Значението на един футболен мач често се преекспонира. Но когато става дума за финал на Световно първенство, то това е най-важният мач. Когато това е последната възможност за един от най-великите футболисти да “превърти” играта, то истерията около тази среща се развива със свръхзвукова скорост. Но звездите се наредиха дори по-симетрично…
Играта – футболен оргазъм
Често очакванията за красив финал не се оправдават, заради огромното напрежение, с което изпълнителите трябва да се справят. В случая беше точно обратното. И Аржентина, и Франция потанцуваха върху гребена на вълната.
През първото полувреме играта на Аржентина наподобяваше един перфектен танц. От движенията на нападателите в светлосиньо по-изкусни бяха единствено подаванията им. Неочакваният герой за аржентиците бе Анхел Ди Мария. Крилото за пореден път доказа, че е играч за финалите.
За 63-те минути, в които бе на терена, отбелязалият втория гол за Аржентина беше звездата на зеления килим. С компютърна точност подаванията на Лео Меси правеха така, че топката да целува обувките на Ди Мария. А той сякаш искаше да навакса за изпуснатите минути от Световното първенство. Досега Анхел Ди Мария беше изиграл едва осем минути в елиминационната фаза на турнира.
Килиан Мбапе внимателно беше наблюдавал партито на доскорошния си съотборник в ПСЖ около ъгловото флагче, зад което беше зоната, в която се намираше най-силно изразената френска част от публиката. Френската десетка отговори подобаващо. И ако дузпите, които изпълни, не бяха най-фината част от играта му, то рейдовете по левия фланг ще се запомнят.
Ще се запомни и това воле, което направи Емилиано Мартинез безпомощен. Но Питър Крауч не пропусна да спомене, че той вече е създавал подобна магия.
Звездите се наредиха, а щафетата бе предадена
Килиан сякаш пое от магията на Лео Меси. След всички голове, след всички обрати, спасявания, драма и великолепен футбол, получихме възможност да видим една, може би, кралска приемственост. Футболният Бог се беше погрижил за всичко. Може би заради Него Емилиано Мартинез протегна левия си крак, за да направи спасяване, което му донесе златната ръкавица. Заслужено. Стражът на “Астън Вила” бе герой при две “рулетки” в елиминационната фаза, а в 123-та минута кракът му остави Аржентина жива. Начинът, по който Мартинез отпразнува индивидуалния си успех е циничен, но знаем какво гласи клишето за победителите, които не ги съдят.
Меси спечели своето. Всъщност – Меси спечели всичко. Ще остане в историята като един от най-великите, а може би и най-великият. Винаги е субективно. Лео спечели трофея, който жадуваше във вероятно последния си мач на Мондиал. И го направи срещу “детето – чудо”. Мбапе вкара първия хеттрик на финал на Световно първенство от 1966 г.
Популярно мнение преди мача гласеше, че в мача сили ще мерят най-добрият отбор и най-добрия футболист – Франция срещу Меси. Но съдбата, както и изборът за смени на Дидие Дешан обърнаха събитията – гледахме Аржентина срещу Мбапе. И роденият на 20.12.1998 г. голмайстор почти успя сам да донесе купата за “петлите”. Не е било писано, а и Мбапе ще има още възможности. Времето и играта работят в негова полза. 23-годишният суперфутболист вече има 12 гола на Световни първенства! Рекордът на Мирослав Клозе (16 попадения) е толкова близо…
Всеки футболен фен заслужава такъв финал!
Рядко финал оправдава очакванията, но никога не ги надхвърля. А когато става въпрос за най-голямата футболна сцена, то това означава, че срещата остава завинаги записана със златни букви в историята на великата игра!
Мнението на “Ритнитопъ”: Съдбата се усмихна на Меси, а при него винаги е заслужено. На трона обаче скоро ще има нов крал, който попи всичко от аржентинското Божество. И ние нямаме търпение да го видим!
Честито, Меси! Честито, Аржентина! Да живее футболът!
Be First to Comment