В края на месец септември България изигра последните два мача от групата си в турнира Лига на нациите. “Лъвовете” ни се изправиха срещу отборите на Гибралтар и Северна Македония.
Първите бяха разбити с 5:1 – нещо, което със сигурност бе неочаквано, въпреки че това е Гибралтар, но всички си спомняме как приключи срещата там. Завърши 1:1 и по никакъв начин не си личеше, че сме ги надиграли. Северна Македония пък бе победена с 0:1 с гол на Кирил Десподов.
На 21 юли 2022 г. за национален селекционер бе избран сръбският специалист Младен Кръстаич. Сърбинът бе треньор на сръбския национален отбор в периода 2017 – 2019 г. Там разполагаше с класни играчи като Александър Митрович, Сергей-Милинкович Савич, Лука Йович и редица други известни имена, които играят на високо ниво по терените из Европа.
Когато дойде в България, националният ни селекционер трябваше да направи от нищо – нещо, и то с един отбор, който бе смачкан както физически в срещите, така и емоционално, останали без самочувствие и с видима липса на каквато и да е класа.
В последните години в националния ни отбор бяха викани играчи, които са под посредственото ниво, даже някои от тях твърде слаби и извън форма, а резултатите на терена ясно показваха формата им.
Кръстаич каза “не” на Георги Минчев, Спас Делев, Иван Караджов, Васил Божиков, Атанас Илиев и на двама бивши капитани на отбора в лицето на Николай Михайлов и Георги Костадинов.
И вместо тези имена, сърбинът направи нещо неочаквано, като извика редица дебютанти, а средната възраст на отбора бе под 24 години или с други думи: това бе най–младият ни национален състав в историята.
Най–възрастният играч, който попадаше в сметките на Кръстаич, бе Радослав Кирилов (30 г.) и той се представи на изключително ниво и в двата мача. Антон Недялков беше следващия по опит със своите 29 г. и 24 изиграни мача дотогава. Огромна изненада бе, че голмайсторът в “А” група Ивайло Чочев не бе повикан, както и най-добрият играч на “Локомотив” (Пловдив) Бирсент Карагерен.
Трима от най-добрите млади вратари в родната “Ефбет лига” бяха повикани – Даниел Наумов, (ЦСКА 1948, 24 г.), Светослав Вуцов (“Славия”, 20 г.) и Иван Дюлгеров (“Черно море”, 23.).
В защита личаха имената на Валентин Антов, (“Монца”, 21 г.) опитният Недялков, Иван Турицов (ЦСКА 23 г.), Петко Христов, (“Специя”, 23 г.) Виктор Попов (“ Черно море”, 22 г. ) и Пламен Гълъбов (“Макаби Нетаня” 26 г.).
В халфовата линия се даде шанс на талантливите играчи на “Левски”: Филип Кръстев, Илиян Стефанов и Марин Петков , на 20, 24 и 18 г.
Повикан бе Илия Груев, (22 г.) който е титуляр в своя “Вердер Бремен” и се представя на отлично ниво в “Бундеслигата”, а класата му на терена си личеше.
Силните изяви на Иван Йорданов (21 г.) в “Лудогорец” също направиха впечатление на Кръстаич и Йорданов бе извикан.
Никола Илиев (18 г.) от “Интер” и Йони Стоянов (22 г.) от “Апоел Бер Шева” също бяха извикани и записаха първи минути при “мъжете”, преди това имаха мачове само за младежкия национален отбор. По този начин, след като имат записани минути за първия ни състав, те нямат право да играят за друг национален отбор, а такава възможност в бъдещето със сигурност имаше, тъй като и двамата са много талантливи[1].
В нападение бе използван Георги Русев, (22 г.). Той бе играчът с най-много асистенции (12) през изминалия сезон в първенството на България. Мартин Минчев (21 г.) от “Спарта” (Прага) също бе повикан.
А на върха на атаката се подвизаваше Кирил Десповов (25 г.). Играчът в най-добра форма и настоящ капитан на националите се разписва и в 2-те срещи, които изиграхме. Играчът на “Лудогорец”вкара за 2:1 срещу Гибралтар и донесе победата на България срещу Северна Македония след брилянтна асистенция на Радослав Кирилов.
България сякаш вече намери своя нападател на върха на атаката, макар и Десподов да не е точно централен нападател, а крило. Футболистът на “Лудогорец” започна често да бележи, а след Бербатов нямаме играч, който да реализира възможностите ни за попадения. Кирил Десподов не само ги вкарва, а обикновено и сам ги създава.
Голяма част от младежкия национален отбор се премести в първия ни състав – нещо, което отдавна трябваше да стане, тъй като се виждаше от години насам, че положението в мъжкия футбол не само буксува, ами затъва още повече и със застаряващи играчи в слаба форма промяна нямаше да бъде възможна. Цели 11 играчи от младежите вече бяха готови да се борят за България. И, това и стана!
Не бяхме вкарвали 5 гола почти от 10 години насам, а 2 победи подред за нас бяха мираж. Едната постигната дори като гост, въпреки че историците тук биха поспорили дали вторият ни мач се води гостуване изобщо.
Едно е важно – видя се свежест, видя се игра и борба на терена. И ако Гибралтар не са мерило, то съседите ни от Северна Македония са. Неслучайно точно те отстраниха Италия в плейофите за “Мондиал 22” в Катар. Промяна имаше, и то видима, но е рано да се правят големи заключения.
Интересно е че Кръстаич се опитва да привлече трима играчи, които не са родени в България, но имат български корени. При националите е поканен Лукас Петков (21 г.) от “Аугсбург”, който също има записани мачове в “Бундеслигата” и би придал още повече класа на нашите момчета.
Говори се, че сърбинът е поканил и Кристофър Попов – 17-годишен талант, минал през школата на “Манчестър Юнайтед” и настоящ играч при юношите в “Лестър”[2]. Третият играч в полезрението на Кръстаич е младият нападател на “Реал” (Валядолид) Борислав Станков (20 г.)
Дали вървим в добра посока, ще се види в следващите квалификации за Европейското първенство през 2024 г. Паднахме се в доста тежка за нас група заедно с отборите на Унгария, Сърбия, Черна гора и Литва. Имало е не един и два случая в миналото, в които тези национални състави са ни надигравали тотално. Но това може да се промени особено ако играем като в последните 2 мача – със сърце.
Мнението на “Ритнитопъ”: Винаги е радостно, когато България побеждава. Сякаш бяхме забравили, че това може да се случи, и гледахме мачовете на националите предимно за забавление, а не за нещо повече. То повече не се и очакваше предвид мнозината срамни резултати последните години. Вижда се ново лице под ръководството на Младен Кръстаич, а дали ще продължим да стоим на терена по този начин – с дух и сърце, предстои да разберем.
Източници:
[1] Bulgaria national football team. (2022, October 12). Wikipedia, the free encyclopedia. Retrieved October 12, 2022, from https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgaria_national_football_team
[2]https://bulgaria.postsen.com/local/66694/Krastaich-continues-the-rejuvenation-with-three-born-outside-Bulgaria.html
Be First to Comment