Press "Enter" to skip to content

България по пътя към Франция 98‘

Ще проследим последната ни успешна кампания за класиране на Мондиал.

Последното десетилетие на 20-ти век е изключително богато откъм значими събития в българския футбол. Националният тим и клубните ни отбори сериозно заявяват и затвърждават себе си на европейската и световна сцена. Разбира се, знаменитите игри на зеления терен биват гарнирани с купища пари, политика и междучовешки скандали. В следващия материал ще проследим периода от средата на 1996 г. до края на 1999 г. В този времеви отрязък се провеждат последните успешни за нашите национали квалификации за Мондиал – този във Франция през 1998 г.

Националите преди ключовия мач с Русия в София в края на 1997г.

Квалификациите в зона Европа за 16-то световно първенство по футбол във Франция през 1998 г. се провеждат между март 1996 г. и ноември 1997 г. Това е първият Мондиал, провеждан с 32 отбора. Право на участие от стария континент имат 15 тима като домакините от Франция се класират директно. Така за останалите 14 квоти се борят 49 отбора. Те биват разпределени в 9 групи – 4 от тях са с по 6 отбора, а останалите 5 – с по 5 тима. Отборите играят на разменено гостуване, като първенците във всеки поток, както и най-добрият втори отбор, се класират директно за Световното първенство. Останалите 8 отбора подгласници трябва да играят допълнителни баражи, за да подпечатат визите си за Франция.

Жребият бива теглен на 12 декември 1995 г. и е базиран на официалното класиране на ФИФА за предишния месец от същата година. България е водач във 2 урна. Биваме изтеглени за група номер 5 и сме в компанията на Русия, коравия отбор на Израел и аутсайдерите от Кипър и Люксембург. По всичко личи, че ще се борим с братушките за първото място.

Васил и Георги Илиеви по време на мач на националите в САЩ през 94-та.

В нашия лагер обаче нещата никак не са розови. След сериозния успех на предишния Мондиал в САЩ 94‘ и завоюваните бронзови медали, политиката и футбола в страната ни се смесват в не толкова красива симбиоза. Освен, че знайни и незнайни фигури от парламента не пропускат да се навъртат около отбора, но и силовите групировки ВИС и СИК започват да се борят за властта в БФС, разцепвайки на групички златния ни тим. Това се усеща още по време на Евро 96‘ в Англия.

Представянето на националите на Албиона е определено за провал, въпреки че само 1 гол не ни достига да се класираме на 1/4 финалите, при положение че сме в групата на смъртта ( Испания, Франция, Румъния). Това се използва от прясно избрания президент на БФС – Иван Славков. Известният с прякора си ‘‘Батето‘‘ комбинатор е близък до Младен Михалев ‘‘Маджо‘‘ и групировката му за застраховки СИК. А на тях Димитър Пенев не им е удобен, защото е в изключително добри отношения с един от тарторите в състава в лицето на звездата Христо Стоичков, който още в началото на 1995г. подписва рекламен договор свързан със застраховки на автомобили към ВИС-2 на Васил и Георги Илиеви.

Иван Славков ”Батето”

Пената е уволнен, като заедно с него от отбора е отлъчен и племенникът му Любослав, който си вкарва злощастен автогол при загубата от Франция с 1:3 в последния кръг. Набеден от българските журналисти за виновник за фиаското, ‘‘Ел Голеадор‘‘ изрича култова реплика след кацането на самолета от Острова – ‘‘Който ме уважава ме уважава, който не – да духа супата!‘‘

Разярен от махането на Пената, лидерът на тима Христо Стоичков обявява бойкот на националния отбор. Нападателят на ‘‘Барселона‘‘ и топ стрелец от САЩ 94‘ е последван от стожера в халфовата линия Илиян Киряков и друго острие в нападението – Йордан Лечков.

За нов национален селекционер е назначен легендата на пловдивския и световен футбол – Христо Бонев. Въпреки всички скандали в нашия лагер, от БФС за пореден път успяват да наредят програмата за квалификациите по най-удобния за нас начин – двата мача с Русия са оставени за последните два кръга. Преди това имаме 6 двубоя на разменено гостуване с Израел, Кипър и Люксембург.

Христо Бонев по време на мач на националите.

Обезкървени без най-добрите си играчи и основния голмайстор Стоичков, губим от Израел с 1:2 в Тел Авив и едвам, едвам побеждаваме футболното джудже Люксембург с 2:1 като отново мачът се играе далече от София. След тези резултати кашата става пълна, като Йордан Лечков и Христо Стоичков открито нападат селекционера Христо Бонев в медиите. Също така останалите национали недоволстват, че премиите им от Евро 96‘ все още се бавят. Положението е напрегнато, а следващият мач – гостуване на Кипър в Лимасол чука на вратата. Точно 6 дни след ключовия двубой трябва да се проведе конгресът на футболния съюз. Загубим ли, шансовете ни за класиране ще се смалят неимоверно, което пък от своя страна почти сигурно ще е достатъчно, за да бъде свален Иван Славков от кормилото на БФС.

На 14 декември 1996 г., в изключително напрегнат и труден двубой, ‘‘лъвовете‘‘ успяват да вземат победата след резултат 3:1. Головете бележат Емил Костадинов, Красимир Балъков и нападателят на ‘‘Славия‘‘ – талантливият Илиян Илиев. За кипърците едно попадение връща защитникът и легенда на ‘‘Аполон‘‘ (Лимасол) Памбос Питас. Победата е достатъчна, за да може ‘’Батето’’ да закрепи позициите си и да спечели конгреса като побеждава Димитър Ларгов, който е издигнат от клубовете близки до ВИС-2 на Георги Илиев и ‘‘Литекс‘‘ на Гриша Ганчев.

Илиян Илиев в действие с националната фланелка.

Разделението в нашия лагер е по-голямо отвсякога, а класирането за Мондиала е далеч от сигурно. Точно тогава през пролетта на 1997 г. двата лагера решават да се обединят и да спрат враждата, след като сензационно Кипър успява да извърти равен 1:1 с Русия като домакин. Тази грешна стъпка на ‘‘Сборная‘‘ ни начертава успешния план за класиране на световното, което пък от своя страна значи, че 7 милиона долара ще влезнат в касата на БФС. За да се случи, трябва да победим в следващите си 4 домакинства – Кипър, Люксембург, Израел и за край имаме двата двубоя с големия опонент Русия. Сметките показват, че вземем ли си 4-те мача ще отидем на ‘‘Лужники‘‘ в Москва за двубоя от последния кръг като недостижими на върха в класирането.

Взето е решение в националния отбор да бъдат върнати големите звезди в лицето на Христо Стоичков, Любослав Пенев и Йордан Лечков, а пък в замяна на това хората на Георги Илиев получават свой човек в управата на съюза. Така същата есен в ръководството на БФС е назначен Николай Цветин. Вече в пълен състав и въпреки леките междуличностни търкания между треньора Христо Бонев и играчите, ‘‘лъвовете‘‘ се завръщат към добре познатото си лице и записват 3 победи в следващите 3 мача. На националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘ последователно са сломени Кипър (4:1), Люксембург (4:0) и Израел (1:0). Определено най-тежък е последният мач. Играта на нашите срещу Израел не върви и резултатът е 0:0 половин час преди края. Идва ред на Любо Пенев да отбележи скъпоценния гол на победата в 65-та минута.

Остават ни само последните два мача с Русия през септември и октомври 1997 г., като победим ли в първата среща на ‘‘Васил Левски‘‘, се класираме директно за Мондиала преди гостуването в Москва. Загубилият ще трябва да играе допълнителни баражи в два мача, за да вземе визи за Франция. Залогът е голям и игричките в медиите започват още след края на мача с Израел през август. Напрежението достига връхната си точка, когато при едно интервю преди срещата Христо Стоичков в типичния си стил се изцепва, че руснаците са ни освободили на 9-ти, а пък ние ще ги освободим от световното на 10-ти!

Срещата се играе на 10 септември 1997 г. пред повече от 55 000 зрители на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘. Обстановката е еуфорична, а билетите биват разграбени като топъл хляб. Свободни места по трибуните няма и всички са в очакване на поредното шоу на ‘‘лъвовете‘‘.

Красимир Балъков надбягва Юри Никифоров и Ахкрик Цвейба от отбора на Русия по време на победата с 1:0 в София.

Селекционерът Христо Бонев не се колебае и излиза с най-доброто. На вратата е играещият в турския “Истанбулспор” софиянец Здравко Здравков. Пред него в отбрана действат в центъра капитана Трифон Иванов, защитаващ цветовете на ‘‘Аустрия‘‘ (Виена) и Гошо Гинчев (‘‘Денизлиспор‘‘). Напористият бургазлия Радостин Кишишев (‘‘Бурсаспор‘‘) играе отдясно на защитата, а отляво е роденият в Генерал Тошево Милен Петков (ЦСКА). Пред тях е неуморният мотор на отбора – бронзовият медалист от САЩ 94‘ Златко Янков (‘‘Бешикташ‘‘). Останалите в нападението на тима са истинско съзвездие, което може да бъде сравнено с атомна глава. Това са екзекуторът на Франция от 1993г. Емил Костадинов, голмайсторът на турнира през 94-та Христо Стоичков, топ стрелецът на испанската ‘‘Ла Лига‘‘ Любо Пенев, професорът в центъра на терена Красимир Балъков и кошмарът на Германия Йордан Лечков.

В състава на ‘‘Сборная‘‘ личат имената на вратарят на ‘‘Локомотив‘‘ (Москва) Сергей Овчинников, капитанът Виктор Онопко (‘‘Овиедо‘‘), играещият в ‘‘Евертън‘‘ флангови футболист Андрейс Канчелскис, атакуващият халф и бъдещ играч на ‘‘Рома‘‘ Дмитрий Алейничев и нападателят Игор Симутенков (‘‘Реджина‘‘). Също така не трябва да забравяме и Игор Коливанов играещ в ‘‘Болоня‘‘.

Трифон Иванов миг преди да отбележи скъпоценното попадение срещу Русия.

Двата отбора се вкопчват здраво един в друг от първата минута и играят атака за атака през повечето време. Мачът е двуостър и не се вижда как ще падне попадение, преди да стигнем до 55-тата минута, когато Христо Стоичков с невероятен пас с външен фалц с безпогрешният си ляв крак качва топката на главата на Трифон Иванов в малкото наказателно поле. Туньо само това и чака и забива топката в мрежата, вдигайки целия стадион на крака. 1:0 за България! През това време по националната телевизия БНТ легендарния коментатор Николай Колев ‘‘Мичмана‘‘ изрича култови думи след попадението – ‘‘Да, да, да! Това е гол! Един гол, който може да има изключителна цена за България‘‘. И в действителност цената му е 7 000 000 долара и класиране за България на Мондиала във Франция догодина.

До края на срещата резултатът се запазва такъв въпреки пропуските и пред двете врати. Факлите на победата са запалени и държавата не спи до късно за пореден път през 90-те след невероятна  футболна драма на зеления терен. След двубоя от руския лагер силно критикуват съдийството на чешкия рефер Вацлав Крондъл, който на три пъти не отсъжда дузпа за ‘‘Сборная‘‘ при много спорни положения. Следващият мач в Москва е протоколен и за двата отбора – ясно е, че ние ще бъдем първи, докато пък братушките отиват да играят допълнителен бараж с Италия, за да се класират за Мондиала.

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Въпреки всичките кавги и спорове в нашия лагер, маркирали квалификационната кампания за последното ни класиране на световни футболни финали, в решителните моменти показваме силата си. Духът, лидерството и качеството в играта на футболистите е завиден, въпреки всички пречки. Само можем да се надяваме при правилна работа подобно нещо да се случи отново.

Прочетете още истории за националния отбор тук :

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.