Нека проследим историята на “Спартак” (Пловдив) и какво се случи с този традиционен отбор за българския футбол.
За рождена дата на клуба се приема 15 ноември 1947г. Тогава клубът е преименуван от Левски-Ударник на “Спартак” (Пловдив). Иначе първото дружество е било народно-физкултурно. То е било създадено към община Пловдив и областното управление на МВР и се е казвало “Септември”.
В първото ръководство на Спартак влизат председателят на клуба Благой Пенев, както и неговите помощници Атанас Куцалов, Найден Маслев и Спас Томев. За първи старши-треньор е утвърден Иван Георгиев, а на едно от първите събрания на ръководството са определени и цветовете на екипите на тима – синьо, червено и бяло. С тези цветове отборът играе до днес.
Тимът се утвърждава като традиционен за българския елит през втората половина на 50-те и първата на 60-те години на ХХ век. Това е и т.нар. Златен период в историята на клуба. През 1953 и 1954 отборът завършва на 9-о място в „А“ група. През сезон 1955, под ръководството на треньора Трендафил Станков, идват и първите по-сериозни успехи. Спартак се класира на 6-о място в първенството, а звездата и капитан на тима Тодор Диев става голмайстор на групата с 13 попадения. На него е кръстен и стадионът, на който играе домакинските си мачове “Спартак”.
В турнира за националната купа отборът през същата година достига до финала, където губи с 2:5 след продължения от ЦСКА (София). В срещата за Спартак играят Никола Дамянов, Иван Иванов, Атанас Манолов, Иван Манолов, Божидар Митков, Димитър Кръстев, Тодор Диев, Георги Фурнаджиев, Михаил Душев, Димитър Дешев и Иван Барбов.
Възходът на “Спартак” продължава и през следващите години. През 1958 пловдивчани печелят първия си трофей, след като надиграват с 1:0 “Миньор” (Перник) във финала за купата. Единственият гол в мача бележи в 60-ата минута Михаил Душев. Треньор на “Спартак” по това време е Георги Щерев, а в мача за трофея той залага на Васил Стойнов, Иван Иванов, Атанас Манолов, Георги Ботев, Георги Статев, Божидар Митков, Тодор Диев, Цветан Стойнов, Михаил Душев, Димитър Василев и Иван Барбов. На следващата година “Спартак” за трети път се класира на финал за купата, но губи с 0:1 от “Левски” (София). Най-големите успехи обаче тепърва предстоят. През 1961/62 отборът от Пловдив става вицешампион в „А“ група, след като завършва на второ място след хегемона ЦСКА.
На следващия сезон обаче именно “Спартак” слага край на серията от 9 поредни титли на „армейците“. По време на кампанията основен конкурент на отбора са съгражданите от “Ботев” (Пловдив). Титлата на практика се решава в 26-ия кръг. Тогава двата отбора се изправят един срещу друг, а преди мача “спартаклии” имат аванс от 2 точки.
Пред 40 000 зрители на стадион „9-и септември“ “Спартак” печели с 2:1 и си осигурява аванс от 4 точки. Историческата титла е узаконена в 29-ия кръг след победа над “Берое” с 3:0. Попаденията са дело на Димитър Димов, Тодор Диев и Христо Дишков. Така тимът става шампион на България за сезон 1962/63, а Диев за втори път е голмайстор в „А“ група, след като бележи 26 попадения по време на кампанията.
През 1963/64 “Спартак” дебютира в “Купата на европейските шампиони” (КЕШ), където в първия кръг отстранява албанския Партизани (Тирана) след загуба с 0:1 като гост и победа с 3:1 в Пловдив. Във 2-рия кръг отборът се изправя срещу ПСВ Айндховен. У дома губи с 0:1, а на реванша в Холандия завършва 0:0 и така отпада от турнира. През същия сезон Спартак участва и в Балканската купа, където надиграва по два пъти Олимпиакос и Раднички (Ниш) и се класира за финала, където отстъпва на “Рапид” (Букурещ).
Следващата поява на “Спартак” на европейската сцена е през сезон 1966/67. Пловдивчани участват в “Купата на панаирните градове”, където се изправят срещу португалския гранд “Бенфика”. На 26 октомври 1966 г. “Спартак” играе като равен с равен срещу именития си съперник в Пловдив, като срещата завършва 1:1. В реванша обаче губи с 0:3.
Тимът на 25. юли 1967 на практика е заличен след като според партийно решение трябва да се слее с “Ботев” (Пловдив). Така е създаден АФД “Тракия”. В дружеството влиза и “Академик” (Пловдив).
На 2 декември 1982 г. “Спартак” възстановява своята самостоятелност, като още през сезон 1991/92 “Спартак” завършва на 1-во място в Югоизточната „В“ група и се класира в „Б“ група. В първата година след завръщането си в професионалния футбол отборът финишира на 11-о място. Сезон 1993/94 обаче е далеч по-успешен. “Спартак” се класира на 2-ро място в Южната „Б“ група след “Нефтохимик” (Бургас) и така получава правото да участва в елита след 27-годишна пауза. Освен това отборът осъществява успешен рейд в Купата на България, където достига до полуфинал. Там обаче е отстранен от “Пирин” (Благоевград).
Завръщането на Спартак в „А“ група се случва през следващия сезон и е отлично. В клуба има финансова стабилност, а на треньорския пост е Атанас Драмов. В състава личат имената на футболисти като опитните Иван Кочев и Запрян Раков, братята Иван и Гено Добревски, Костадин Герганчев, Анатоли Тонов, Йонко Неделчев, Кирил Андонов, вратарят Димитър Попов, сърбинът Саша Вукоевич, арменският национал Арташес Адамян. През сезон 1994/95 отборът завършва на 6-о място в крайното класиране, като побеждава на свой терен “Левски” с 2:1 и ЦСКА с 4:0.
През 1998 г. поради тежка управленска криза Спартак се обединява със Сокол`94 (Коматево). Той по онова време е значително по-стабилен финансово. До 2001 г. отборът се състезава под името “Спартак-С’94”. Това обаче не помага особено много. В продължение на 8 поредни сезона Спартак участва в Югоизточната „В“ група. Изгнанието в аматьорския футбол приключва през 2005 г., когато „гладиаторите“ печелят промоция за „Б“ група.
Следват 6 години, в които Спартак участва във втория ешелон. В тях е сред стабилните отбори в Източната „Б“ група. Поради липсата на достатъчно финансова стабилност не се правят опити за атака на „А“ група. През 2010/11 пловдивчани завършват на 3-то място в класирането и би трябвало да играят бараж за елита. Вместо това обаче, заради липсата на средства, подават молба до БФС за доброволно преместване в третия ешелон.
Мнението на “Ритнитопъ”: Пловдив е много голям град и със сигурност може да си позволи четири отбора в професионалния футбол. Едно е сигурно, “Спартак” (Пловдив) определено не заслужава мястото, на което се намира в момента, а именно новак в Югоизточната Трета лига. Пожелаваме преди всичко на феновете скоро да видят любимия си отбор отново поне в професионалния футбол, защото там му е мястото.
Be First to Comment