът се играе на олимпийският стадион в Берлин пред повече от 75 000 зрители на 15-ти ноември 1995г.. Вече класирали се за първенството нашите момчета уверено влизат в срещата и показват на немците, че са готови да ги сломят за 3 пъти в рамките на година. Резултатът след края на първата част е 0:0 и неспокойство се разнася из трибуните на стадиона в немската столица. То се увеличава неимоверно много когато в 47-мата минута Йордан Лечков пуска хитър пас в дълбочина към Емил Костадинов, който стартира отдясно в наказателното поле на германците и с ловко движение връща кълбото на дузпата където чака хищника Стоичков и без да се церемони забива топката във вратата за 1:0! Тишина наляга целия стадион и феновете по трибуните започват да обсъждат притеснено попадението и че немците се нуждаят поне от 2 гола, за да избегнат баража. В крайна сметка домакините осъществяват късен обрат и след две попадения на Юрген Клинсман и едно на Томас Хеслер се класират за Евро 96‘ в Англия редом до нашият национален отбор.
Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Отборът достигнал до 4-тото място в САЩ 94‘ и класирал се впоследствие за Евро 96‘ в Англия ще остане в българската футболна история като един от най-качествените стъпвали на зеления килим.
Прочетете още подобни материали тук :
[…] Когато бяхме номер 1 в Европа! […]