Press "Enter" to skip to content

Вратарят – голмайстор!

Историята на Димитър Иванков – момчето, което слезе от трибуните на Сектор “Б” и заключи вратата на ‘‘Левски‘‘.

Героят на следващия материал не е никак случаен човек. Говорим за най-резултатния вратар в Европа към днешна дата с впечатляващите 42 попадения. Този показател също така му отрежда и 6-то място в световната класация. Освен с впечатляващи умения от бялата точка, той също може да се похвали с котешки рефлекс, добро позициониране и ръководене на защитата пред него. Това е софиянецът и легенда на Левски – Димитър Иванков!

Димитър Иванков с националната фланелка.

Кой е Димитър Иванков?

Димитър Иванов Иванков е роден на 30 октомври 1975г. в град София. Интересно е да се отбележи, че на тази дата на този свят се появява и невероятният магьосник с топката Диего Марадона, само че 15 лета по-рано.

Софиянецът израства в школата на ‘‘Левски‘‘ и е страстен фен на ‘‘сините‘‘ от ранна детска възраст. Редовно може да бъде забелязан на трибуните в Сектор “Б” по време на ученическите си години. Преминава успешно през всички юношески формации на отбора от ‘‘Герена‘‘ и съвсем натурално се присъединява към първия тим в средата на 90-те.

В началото на сезон 1996/1997 е качен в първия отбор като трети вратар. Взет е на подготвителния лагер на ‘‘сините‘‘ в Германия, но не записва нито една минута в контролите. Съдбата обаче знае своето – и двамата вратари преди него в лицето на Пламен Николов и Красимир Колев получават травми преди ключови европейски сблъсъци.

Иванков слага ръкавиците на мъжкия отбор на ‘‘Левски‘‘ за първи път при загубата от ‘‘Олимпия‘‘ (Любляна). Това се случва на 8 август 1996г., а мачът е от предварителните кръгове на турнира за Купата на Носители на Национални Купи (КНК). Въпреки поражението, софиянецът оставя отлични впечатления и грабва титулярното място под рамката на вратата.

Иванков в момент на бурна радост с екипа на ”Левски”.

Славната “синя” кариера…

Надарен с прекрасни физически качества за вратар, Иванков се извисява на респектиращите 188 см., а гъвкавостта и рефлексите му са на завидно за неговите габарити ниво. Това, в комбинация с голмайсторския му нюх от бялата точка и неподправената любов към клуба, го прави абсолютен любимец на агитката в Сектор “Б”.

Митко прекарва 9 уникални години със синия екип, записвайки 275 мача и 24 гола във всички турнири. Бележи първата си дузпа за ‘‘сините‘‘ в шампионатен двубой с ‘‘Етър‘‘(Велико Търново).  Постепенно се издига до капитан на отбора. С вещина ръководи отбраната пред себе си и е с дейно участие за спечелените от ‘‘Левски‘‘ три поредни шампионски титли (2000,2001,2002г.) и също така слага 5 пъти ръце около Купата на страната ( 1998, 2000, 2002, 2003 ,2005г.).

Иванков помага за доминацията на ‘‘Левски‘‘ на домашната сцена, но това никак не значи, че се щади в евромачовете. Вратарят има 4 гола в двубойте с чуждестранни отбори. Първият от тях идва на 30 септември 1998г. пред 31 000 зрители на стадион ‘‘Георги Аспарухов‘‘. Съперник е коравият хърватски отбор на ‘‘Хайдук‘‘ (Сплит), а сблъсъкът е от първия кръг на турнира за ‘‘Купата на Уефа‘‘. След бойко реми 0:0 на стадион ‘‘Полюд‘‘ в адриатическия град, двата отбора се срещат за ответния сблъсък в София. В 16-та минута е отсъдена дузпа за ‘‘сините‘‘ и Иванков безпощадно реализира за 1:0 пред Сектор “Б”. Матиран е не кой друг, а бъдещата звезда на ‘‘ватрените‘‘ и европейския футбол – Стипе Плетикоса. В крайна сметка ‘‘Левски‘‘ печели срещата с 3:0 и продължава напред в надпреварата.

Следващите му две попадения в евротурнирите идват 2 години по-късно. Иванков бележи по един гол в двете срещи с люксембургския ‘‘Дюделанж‘‘ (4:0 г. , 2:0 д.) при пресявките за класиране в груповата фаза на ‘‘Шампионската Лига‘‘.

Димитър Иванков (”Левски”) и Майкъл Оуен (”Ливърпул”) в напечен момент от двубоя между двата тима от турнира за ”Купата на Уефа” игран на ”Анфийлд” в началото на века.

Следващото попадение на вратаря е още по-любопитно. То идва на 3 октомври 2002г. в мача реванш от първия кръг на ‘‘Купата на УЕФА‘‘. Арена на сблъсъка е стадион ‘‘Брьондби‘‘ в датската столица Копенхаген. ‘‘Левски‘‘ побеждава едноименния отбор с 4:1 в първата среща и идва да довърши работата в северната страна. ‘‘Сините‘‘ печелят дузпа в 9-тата минута. Въпреки указанията на сръбския треньор Славолюб Муслин друг играч да изпълни наказателния удар, снажният Иванков грабва топката на своя глава и след няколко минутни пререкания с треньорския щаб бележи за 1:0. Мачът завършва 1:1 и отборът от ‘‘Герена‘‘ продължава успешно в следващия кръг.

Последен танц…

Последният си мач за ‘‘Левски‘‘ изиграва на 25 май 2005г. при победата с 2:1 над кръвния враг ЦСКА във финала за Купата на България на националния стадион ‘‘Васил Левски‘‘. Колоритен момент се случва по време на празненствата след успеха. В ролята си на капитан Иванков хвърля шампионската купа в публиката в момент на бурна радост. Запитан по-късно защо го е направил вратарят отсича – ‘‘Защото тази публика я заслужава тази купа! Ние сме едно цяло – отбор и публика! По тази причина ‘‘Левски‘‘ винаги е бил толкова силен!‘‘

Димитър Иванков само мигове преди да хвърли купата към феновете.

Следващата стъпка…

Следваща стъпка за талантливия страж е южната ни съседка – Турция. Иванков парафира договор с отбора на Кайзериспор от едноименния град с население 800 000 души. Софиянецът отново е основна фигура за тима обикновено седящ в сянката на големите акули от Истанбул – Галатасарай, Фенербахче и Бешикташ.

Нещата бързо се променят и през май 2008 г. отборът на Кайзери за първи път в историята си достига до финала за Купата на Турция. Мачът се играе в северозападния турски град Бурса. Съперник е отборът на ‘‘Генчлербирлиги‘‘. В редовното време резултатът е 1:1 и се стига до рулетката на дузпите. Там цялото шоу е за Иванков като любимецът на Сектор “Б” се отчита с 3 спасени и 2 вкарани дузпи за успеха с 11:10. Близо 10 000 човека, пропътували разстоянието от Кайзери, не спират да скандират името на българина. За 3 сезона Митко изиграва общо 94 мача и отбелязва 6 попадения.

Иванков изпълнява дузпа с екипа на ”Бурсаспор”.

Цар в България, но и в чужбина!

Приказката в Турция за вратаря продължава. Силните му изяви през трите години в ‘‘Кайзериспор‘‘ предизвикват интереса на големите отбори в южната ни съседка. Най-напористи са от гранда ‘‘Бешикташ‘‘. В крайна сметка на 9 юни 2008г. Иванков слага подписа си под договор с тима на ‘‘Бурсаспор‘‘.

Положителната серия продължава като победите и головете  вървят ръка за ръка с вратаря. На 20 март 2009г. в шампионатна среща ‘‘Бурсаспор‘‘ побеждава многомилионната селекция на ‘‘Фенербахче‘‘ с 2:1. Победното попадение е дело на Иванков от дузпа в 95-та минута.

В края на следващия сезон се случва немислимото – ‘‘Бурсаспор‘‘ става шампион на Турция. Нещо невиждано и нечувано в южната ни съседка. Иванков и съотборниците му успяват да разбият дългогодишната хегемония на трите изключително богати клуба от Истанбул – ‘‘Галатасарай‘‘, ‘‘Бешикташ‘‘ и ‘‘Фенербахче‘‘.

Роденият в София страж пази уверено под рамката на вратата и през следващия сезон при първото участие изобщо в цялата история на ‘‘Бурсаспор‘‘ в групите на ‘‘Шампионска Лига‘‘. Иванков и колегите му мерят сили с ‘‘Манчестър‘‘ (Юнайтед), ‘‘Валенсия‘‘ и ‘‘Рейнджърс‘‘. Играе в отбора от град Бурса до 2011г. и, след кратък престой в кипърския ‘‘Анортозис‘‘, през лятото на 2011г. се отказва от футбола на 35 години.

Иванков и съотборниците му от ”Бурсаспор” празнуват спечелената титла на Турция през 2010г.

За националния отбор на България играе 12 години в периода 1998г. – 2010 г.. Записва 64 мача, но не му се отдава възможност да отбележи гол. Част е от тима участвал на Евро 2004 в Португалия. Не играе в нито един двубой като тогава е резерва на намиращия се в страхотна форма Здравко Здравков. След края на форума е неизменен титуляр под рамката на вратата на ‘‘трикольорите‘‘. На 3 март  2010г. изиграва последния си мач за ‘‘лъвовете‘‘ в контролна среща срещу тима на Полша.

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Класа, класа, класа и пак класа. Това гарнирано с чистата и неподправена любов към футбола и идеята на ‘‘Левски‘‘ правят Димитър Иванков една от най-магнетичните и запомнящи се фигури обличали фланелката на ‘‘сините‘‘ и националния отбор. Момчето, което слезе от трибуните на Сектор “Б” и заключи вратата на ‘‘Левски‘‘.

Прочетете още подобни истории тук :

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.