Култовите фигури на Хърватия от последния планетарен форум през 2018 година ще имат желание приказката от Русия да се пренесе тази година в Катар.
Хърватия, наричана също още Хърватска, е държава в Югоизточна Европа. Намира се в опасна близост до Балканския полуостров и не е случайно, че във футболно отношение хърватите имат сходен манталитет с балканските си съседи. Хърватската култура има тринадесетвековна история. Запазени са множество паметници на културата, художествени произведения и научни трудове. Западният излаз на Адриатическо море пък прави Хърватия една от най-приятните дестинации за почивка в Европа.
Пътят към Катар’22
Хърватия започна колебливо похода си към Катар, губейки още първия си мач срещу Словения. Това в крайна сметка се оказа и единственото поражение на „шахматистите“, като те записаха още 7 победи и 2 равенства в група с Русия, Словакия, Словения, Кипър и Малта. Голмайсторите за Хърватска са трима, като всички те си делят по 3 попадения – Лука Модрич, Марио Пашалич и Иван Перишич.

Хърватия на Мондиал
Мечтан дебют
Откакто получава своята независимост през 1991 година, страната е пропуснала само едно Световно първенство, за което е участвала в квалификации – Мондиала в ЮАР през 2010 година. Конкретизацията е нужна, тъй като Хърватия не се бори за място на световните футболни финали в САЩ’94.
Дебютът на „шахматистите“ на планетарния форум е феноменален. Той идва през 1998 година във Франция, където Давор Шукер и компания поемат щафетата от България и се превръщат в изненадата на турнира. Тимът преминава успешно групата си след победи над Ямайка и Япония, както и загуба от Аржентина, която го изпраща на второ място. На осминафинал хърватите трябва да премерят сили с Румъния, водена от култовия Георге Хаджи, но в крайна сметка победата е за Хърватия с минималното 1:0.

Аналогията между България и Хърватия не е случайна и заради опонента на „шахматистите“ в четвъртфиналната фаза – Германия. Немската машина, която преди 4 години бе отпаднала на същата фаза благодарение на левачката на Христо Стоичков и главата на Йордан Лечков, бе амбицирана да се завърне на световния връх в своеобразния бенефис на Лотар Матеус с националния отбор. Само че планът на немците бе осуетен от хърватите, които с класическото 3:0 изпратиха „бундестима“ позорно вкъщи. На полуфинал Хърватия се срещна очи в очи с домакина Франция. Хърватите имаха малшанса Лилиан Тюрам да отбележи единствените 2 попадения в кариерата си с националната фланелка именно в тяхната врата и по този начин приказката на Хърватия щеше да приключи в мач за трето място, където момчетата на Мирослав Блажевич си спечелиха бронзовите медали с триумф над Нидерландия с 2:1.

Несъмнено героят не само за Хърватия, а и емблематична фигура за целия Мондиал бе Давор Шукер. Магнетичният нападател на „Реал“ (Мадрид) бе с ключова роля за завоюваното трето място, а 6-те попадения по време на форума му донесоха и Златната обувка на шампионата.
Близо, а всъщност толкова далеч
Както вече бе споменато, Хърватия изпусна единствено Мондиала в Южна Африка, след като дебютира на Световно първенство. Какво обаче се случи в периода 2002 – 2014? На три поредни планетарни форума хърватите завършваха груповата фаза на трето място с реални шансове за продължаване напред към осминафиналите.
През 2002 година в Япония и Южна Корея хърватите сякаш свършиха трудната задача, но не успяха да направят по-лесното. В първия двубой от група „G“ Хърватска допуска поражение от Мексико и сякаш шансовете в следващата среща с Италия са сведени до минимум. Само че изненадата е факт – Ивица Олич и Милан Рапаич правят пълен обрат и неутрализират първото попадение на Кристиан Виери, за да спечелят срещата с 2:1. Последният мач от групата е с Еквадор, който до онзи момент няма нито една победа на Световно първенство. Без никакви шансове да продължи напред след 2 загуби, южноамериканската нация не играе за нищо повече от честта си срещу Хърватия. Само че в крайна сметка именно Еквадор печели срещата с 1:0 и докато в Южна Америка ликуват, хърватите са изпратени вкъщи с много теми за размисъл.

В Германия през 2006 година „шахматистите“ допуснаха минимална загуба от Бразилия, а двете равенства с Япония и Австралия лишиха тима от място сред най-добрите 16.
През 2014 година Хърватия открива футболното лято с мач срещу домакина Бразилия. „Шахматистите“ поведоха чрез нелеп автогол на Марсело, а звездата на „селесао“ Неймар върна паритета минути по-късно. Така се стигна и до 71-ата минута, в която бе отсъдена доста пресилена дузпа в полза на домакина и така Бразилия обърна резултата. Впоследствие и гол на Оскар в добавеното време оформи крайното 3:1. В следващия двубой Хърватия се саморазправи с Камерун и го победи с 4:0, а мачът с Мексико щеше да определи кой продължава напред към осминафиналите. Наказателна акция на мексиканците с три попадения между 72-ата и 82-ата минута обаче изпрати Хърватия към Европа отново с празни ръце.

Най-дългият „сребърен“ път
Ако попитате някой хърватски национал как би описал Световното първенство в Русия, освен „емоционално“, той най-вероятно би го нарекъл и „изморително“. Мондиалът започва със скандал и много тежко решение на Златко Далич. В първия двубой от групата Хърватия побеждава лесно тима на Нигерия, но всички хървати помнят тази среща по други поводи. Към края на мача, когато крайният изход вече е ясен, селекционерът вика една от звездите на тима – тарана Никола Калинич, да влезе в игра. Тогавашният централен нападател на „Милан“ категорично отказва да се появи на терена, а в отговор на това Златко Далич го отпраща вкъщи още след първия мач на тима. По това време решението предизвика много дискусии, най-малкото защото единствените други изявени нападатели на селекцията бяха 32-годишният Марио Манджукич и Андрей Крамарич.
Макар и само с двама централни нападатели Хърватия тотално надигра Аржентина на Лионел Меси и този път успя да прескочи груповата фаза за пръв път от паметното лято във Франция. В последния мач затвърди първата позиция след нелека победа над Исландия, която целият свят вече познаваше след подвизите ѝ на Европейското първенство през 2016 година.

Първото препятствие по пътя към „Лужники“ бе Дания. Две светкавични попадения в двете врати изпратиха мача в продължение. В тях се стигна до златна възможност за Хърватия – в 116-ата минута Анте Ребич бе фаулиран пред опразнената врата и хърватите получиха шанс да изпълнят дузпа. Капитанът Лука Модрич застана зад бялата точка, но Каспер Шмайхел спаси наказателния удар. Това предначерта двубоят да бъде решен именно след рулетката на дузпите. Там на преден план излязоха и двамата вратари – Шмайхел отрази ударите на Милан Бадел и Йосип Пиварич, но в крайна сметка герой беше Даниел Субашич, който се справи брилянтно с изпълненията на Кристиан Ериксен, Ласе Шоне и Николай Йоргенсен. Иван Ракитич изпълни последната победна дузпа и прати Хърватия към четвъртфиналите.

„Шахматистите“ срещнаха домакина Русия, който тъкмо бе поднесъл една от изненадите на турнира, елиминирайки Испания. Първи под светлината на прожекторите застана Денис Черишев, който шокира света с феноменално попадение във вратата на хърватите. Броени минути по-късно двамата централни нападатели Манджукич и Крамарич комбинираха, за да възстановят паритета, който се запази до редовните 90 минути. В продълженията Домагой Вида се извиси в 101-ата минута, за да изведе Златко Далич и компания отново напред, но Марио Фернандес повтори изпълнението на противника си и отново победителят трябваше да се определи чрез дузпи. В тях именно Марио Фернандес направи фаталната грешка и отново Иван Ракитич изпрати цяла Хърватия в делириум.

Спомените за Франция’98 се съживяваха все повече, когато хърватите излязоха в пряк двубой с приповдигнатите англичани, мечтаещи за първи национален трофей от Световното първенство през 1966 година. Вълшебният пряк свободен удар на Кийрън Трипиър още в 4-ата минута накара всеки английски запалянко да си припомни снимката на Боби Мур с величествения трофей преди 52 години. Иван Перишич обаче имаше други планове за вечерта – в 68-ата минута той изпревари Кайл Уокър при центриране и отбеляза попадение, за да осигури трети пореден 120-минутен мач за себе си и своите сънародници. След множество изчиствания от голлинията, греди и пропуски, златният миг на Хърватия удари в 109-ата минута, когато след една изчистена топка Марио Манджукич изскочи отникъде и реализира попадение с цената на финал. Хърватия бе в подножието на националния футболен връх, а всички неутрални фенове стискаха палци на 3-милионната държава да пренапише историята.

Финалът, наблюдаван от над 1 милиард души по целия свят, завърши сърцераздирателно за Хърватия. Най-големият шанс за „шахматистите“ бе изравнителното попадение на Иван Перишич в 28-ата минута за 1:1, но 10 минути по-късно именно негова игра с ръка в наказателното поле бе санкционирана с дузпа, отбелязана от Антоан Гризман. Оттам „петлите“ наказаха противника още два пъти, а утешително попадение за Марио Манджукич, който отбеляза първия гол в срещата в собствената си врата, оформи крайното 4:2. Купата бе в ръцете на французите, а сребърните медали ознаменуваха най-успешното представяне на националния отбор в историята на Хърватия.

Практиките на федерацията
На фона на големите успехи, които Хърватия постигна, тяхната футболна федерация изживява турбулентни години. През 2012 година легендата Давор Шукер застава на поста президент на Хърватската футболна федерация. Той обаче не успява да се справи с множеството проблеми, които се изострят по време на неговото управление – футболно хулиганство, малкото финансиране на спорта от държавните институции, скандали за уговорени мачове, застаряваща инфраструктура и др. От Евростат потвърждават тезата за липса на държавна инвестиция, като през 2020 година Хърватия е на 15. място в тази класация. Тогава как Хърватска бе толкова близо до спортния връх?
Повечето хървати отдават това на специалистите във футболните школи. Нивото на треньорите там е изключително високо, а тяхното обучение е един от основните приоритети на федерацията.
Ромео Йозак, който дълго време е работил в една от най-успешните академии в света – на „Динамо“ (Загреб), вярва, че всички треньори в Хърватия работят много над физическата подготовка на младите футболисти, което е ключов фактор за развитието на играчи. Според него футболът служи за обединение на нацията и дори самите юношески треньори възприемат като дълг своята работа да обучат възможно най-много деца, които впоследствие да защитават националната фланелка.

„Всичко се свежда до упоритост и много работа. Ние трябва да направим така, че да не изпуснем нито един футболист с потенциал, без значение дали е от Хърватия или има хърватски корени и живее извън страната. Намираме играчите и ги развиваме от много ранна възраст – затова ключовата роля е на треньорите.“
Ромео Йозак
Звездите на нацията
Макар и някои от героите на миналото Световно първенство вече да не са част от националния отбор, немалко от тях навярно ще изиграят последния си Мондиал в Катар. Носителят на Златната топка и наградата за Играч на турнира на последното Световно първенство – Лука Модрич, ще бъде големият лидер на тима за един последен път, а компания в халфовата линия ще му правят други футболисти от много висока класа – Матео Ковачич, Марио Пашалич и Никола Влашич. Марсело Брозович също ще пътува за Катар въпреки контузията, която лекуваше до последно в лазарета на “Интер”.

На вратата Доминик Ливакович от известно време пое щафетата от Даниел Субашич и мястото му под рамката е гарантирано. В дефанзивната линия впечатление правят опитните Домагой Вида и Деян Ловрен, както и младите Йоско Гвардиол, Йосип Сутало, Борна Соса и Йосип Станишич.
В нападение „шахматистите“ ще разчитат на поливалентните Иван Перишич и Андрей Крамарич, както и фронтмените на „Динамо“ (Загреб) Мислав Оршич и Бруно Петкович.
Мнението на „Ритнитопъ“: Никой не очаква от Хърватия да стигне далеч, но настроенията бяха подобни преди 4 години в Русия, а Златко Далич и компания грабнаха сребърните медали. Групата, която противопоставя хърватите с Белгия, Канада и Мароко, ще бъде трудна, но отборът има нужната класа и опит, за да завърши на някое от двете челни места.
Предвиждаме Хърватия да достигне осминафиналите.
Be First to Comment