Press "Enter" to skip to content

Сърбия – балканската машина е в бойна готовност

Сръбският национален отбор е въоръжен с много качествени футболисти и това е един от най-големите шансове на страната за достойно представяне.

Сърбия ще бъде единственият представител от Балканския полуостров на настоящото Световно първенство в Катар. Северозападните ни съседи са добре известни със своята кулинария, нрав и страст към спорта. Футболът е националният спорт на страната, а подкрепата дори към малките клубове е ненадмината.

Пътят към Катар’22

Сърбия имаше доста интересни двубои в своята квалификационна група, която го противопостави с Португалия, Ирландия, Люксембург и Азербайджан. Безспорно най-любопитните мачове бяха срещу прекия конкурент за първата позиция в лицето на Португалия. Срещата в Белград завърши при равенство 2:2, като скандалният момент се разигра в последните секунди на срещата. Кристиано Роналдо изпрати топката зад голлинията на опразнената сръбска врата, но това остана незабелязано от съдиите заради изчистването на Стефан Митрович. В крайна сметка попадението, което щеше да осигури победата на Португалия, не бе признато. Кристиано Роналдо побесня и в ярост изхвърли капитанската си лента след последния съдийски сигнал.

Невъздържаната реакция на Кристиано Роналдо

Ответната среща в Лисабон бе също толкова емоционална. В мач с цената на първата позиция, даваща право на директно класиране за Мондиала в Катар, Ренато Санчес откри резултата още във втората минута. Душан Тадич възстанови паритета след половин час игра, но този резултат не гарантираше първата позиция на Сърбия – дори равенството щеше да изпрати Португалия на Световно първенство. В 90-ата минута обаче Александър Митрович се прояви като лидер на отбора – той отбеляза победното попадение за сърбите и по този начин те оглавиха класирането и си гарантираха билети за Катар.

Бурната радост на Александър Митрович

В другите срещи от квалификационния цикъл „белите орли“ записаха 5 победи и едно единствено равенство при гостуването на Ирландия. Голмайстор на тима с 8 попадения бе нападателят, на когото се възлагат много надежди на предстоящия Мондиал – Александър Митрович.

Сърбия на Мондиал


Дебютните години на Югославия

Като част от Югославия сърбите имат напоителна история на световни футболни финали. Държавата се класира още на първия планетарен форум в Уругвай през 1930 година. Югославия попада в група 2 с отборите на Бразилия и Боливия. Балканският тим постигна категорично класиране на полуфинал с 2 победи над двата си съперника. На крачка от финала Югославия бе разгромена с 1:6 от бъдещия победител в турнира – Уругвай, но достигането до финалната четворка също бе считано за огромен успех.

Югославянският отбор на първия Мондиал в Уругвай

Следващата поява на югославяните на планетарния форум е 20 години по-късно – на форума в Бразилия през 1950 година. На него бразилците си отмъщават и отстраняват Югославия в директен мач за първата позиция, завършил при резултат 2:0. Иначе балканците побеждават другите си опоненти в групата – Швейцария и Мексико, но тъй като само първият отбор се класира напред в надпреварата, югославяните били изпратени вкъщи на ранен етап от турнира.

Силните години на Югославия

На три поредни Световни първенства Югославия преминава груповата фаза – Швейцария’54, Швеция’58 и Чили’62. На Мондиала в Швейцария югославяните за пореден път попадат в една група с набиращия все по-голям устрем състав на Бразилия. И този път „селесао“ финишира пред Югославия, а директният мач между двата тима завършва при резултат 1:1 след продължения. В крайна сметка и двата отбора продължават напред в турнира, а Югославия отново има злощастието да бъде отстранена от бъдещия шампион – Западна Германия.

На планетарния форум в Швеция балканския тим попада в група с Франция, Шотландия и Парагвай. Макар и да записват 2 равенства, югославяните продължават напред, но отново отпадат на четвъртфинал от Западна Германия.

Мондиалът в Чили е най-успешният, а Югославия най-накрая успява да си отмъсти. В групите завършва на второ място зад състава на СССР, а в четвъртфиналната фаза се среща със стария познайник – Западна Германия. Този път обаче историята не се повтаря, след като попадението на Петър Радакович в заключителните минути на срещата е единствено и праща югославяните на втори полуфинал в историята им. В него опонентът Чехословакия надделява, а двубоят за бронзовите медали завършва с триумф за домакина Чили. Все пак турнирът е огромен успех за балканската нация.

Кадър от двубоя за трето място Чили – Югославия

Лебедовата песен на Югославия

Два пъти подред държавата не се класира на Световно първенство, преди да се завърне на форума през 1974 година. Там отборът преминава през първата групова фаза, но втората се оказва тежка и всички мачове са загубени. Отново Югославия липсва от шампионата през 1978 година само за да отпадне още в групите 4 години по-късно.

Един от доста успешните турнири за страната е през 1990 година в Италия. На него за пореден път ставаме свидетели на битката между Югославия и Западна Германия, като немците отново излизат начело в това съперничество. Въпреки това югославяните са на втора позиция, която им предоставя място на осминафиналите. В тях съперникът е Испания, водена от Емилио Бутрагеньо. Сръбската легенда и настоящ селекционер Драган Стойкович и неговите съотборници надделяват, след като именно Стойкович вкарва двете попадения, едно от които в 30-минутното продължение на срещата. За съжаление на всички от Югославия приказката на нацията приключва в следващия двубой с Аржентина, като изпълнения на дузпи в края на мача определят крайния победител.

Драган Стойкович срещу Испания

Югославяните са наказани да не участват на великото за България американско лято заради войната на нейна територия и се завръща сред най-добрите футболни нации във Франция през 1998 година. Добре познатата и вече обединена Германия отново бе на пътя на югославяните в групите, а директният сблъсък между тях завърши без победител – 2:2. Именно тези две държави продължават напред от своята група, след като не оставят никакви шансове на Иран и САЩ. За нещастие на Югославия съставът е изправен срещу една от силните генерации на Нидерландия, съдържаща в себе си класни играчи от ранга на Едвин ван дер Сар, Яп Стаам, Франк де Бур, Едгар Давидс, Денис Бергкамп и много други. Въпреки че имената в селекцията на Югославия също са респектиращи, логичното се случва и „лалетата“ печелят двубоя с гол в добавеното време.

Сърбия като самостоятелна държава

Първият Мондиал на страната като независима държава е факт през 2010 година в ЮАР. Дори и „белите орли“ да са се преструктурирали географски, те отново се натъкват на Германия в груповата фаза и дори я побеждават с попадението на Милан Йованович. Този огромен успех обаче е крайно недостатъчен и след две загуби от по-скромните отбори на Гана и Австралия, сърбите напускат Южна Африка безславно и на последно място.

Голът на Милан Йованович срещу Германия

Сърбия участва на последния планетарен форум, проведен през 2018 година, и е част от доста идентична група с тази, в която е поставена към момента в Катар. „Белите орли“ познават добре Бразилия и Швейцария именно от Мондиала в Русия, а ако към днешна дата очакват Камерун, то преди 4 години се изправиха срещу Коста Рика. Сърбите спечелиха единствените си 3 точки именно срещу костариканците след феноменален гол на капитана Александър Коларов, а представянето им срещу другите два съперника не бе на нужното ниво.

Радостта на Коларов след попадението срещу Коста Рика

Добрите практики на федерацията

Успехите на юношеските формации на Сърбия не са за подценяване. Безспорно отборът до 20 години шокира футболната общественост през 2015 година, когато спечели Световното първенство за младежи. 7 години по-късно от този състав са се развили таланти от ранга на Милош Велкович, Предраг Райкович, Марко Груич и братята Ваня и Сергей Милинкович-Савич. Каква обаче е основната причина за този възход?

Празненствата след спечелената младежка титла в Нова Зеландия

След като Сърбия става самостоятелна държава, футболът не е от най-популярните спортове сред младежта. Това накарало Футболната асоциация на Сърбия да стартира националната кампания „Моето училище – моят отбор“. Тя въведе отново футболните турнири за деца в началните училища и бавно, но сигурно създаде постоянна школа за таланти.

Следващата стъпка за федерацията бе постепенното прилагане на най-добрите практики от традиционните футболни сили. През 2007 г. бе подписан договор с Испанската футболна федерация, който включва редовни приятелски мачове между младежки отбори и обмен на рефери и медицински персонал.

Резултатът от работата бе откриването на Спортния център в Стара Пазова през 2011 г. – ултрамодерно съоръжение със седем игрища, спортна зала и хотел. Комплексът се използва постоянно от националните отбори на Сърбия, които стартират още във възрастовата категория U11. Базата позволява на федерацията да организира и да бъде домакин на редовни международни двубои и силно конкурентни турнири.

Базата в Стара Пазова

Сръбската футболна федерация се концентрира върху плавната интеграция на младежите в юношеските гарнитури, като създава и незадължителните отбори U16 и U18. По този начин играчите имат нужната подготовка да играят на високо ниво във важните срещи от квалификациите за младежките евро- и планетарни форуми. Междувременно треньорските програми на УЕФА спомагат много за обучението и подбора на треньори, които могат да работят непрекъснато със съответните национални отбори.

Все пак има още какво да се подобри особено в инфраструктурата. Сръбската федерация осъзнава, че за да произвежда талантливи играчи, трябва да има подходящите условия. С помощта на програмата Хеттрик на УЕФА и местните власти бяха изградени десетки модерни терени с изкуствена трева в цялата страна. Федерацията се грижи за контрола и поддръжката, но тяхната цел е да обслужват тренировъчните и състезателни нужди на местните клубове.

Звездите на нацията

Сърбия разполага с един от най-силните си отбори от дълго време насам. Почти на всяка една позиция не липсват футболисти, играещи в най-силните европейски първенства и отбори.

На вратата сърбите имат цели 3 качествени опции – Марко Дмитрович, който е под рамката на „Севиля“, Предраг Райкович, защитаващ цветовете на „Майорка“, и Ваня Милинкович-Савич, който се подвизава в тима на „Торино“. Всеки един от тях има някакъв опит като страж на „белите орли“ и няма да е грешка, ако бъде първи избор на Драган Стойкович.

Марко Дмитрович с екипа на Сърбия

В отбрана чисто индивидуално може би са най-големите пробойни на тима, но фактът, че отборът допусна едва 9 гола по време на квалификациите за Мондиала, не бива да бъде подценяван. Бранителят на „Фиорентина“ Никола Миленкович е най-солидното име в тази зона на терена и по всяка вероятност ще бъде неизменен титуляр.

Халфовата линия е пренаситена с висококачествени футболисти. Опитните Неманя Гудел, Марко Груич, Саша Лукич, Сергей Милинкович-Савич и Душан Тадич ще бъдат своеобразен гръбнак на отбора, докато младите Иван Илич и Урош Рачич ще бъдат допълнителни алтернативи за „белите орли“.

Нападението несъмнено е скритият коз на Сърбия. Александър Митрович, който е във феноменална форма с английския „Фулъм“, ще бъде един от фронтмените в нападение, а до него почти сигурно ще играе и острието на „Ювентус“ Душан Влахович, на когото може да се разчита в трудни двубои. Поливалентният Филип Костич ще допринася със своите умения да предоставя асистенции, а Лука Йович ще има поддържаща роля в центъра на нападението.

Душан Влахович – една от сръбските звезди

Мнение на „Ритнитопъ“: Ако погледнем футболистите, с които селекционерът Драган Стойкович разполага като индивидуалности, това изглежда като един от най-добрите състави на Сърбия от доста дълго време. Това обаче не гарантира непременно добро представяне – отборният дух ще бъде ключов за евентуален успех. Към момента изглежда така, сякаш „белите орли“ ще са в люта битка за втората позиция и няма да е особена изненада, ако Александър Митрович и компания я достигнат.

Предвиждаме силно представяне на Сърбия и излизане от груповата фаза на турнира.

One Comment

  1. Bogomil Dimov Bogomil Dimov ноември 16, 2022

    Хърватия също е от Балканите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.