Нека разгледаме през какво се мина, за да стигнем дотам, че да не сме сигурни дали ще бием отбори като Гибралтар
Датата е пети юли 1994 година. България току-що е победила Мексико след дузпи. Коментаторът произнася думи, които може би още отекват в мислите и съзнанието на българския фен: “Радвайте се, българи! Радвайте се, защото това е най-големият момент в историята на българския футбол!” Тогава съставът ни е “златното поколение” от миналия век със селекционер Димитър Пенев. Заради това и отборът става известен като “Пеневата чета”.
В крайна сметка знаете как завършва Световното първенство оттогава, четвърто място, след като на полуфинала губим от Италия с 1:2 след два гола на опитния им стрелец Роберто Баджо и гол от дузпа на Христо Стоичков. В малкия финал отстъпваме на Швеция. От този момент започва стремглавото пропадане на националния ни отбор. Следващото Световно през 1998 година остава последното Мондиал, на който сме се класирали и до ден днешен. На него отпадаме в групата си след равенство 0:0 с Парагвай и две загуби с по 0:1 от Нигерия и 1:6 от Испания.
Първото ни участие на Европейско първенство е през 1996 година, когато в квалификациите побеждаваме тима на Германия за втори път през последните две години, след като сме го направили и на Световното по-рано. И този път го правим с обрат, но от 0:2 до 3:2.
Прехвърляме се през годините до 21 октомври 2005 година, когато (цитат още един път на коментатора от мача с Мексико): “Този фантастичен, този невероятен Боби Михайлов”, е избран за президент на БФС на мястото на Иван Славков. Тази промяна малко се изразява като коментара на Боби Михайлов относно евентуална промяна на президентския стол “Стани да седна”, но за това може да прочетете друг материал на “Ритнитопъ”, написан по темата за победата над Батето и как Боби Михайлов стана президент навремето. Оттогава простата математика е категорична – под негово ръководство българският национален отбор не се е класирал на голямо първенство.
Леко сравнение с клубния футбол. Както при много хора в навечерието на Нова година, така и отборите преди началото на новия сезон си поставят цели. Когато тези цели не се постигнат, следва смяна на треньора. По-често дори наставникът не издържа и до полусезона, но това е друга тема. При националния отбор в началото на всеки квалификационен цикъл се казва, че целта ни е поне прилично класиране, ако не и класиране на предстоящия голям форум. Както вече стана ясно, въпреки всички квалификации, които са минали досега, не сме ходили нито на Световно първенство, нито на Европейско.
Нашият отбор за годините, в които управлява Борислав Михайлов, има и положителни, и отрицателни резултати. Безспорно положителни такива са равенството 2:2 срещу Италия от 2012 година, когато отново сме на квалификации, този път за предстоящото Световно първенство в Бразилия (2014) и победата срещу бъдещия полуфиналист Нидерландия. Също равенството срещу Италия 2:2 от 2015 година и победата срещу Португалия с 1:0 през 2016 година. Освен това имаме победи срещу Швеция и отново Нидерландия година по-късно. Може би дори и равенството срещу вече европейския шампион Италия от миналата година може да влезе в това число.
Отрицателните резултати обаче май са много повече. През същите тези години загуба от Сърбия с 1:6 (2008), през същата година- загуба от Кипър с 1:4, равенство срещу Малта (2014), победа на косъм като домакин срещу Люксембург с 4:3 (2016), абсолютен провал на приятелския турнир “Кирин къп” в Япония (2016), в който заехме четвърто място, само че този път от четири държави, като междувременно бяхме разгромени от Япония със 7:2 и от Дания с 0:4. Заради погромите до мач с Босна и Херцеговина така и не се стига. През 2017 пък срамните резултати продължават с 1:1 срещу Люксембург и още, и още.
Стига се до тази година, когато влизаме уверено в турнира “Лига на нациите“. Там сме в една група с Гибралтар, Северна Македония и Грузия. До момента в тази група имаме 5 мача, от които имаме 1 победа, 3 равенства и 1 загуба. Предстои мач със Северна Македония. Грузия вече ни разгроми с 5:2 в Разград и в Тбилиси завършихме 0:0. Тогава не отправихме и един удар към вратата им. Да, победата над Гибралтар е с 5:1, но когато е срещу аматьорски отбор малко не се усеща удовлетворяващо. Според Transfermarkt нашият отбор е оценен на 19.85 милиона евро, докато Гибралтар – на 1,90 милиона евро. И тук някой ще каже, че парите не определят футбола. Може би е така, но когато не можеш да победиш 10 пъти по-евтин отбор от теб, вече е проблем.
При евентуална издънка в следващия кръг ще попаднем в пета урна на предстоящия квалификационен жребий. Това е пропадането на националния ни отбор. Само за по-малко от 30 години отборът ни от може би съвсем реален претендент за Световната титла да не е сигурно дали ще победи отбоите, изброени по-рано.
Мнението на Ритнитопъ: Може би това е по- необичайна статия, но е използвана само статистика и суха математика. Оттам нататък изводите са ясни. Това, което се случва в момента с националния ни отбор, а и не само, е изключително срамно. Това свободно падане продължава твърде дълго и никой не знае кога ще спре. Може да се надяваме, че това ще е скоро. В последните години видяхме много провали, много оправдания и много подмладявания. Резултатите от тях са видими за цялата футболна общественост в България. Да не споменаваме и интересът, който националите ни трябва да привличат към българския футбол и как вместо да го привличат, правят точно обратното.
Оф, хора, проверявайте си фактите де… За пореден път улавям подобни неточности – “победи срещу Швеция и отново Нидерландия година по-късно”. Нито победата над Швеция е преди тази над Холандия, нито пък е “година по-късно”. Не е кой знае какво, знам, но сте хубав сайт и не ви подхождат подобни грешки.