Чарът на футбола се събира в неговата непредвидимост. Красотата на играта многократно е изразявана в успехите на малките срещу големите, а най-големият футболен форум е перфектната сцена това да се случи. Нека се върнем във времето, за да си припомним най-големите изненади на световни първенства и да проследим, до какво водят те.
Северна Корея 1:0 Италия (1966):
Започваме хронологично, връщайки се почти 60 години назад във времето. Името на Северна Корея никога не е било високопоставено във футболната йерархия, но през 1966-а азиатците за първи път се класират за Мондиал. Техен съперник в груповата фаза е Италия, която влиза като един от фаворитите за спечелване на турнира в Англия.
Това, което се случва на терена в онзи летен следобед, обаче, е всичко но не и логично. Въпреки точката, която корейците бяха спечелили срещу Чили по-рано, те се нуждаеха от победа над “Скуадрата” за да продължат напред.
В лагера на Италия със сигурност вече са се виждали в елиминационната фаза, след победата си над Чили на старта на надпреварата. Едва ли някой от играчите в синьо си е мислил, че този мач може да бъде загубен.
В Мидълзбро срещата стартира много смело и борбено от двете страни на терена. Нарушенията са непрестанни и нелеки. Двата тима играят като равен с равен, въпреки предварителните очаквания, а съдбовния момент идва в края на първата част.
В 43-ата минута топката стига до Пак Ду-Ик на границата на наказателното поле. Централният нападател не се колебае, и с прецизен удар оплита топката в мрежата на Енрико Албертоси. Стадионът избухва, а английските вестници гръмват със сравненията между корейската публика и тази на местния тим Мидълзбро.
Второто полувреме се играе основно пред вратата на отбора от Азия, но стабилните намеси на стража Ли Чанг-Мьонг гарантират успеха на червените. В резултат на тази среща Италия отпада от Мондиала, а малката страна се класира напред.
В елиминационната фаза те губят от Португалия с 5:3. Но всеки един футболист от онзи отбор става герой на страната, управлявана под един от най-строгите режими в човешката история. Манталитета на Северна Корея не се е променил, но футболните им успехи драстично намаляват с годините.
Камерун 1:0 Аржентина (1990):
Великата Аржентина водена от Диего Марадона каца в Италия за да защити световната си титла от четири години по-рано. На старта си тогавашните шампиони срещат Камерун. Камерун, който дебютира на форума през 1982-а, но отпада в груповата фаза. Излишно е да споменаваме кой отбор влиза с по-голяма тежест в срещата, но откриващият мач в Милано разтърсва футболния свят.
Първото полувреме не носи голове, но носи много въпросителни за Марадона и компания. “Непобедимите лъвове” играят безстрашен футбол, и с нищо не отстъпват на “Албиселесте”. Чистите положение все още липсват в мача, а второто полувреме бе орисано да донесе много емоции.
Драмата стартира в 61-ата минута, когато при контраатака, влезлия от пейката, Клаудио Каниджа е фаулиран в гръб. Това означаваше, че Камерун ще доиграе срещата с десет души. Червен картон получава Андре Кана-Биик, а ситуацията за африканския тим вече изглеждаше ужасяваща.
Само шест минути по-късно, с човек по-малко, Камерун нанася своя удар. Центриране от пряк свободен удар води до разбъркване, а най-ориентиран в наказателното поле е Франсоа Омам-Биик. Той нанася удар с глава в обсега на Нери Пумпидо, но вратаря на шампионите изпуска топката във вратата си. И така Камерун вече водеше на великата Аржентина.
Разбираемо “лъвовете” се затварят в своята половина, което се оказва напълно достатъчно. Аржентина не отправя нито един точен удар в рамките на втората част, въпреки натиска си. В 89-ата минута Бенжамен Масинг получава втори жълт картон, но дори и с девет души Камерун излиза като победител от срещата.
В хода на първенството Камерун печели групата си. Дори преодолява Колумбия на осминафиналите. Те отпадат в следващия етап от силния отбор на Англия с резултат 3:2, след продължения. Аржентина, от своя страна достига до финала, но го губи от Западна Германия с минимален резултат, след късна дузпа в полза на “Маншафта”.
Република Ирландия 1:0 Италия (1994):
Лятото от САЩ през 1994г. е добре познато у нас, но не заради този двубой. Италия започва кампанията си по шокиращ начин. Отборът на Република Ирландия не отива на Мондиала с много големи очаквания, а откриващата им среща с Италия влошаваше настроението на зелените още толкова.
Срещата започва по мечтан начин за ирландците. Още в 14-ата минута Рей Хютън отбелязва със страхотен удар от дистанция. Този начален шок за “Скуадра” се задържа до почивката, тъй като, в първите 45 минути италианците нямаха отправен удар в очертанията на вратата на Пат Бонър.
Втората част придоби друго русо. Класата на Италия започна да се забелязва. Обсипани от множество удари, ирландците не се предадоха. Характерите на Рой Кийн и Тери Фелан бяха ключови до края. Стабилен между гредите бе и Бонър, което гарантира огромния успех на страната си.
В хода на първенството Ирландия достигна осминафиналите, там губи от Нидерландия с 2:0, а Италия се съвзема от шокиращото начало, достигайки финал. Финал, който е достигнат след спорна победа над България, и финал загубен от Бразилия на дузпи с 3:2.
България 2:1 Германия (1994):
Световните шампиони от Германия на колене пред 11 смели български лъвове. Стадионът в Ню Джърси все още кънти от виковете на хиляди български фенове. Германия, за пръв път след падането на Берлинската стена, излиза като обединена страна на световно първенство. Без проблем излиза от групата си, а на осминафинал трудно, но сладко побеждава Белгия с 3:2.
България от своя страна хваща самолета за САЩ с много късен гол в Париж. Всички знаем за нощта, в която „Господ бе българин”. В групите нашите трикольори надделяват над Гърция и Аржентина. В последствие Мексико губи от Стоичков и компания на дузпи. Така България си урежда среща със световните шампиони.
На източното крайбрежие на Щатите, феновете виждат превъзходство за немците в първите 45 минути, но не и гол във вратата на Борислав Михайлов.Нашите пък доказват, че могат да наранят всеки отбор на контраатака, като създават няколко добри положения. Всичко остава за втората част от сблъсъка.
Тя започва с неприятен привкус за “лъвовете”. Йордан Лечков извършва нарушение в наказателното си поле, а Лотар Матеус открива за фаворитите в 49-ата минута. Хода на двубоя се обръща в 76-ата минута с феноменалния гол на Христо Стоичков от пряк свободен удар, от над 30 метра. Изпълнението на “Камата” вкарва “Маншафта” в шок, и само три минути по-късно Йордан Лечков изкупува вината си за дузпата от преди половин час игра. Великолепен плонж на Лечков прави резултата на 2:1, а той остава непроменен до края на срещата.
България губи полуфинала от Италия с 2:1, и мача за трето място от Швеция с 4:0, но се прибира в София с бронзови медали от САЩ.
Сенегал 1:0 Франция (2002):
Франция, по подобие на Германия от 94-а, е действащ световен шампион, а Сенегал – абсолютен дебютант в турнира. Целите на двата отбора са коренно различни. Франция гони втора поредна световна титла, а Сенегал може би просто, дебютна победа срещу някой от съперниците си в групата.
Откриващият мач на Мондиала в Южна Корея и Япония води до много интересни развръзки в края на груповата фаза. В началото си, срещата не предлага нищо интересно, но в 30-ата минута чудото за дебютантите се случва. Светкавична контраатака води до разбъркване пред Фабиен Бартез. Там от легнало положение се разписва Папа Буба Диоп. Голът му остава завинаги в историята на сенегалския и африкански футбол.
През второто полувреме “петлите” съсипват Сенегал от игра, но безрезултатно. Куп спасявания на Тони Силва, и ключови намеси на Диата и Папе Диоп донесоха първи успех за “лъвовете от Теранга” на световни първенства. Още повече, те станах първия, и до днес единствен, дебютант, който побеждава световния шампион на световни финали. Успехите им от 2002-а не свършват до тук.
В групите те остават непобедени като взимат по точка от Уругвай и Дания. Това изпраща световния шампион у дома, само с една точка от мача с Уругвай. По пътя си след груповата фаза, Сенегал побеждава и Швеция с 2:1 след продължения. Приказката в зелено и жълто приключва срещу Турция, отново в продължения. Така дебютантите стават една от малкото африкански държави играли четвъртфинали на световно първенство.
Южна Корея 2:1 Италия (2002):
Един от домакините на световното първенство през 2002г. прави фурор, достигайки до бронзовите медали в надпреварата. Става въпрос за коравите футболисти от Южна Корея. Това велико постижение, разбира се минава и през успехи над световни грандове. Такъв бе и осминафиналът срещу Италия, които влязоха в мача като фаворити, въпреки трудната групова фаза.
Срещата започва ударно за домакините като още в 5-ата минута те получават правото да изпълнят дузпа. Джанлуиджи Буфон не е вратар, които се преодолява лесно и, за нещастие на феновете на Корея, Хуан го научава по трудния начин. Буфон отразява дузпата. Малко по-късно Италия нанесе своя удар. Кристиян Виери засече центриране на Тоти от ъглов удар и оплете топката в мрежата Лий Уън-Джае. Резултатът до почивката остана непроменен, но играта на азиатцкия тим не изглеждаше никак зле.
След интензивна втора част по-свежи останаха именно играчите в бяло. И те се възползваха от това по най-добрия начин. Ки Сеол намира топката в наказателното поле и, с прецизността си, не оставя шанс на легендарния Буфон. Резултатът е 1:1 в 88-ата минута. Мачът трябваше да се реши, чрез залтен гол.
Срещата се подновява, а ключовия момент е в 103-ата минута. Франческо Тоти се опитва да си спечели дузпа, падайки в наказателното поле. Реферът, обаче, не се подлъгва, а напротив, показва му втори жълт картон. Везните се накланят полза на домакина. А в 116-ата минута всичко приключва след удар с глава на Хуан. Нападателя изкупува вината си за ранната дузпа и класира страната си на четвъртфинали.
Разочарованието за “Скуадра Адзура” е пълно, а домакините ликува и срещу Испания в последствие. В крайна сметка, походът им е спрян от Германия, но бронзовите медали остават със златни букви в тяхната футболна история.
Саудитска Арабия 2:1 Аржентина (2022):
Само предни дни станахме свидетели на мач, който по нищо не отстъпва на гореспоменатите. Аржентина за последен път с великия Лионел Меси на световни финали имаше една единствена цел – триумф. Саудитска Арабия пък искаше да покаже на света, че футболистите от вътрешното първенство на страната по нищо не отсъпват на суперзвездите.
Първото полувреме не загатваше нещо подобно. Лео Меси откри от дузпа в 10-ата минута, а още цели три попадение на южноамериканците бяха отменени заради засади. “Зелените соколи” не даваха никакъв отбой на съперника и не изглеждаха като отбор, готов да поднесе изненада. На почивката, обаче, съблекалнята на Арабия бе врящ котел. Уникална реч на треньора Ренар вдъхна нов живот на футболистите.
Мигновен отговор с източен привкус удари Меси и компания. Още в 48-ата минута премерен удар на Ал-Шехри порази вратата на Мартинез, а само пет минути по-късно Салем Ал-Давсари отбеляза с фамозен удар, за да подпечата пълния обрат. До края на мача зелените седяха перфектно на терена, а “Гаучосите” нямаха никакъв отговор, въпреки класата в състава си.
Поредната футболна приказка се роди в Катар, а ние можем само да очакваме още от същото на това необикновено световно първенство.
Мнението на “Ритнитопъ”: Магията на футбола е изразена точно в мачове като тези, а ние сме горди, че в класацията има българско присъствие. Надяваме се час по-скоро да видим отново България на Мондиал, дори и без толкова гръмки резултати.
Прочетете още от нашите футболни истории за отминали Мондиали тук:
И гледайте нашето предаване “Световното” тук:
Be First to Comment