Димитър Бербатов – магьосникът!

Биографията на благоевградския топ нападател.

Магнетичен, запленяващ, изящен, ювелирен – все определения, илюстриращи по прекрасен начин играта и кариерата на Димитър Бербатов. Магьосникът с топка в крака беше част от едно поколение играчи, което в момента е изключително дефицитно.

Модерната игра се нуждае невероятно много от футболисти като Бербо. Благоевградчанинът беше много обран на терена, като всяко негово действие беше преценено и с определен замисъл. Много малко играчи в световния футбол могат да се похвалят с такова взаимодействие с кълбото, каквото имаше Бербатов. С неподправения си стил и харизма благоевградчанинът сякаш на ходом покори Германия и Англия и остана в сърцето на всеки себеуважаващ се футболен фен.

Димитър Иванов Бербатов се появява на бял свят на 30 януари 1981г. в Благоевград. Семейството му е изградено от спортисти, като майка му Маргарита е хандбалистка, а баща му Иван играе в местния ‘‘Пирин‘‘. Израства в четиристаен апартамент на десетия етаж на блок, ситуиран на булевард ‘‘Никола Вапцаров‘‘ в града, разположен в долината на река Струма. Фамилията е голяма, като големият Димитър споделя един покрив с родителите си, своите баба, дядо и по-малък брат Асен.

Започва да борави от ранна детска възраст с кълбото. Първата му школовка са улиците на Благоевград, които той редовно кръстосва с футболна топка под ръка заедно с 3 години по-малкия си брат Асен. Никак не е неочаквано, че бързо е привлечен в детските гарнитури на отбора на ‘‘Пирин‘‘. Започва да тренира организирано през 1991г., когато е на 10 години. В школата на ‘‘орлетата‘‘ впечатлява и бързо се превръща в разпознаваемо име сред треньорите. Не е особено разговорлив, но всички го харесват, защото въпреки слабичкото си тяло е надарен с невероятна техника. Обработва кълбото като истински майстор и редовно привлича погледите на родителите в публиката. През това време съчетава тренировките с посещение на часовете в 7-о основно училище ‘‘Кузман Шапкарев‘‘. В личната си автобиография споделя, че идолите му по това време са двама невероятни голмайстори – Марко Ван Бастен (‘‘Милан‘‘) и Алън Шийрър (‘‘Нюкасъл‘‘).

Безспорният му талант няма как да остане незабелязан и на крехката възраст от 17 години се мести да живее в София. Привлечен е в редиците на столичния гранд ЦСКА София, след като бива харесан от тогавашния шеф на школата на ‘‘червените‘‘ и бивш играч с над 200 мача в А  група  – Христо Маринчев. Любопитен факт е, че ‘‘Пирин‘‘ получава 16 чифта футболни обувки за трансфера на тийнейджъра. Бива настанен в пансиона на ‘‘червените‘‘ в Панчарево и е записан да учи в 81-во училище ‘‘Виктор Юго‘‘ в софийския квартал ‘‘Младост‘‘. Уменията му с топката продължават да впечатляват по същия начин и на новото място и само след няколко месеца е качен в първия отбор от треньора, извел България до бронзовите медали в САЩ 94‘ – Димитър Пенев. В мъжкия тим се събира с бъдещите си съотборници в националния тим Стилян Петров и Мартин Петров.

Под опеката на стратега от Мировяне младият благоевградчанин продължава да развива уменията си и удивява всички в отбора. Завършва средното си образование, без да посети своя бал в края на последната си учебна година. Устремът му да се развива във футболно отношение е невероятен и разбиранията му са отвъд възрастта му. Споделя, че недоумява защо връстниците му прахосват потенциала си, посещавайки дискотеки и харчейки големи количества пари за маркови дрехи и скъпи коли, при положение че същинската част от живота им тепърва започва. Този манталитет ще му се отблагодари пребогато в годините след това.

Изиграва първия си двубой за представителния тим на ЦСКА София на 16 декември 1998г. в гръцкия град Катерини. Влиза на полувремето, след като заменя Мартин Петров при нулевото равенство в контролната среща с местния ‘‘Пиерикос‘‘. Официалния си дебют прави на 6 март 1999г. срещу кръвния враг ‘‘Левски‘‘. Влиза като резерва на мястото на  Стилян Петров в 72-ата минута при загубата с 2:3 от ‘‘сините‘‘. Първото си попадение бележи 4 дни по-късно при победата над ‘‘Миньор‘‘ (Перник) с 2:1 в първи 1/4-финален двубой от турнира за ‘‘Купата на България‘‘. Разписва се и в ответния мач, завършил с победа 4:1 за ‘армейците‘‘.  В полуфиналните срещи с тима на ‘‘Левски‘‘ (Кюстендил) отново има основна заслуга за продължаването към финала, като се отчита с ключов гол в първия мач.

В заключителната среща от турнира започва като титуляр, но остава на терена само 35 минути, след като получава сериозен удар в главата. Въпреки това ЦСКА София грабва купата след трудна победа над отбора на ‘‘Литекс‘‘ (Ловеч) с 1:0. Попадението бележи Валентин Станчев в 82-ата минута.

С началото на сезон 1999/00 Бербатов започва да се утвърждава в първия състав на ЦСКА София и намира името си в стартовите 11 все по-често. Дебюта си в Европа прави на 24 август 1999г. при победата с 5:0 над  ‘‘Портадаун‘‘(Северна Ирландия) на стадион ‘‘Българска Армия‘‘ в мач от турнира за ‘‘Купата на УЕФА‘‘. Изиграва 27 мача за първенство и бележи впечатляващите за крехката си възраст 14 гола. Продължава да опъва мрежите със  същото темпо и през следващия сезон. На 24 август 2000г. се разписва 5 пъти във вратата на молдовския ‘‘Конструкторул‘‘ (Кишинев) за внушителната победа с 8:0 в мач от първия квалификационен кръг на надпреварата за трофея под егидата на УЕФА. И до ден днешен остава единственият играч на ‘‘червените‘‘, вкарвал толкова голове в една среща от европейските турнири. След още 9 попадения в следващите 11 мача благоевградчанинът е трансфериран в немския ‘‘Байер‘‘ (Леверкузен) за крупната сума от 3.3 милиона германски марки, което по днешния курс се равнява на 1.3 милиона евро. За трите си години в ЦСКА София стрелецът от Благоевград изиграва общо 65 мача и бележи 37 гола във всички турнири.

Кариерата му в отбора, собственост на фармацевтичната компания ‘‘Байер‘‘, започва с препятствие. Българинът въпреки многомилионния си трансфер трябва първо да се докаже във втория отбор на ‘‘аспирините‘‘. Тимът се състезава в Оберлигата, което ефективно е четвъртото ниво на футболната пирамида в Германия. Бербатов запретва ръкави и в негов стил не спира да бележи. След 6 гола в 7 мача мениджърът на първия отбор Берти Фогтс се убеждава в качествата на нападателя и го качва в основната група на клуба.

За първи път сяда на пейката на първия тим на 28 януари 2001г. при домакинската победа над ‘‘Щутгарт‘‘ с убедителното 4:0. Официалният си дебют прави близо месец по-късно на 10 февруари, като дава два голови паса за победата с 4:1 над ‘‘Кьолн‘‘. До края на сезона изиграва още 7 мача и успява да асистира на два пъти на свои съотборници. Леверкузен завършва на 4. място и печели визи за турнира на богатите – ‘Шампионска лига.

През следващия сезон 2001/2002 Димитър Бербатов участва в шеметното приключение на своя ‘‘Байер‘‘, който смайва цяла Европа. Клаус Топмьолер заменя Берти Фогтс на треньорското кормило и това се оказва благотворно за игровото време на българския нападател. ‘‘Аспирините‘‘ за една бройка се разминават с невероятен требъл, като достигат до финала на ‘‘Шампионска Лига‘‘, заключителният двубой за купата на страната и са водачи в първенството преди да загубят титлата за сметка на ‘‘Шалке 04‘‘ в последния кръг. Тук юношата на ‘‘Пирин‘‘ има дейно участие, записвайки 1810 игрови минути, което се равнява на 41 мача във всички турнири. Матира вратарите на 16 пъти и дава един голов пас.

С основен принос е за невероятния рейд на отбора в Шампионска лига. По пътя към финала бележи изключително важен гол при домакинската победа с 4:2 срещу английския гранд ‘‘Ливърпул‘‘. Срещата се пада мач реванш от 1/4 финалната фаза на надпреварата. След загуба с 0:1 на ‘‘Анфийлд‘‘ отборът от град Леверкузен изиграва истински спектакъл. Пред 22 500 зрители на стадион ‘‘БайАрена‘‘ отборът на ‘‘мърсисайдци‘‘ е сломен с 4:2. Бербатов вдига трибуните на крака след самоотвержено изпълнение в 68-ата минута. Още по-любопитно е участието на благоевградчанина на финала.

На 15 май 2002г. на стадион ‘‘Хемпдън Парк‘‘ в Глазгоу в истински сблъсък на ‘‘Давид срещу Голиат‘‘ тимът на Бербатов се изправя срещу футболният мастодонт ‘‘Реал‘‘ (Мадрид). В състава на ‘‘кралския‘‘ клуб личат имената на Зинедин Зидан, Луиш Фиго, Раул, Роберто Карлос и Фернандо Мориентес. 21-годишният Бербатов стартира от пейката, но съдбата му намигва и влиза в игра в края на първото полувреме, когато трябва да замени контузеният Томас Бърдарич. По този начин се превръща във втория нашенец, участвал във финала за най-ценното отличие в Европа след Христо Стоичков през 1992г.

Напечените моменти с участието на българина идват в самия край на срещата. Текат добавените 6 минути продължение, а резултатът е 2:1 за ‘‘Реал‘‘. Момчетата на Клаус Топмьолер обсаждат вратата, пазена от Икер Касийяс, и с последен щурм се надяват да изравнят резултата. Стигат до корнер и след последвалото центриране настава истински карамбол в наказателното поле, като Бербатов се оказва най-съобразителен и с акробатичен шпагат намира кълбото само на 2-3 метра пред опразнената врата на ‘‘белите‘‘. За жалост с още по-самоотвержено изпълнение се изявява вратарят на ‘‘Реал‘‘ и  избива топката в нов ъглов удар. Нещата не приключват дотук. Следва ново центриране и този път Бербо печели въздушния двубой със Стив Макманаман и като по учебник праща топката с глава към мрежата, но отново бива спрян от Икер Касийяс. Време за повече няма и Леверкузен губи и този финал. Бербатов прекарва общо 5 години в отбора на ‘‘Байер‘‘, изигравайки 202 мача във всички турнири. За тези срещи записва впечатляващите 91 гола и 34 асистенции.  

На 1 юли 2006г. бива привлечен от английския ‘‘Тотнъм‘‘ за сумата от 16 милиона евро. Оформя смъртоносен атакуващ дует с национала на Ирландия – Роби Кийн. Вече на 25 години и със сериозен опит по терените, Бербатов поема диригентската палка и се превръща в най-важния играч на ‘‘шпорите‘‘. Играе с грация и финес и бележи от всевъзможни позиции. Роби Кийн върши черната работа като неуморно пресира съперниците и възстановява загубените топки, за да може да остави свобода на българина да изрази невероятната си техника и първо докосване. ‘‘Тотнъм‘‘ играят красив и очароващ окото футбол, а Бербатов е първото име в стартовите 11. За две години в лондонския клуб взима участие в 102 мача във всички турнири. Вкарва 46 гола и подава за още 29 попадения. Това му осигурява мечтан трансфер в меката на футбола – ‘‘Манчестър‘‘ (Юнайтед).

На 1 септември 2008г. парафира с клуба от стадион ‘‘Олд Трафорд‘‘ по лично настояване на легендарния мениджър на ‘‘червените‘‘ сър Алекс Фъргюсън. Трансферната сума е в порядъка на 38 милиона евро, което е рекорд за времето си. Бербо се присъединява към съзвездието от играчи в състава. Личат имената на Едвин Ван Дер Сар, Уейн Рунни, Кристиано Роналдо, Пол Скоулс, Райън Гигс, Рио Фърдинанд, Неманя Видич и Патрис Евра. Записва не един и два запомнящи се двубоя.

 На 19 септември 2010г. се разписва на 3 пъти при победата с 3:2 над кръвния враг ‘‘Ливърпул‘‘. Магически хеттрик, включващ два голa с глава и умопомрачително попадение със задна ножица. Също така се превръща в първия играч на ‘‘червените‘‘, отчел се с хеттрик в дербито през последните повече от 60 години. На 27 ноември същата година влиза в елитната компания на Анди Коул, Алън Шийрър и Джърмейн Дефо и става четвъртия играч, отбелязал впечатляващите 5 гола в една среща в мач от Висшата лига. Това се случва при домакинската победа със 7:1 над ‘‘Блекбърн Роувърс‘‘. Бербо също е първият футболист, роден извън Острова, стигнал до това постижение. Елегантността, с която са отбелязани попаденията, е като черешката на тортата за него в този мач.

Завършва сезон 2010/2011 като голмайстор на отбора, печелейки Златната обувка за топ стрелец във висшия английски ешелон. Дели приза с Карлос Тевез от ‘‘Манчестър‘‘ (Сити), като и двамата записват по 20 попадения. За 4 години при ‘‘червените дяволи‘‘ играе в 149 мача. Замесен е общо в 84 гола – 56 пъти вкарва и асистира на 27 пъти. На 31 август 2012г. е трансфериран в лондонския ‘‘Фулъм‘‘, като причина за смяната на клубовете се смятат разногласията с треньора сър Алекс Фъргюсън относно спокойния стил на игра на Бербатов. Стрелецът от Благоевград и до ден днешен остава българинът с най-много мачове в английския елит – 229.

Защитава националната фланелка в продължение на 11 години в периода 1999 – 2010. Участва в 78 мача и праща топката в мрежата 48 пъти. Постижение, отреждащо му първото място във вечната голмайсторска листа на трикольорите. С основен принос за последното класиране на националите на голям форум – Евро 2004. Отказва се от представителния ни тим през 2010г. на 29 години след продължително неразбирателство между него и ръководството на БФС.

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘ : Кариерата на Димитър Бербатов е безспорен пример как когато страстта, уменията и постоянството се комбинират с футболния интелект, всичко на терена е възможно. Да наблюдаваш благоевградчанинът с топка в крака беше нещо невероятно и зареждащо. Благодарим ти, Митко!

Прочетете още истории тук :

Вратарят – голмайстор!