Днес ще проследим как Сеп Блатер бетонира позициите си като едноличен лидер на ФИФА и колко струва да си купиш домакинство на Световно първенство. За финал ще проследим съмнителните събития около избора на домакин на Световните първенства през 2018 и 2022г.
Fair play
Блатер става президент на ФИФА през 1998 г. Той съобщава, че по време на президентската кампания той и опонентите му са използвали някои позволени, но и и непозволени методи, правейки сравнения с някои прийоми от футбола.
По това време във ФИФА се разработват и развиват множество програми за развитие във футбола из целия свят.
Блатер създава програма на име “Головата програма“. Тя цели всяка футболна асоциация по света да получи бюджет от 400 000 долара за подобряване и развитие на футбола в районите с най-голяма нужда. Това включвало построяване на стадиони, игрища, както и образование.
Но имало случаи, в които тези фондове и суми, преведени за развитието на футбола, мистериозно изчезвали или потъвали в дън земя.
Пример за това е незавършен проект на футболен комплекс в Кения, който след груб строеж бива изоставен. Кадри от местна телевизия показват как кокошки се разхождат като в курник в първоначално заплануваният спортен комплекс за развитие на футбола.
Добър пример за „добре усвоени“ пари. Познато, нали?
Сеп Блатер – опрян до стената
През 2001г компанията ISL, собственост на Хорст Даслер (собственик на Адидас) фалира внезапно. Както научихме от предишната част на поредицата, тази компания години наред купува и държи всички маркетингови, спонсорски и телевизионни права на ФИФА за Световните първенства. Този фалит означава, че ФИФА губи почти всичките си приходи, които получава от ISL като главен нейн спонсор.
Финансовите проблеми и последствията за ФИФА са тежки, защото нейната „банка“ вече я няма.
Сеп Блатер е силно критикуван и обвиняван за връзката си с вече фалиралата фирма и трябва да намери изход от ситуацията, за да не се прости с поста си.
Тежки обвинения идват от един от най-близките до Блатер хора, неговият генерален секретар и доскоро личен адвокат Мишел Зен-Руфинен. Той директно обвинява Блатер в лошо управление, съмнително счетоводство, конфликт на интереси и корупция.
Блатер отрича всички обвинения отправени към него. Нещо повече. В типично негов стил, най-спокойно и самоуверено отрича всичко. Той бива подкрепен от редица членoве на изпълнителния комитет и цялата шумотевица плавно се изпарява.
Недосегаемият Блатер
През 2002г. идват нови президентски избори и Блатер отново има сериозен опонент в лицето на камерунеца Иса Хаяту. Но победа срещу действащ президент е почти невъзможна задача, дори за най-смелите. Блатер показва завидно самочувствие и увереност в своята победа.
Вторият мандат на Блатер като президент става факт на конгреса в Южна Корея. В своята реч той веднага адресира повдигнатите обвинения към него от страна на генералния му секретар Мишел Зен-Руфинен и моментално го отстранява от всякаква дейност, свързана с ФИФА.
С този ход Блатер дава да се разбере, че всеки, тръгнал срещу него, ще съжалява за стореното.
Две години по-късно следващият домакин на Световното е избран. По какъв начин става това ще разберете по-надолу в текста.
Джак Уорнър – „карибският“ Блатер
Джак Уорнър e президент на КОНКАКАФ. Той постепенно се изкачва по „стълбата на властта“ на ФИФА до член на Изпълкома. Неговата страна Тринидад и Тобаго никога не е участвала на световно първенство и той смята да промени това. С влиянието и властта, която натрупва, Уорнър има ресурса, позициите и правилните „приятели“, с които да постигне целта си.
Мечтаното класиране за Световни финали става факт с победа във втория плейофен мач срещу Бахрейн. Така мечтата става реалност – малката страна от Централна Америка е на Световно първенство за първи път в историята си.
Джак Уорнър е монополист не само в своята родина, но и за целия Карибски футбол. Всички важни и належащи казуси свързани с футбола минавали през него.
Световно първенство в Африка – речено, сторено
Блатер обещава много неща на много хора, а едно от тях е да даде домакинство на Световно в Южна Африка.
Заради огромната роля на Африка за избирането на Блатер за президент, той обещава някой ден да проведе Световно първенство там.
За да пребори конкуренцията, Южна Африка трябва да плати „висока“ цена.
Тук отново името на Джак Уорнър се намесва, защото неговото влияние за избора на страна домакин на Световното сериозно наклонява везните в полза на Южна Африка.
Как Южна Африка печели домакинството за Световното през 2010 г.
Спечеленото домакинство за Южна Африка през 2004 г. е символ на края на апартейда в страната и трябва да е началото на една светла страница в историята. Тя бива напълно опорочена след разкритията за това как реално ЮАР печели домакинството си.
Истинската причина Южна Африка да е домакин на голям футболен форум през 2010 г. е подкуп в размер на 10 милиона долара. Тези пари реално отиват за Уорнър и още двама членове на Изпълкома на ФИФА.
Тази сума е платена от Южна Африка към Карибската футболна асоциация и Джак Уорнър под предлог, че парите отиват за хуманитарна цел.
И така, Световното първенство през 2010г отива в Южна Африка срещу 10 милиона долара.
Пакет Световни първенства? Няма проблем, г-н Блатер!
Когато идва ред и за избирането на държава домакин за Световното през 2018 г., Блатер решава да обедини наддаването за 2018г и 2022г в рамките на едно гласуване.
Тази стъпка засвидетелства за това как ФИФА гледа на избора на домакин от чисто финансова гледна точка. (Про) Давайки два световни форума наведнъж, ФИФА си гарантира по-тлъст чек от телевизионни права. Но дивидентите от това решение са само финансови за няколко отбрани лица, защото от комерсиална гледна точка, плащането накуп за двата Мондиала няма да бъде най-печелившо.
Фаворит за домакин на Мондиала през 2018 г. е Англия, а за следващия – САЩ. Тези две страни представят най-силни кандидатури, като това включва инфраструктура, стадиони, капацитет и други.
Но както вече знаете и двата форума отиват при неочаквани държави.
В крайна сметка за домакин на Мондиал 2018 е избрана Русия, а за 2022г – Катар.
Противно на всякаква логика, тези две държави биват избрани за домакини, но както вече се убедихте логиката не е фактор в света на ФИФА.
А отговорите как месеци преди вота за избиране на домакини, противно на всякакви очаквания, Англия и САЩ губят „мачовете си за Световното“, оставяме на Вас.
Проследете и следващия епизод от поредицата за ФИФА, Блатер и как корупцията и футбола вървят ръка за ръка от край време.
Мнението на Ритнитопъ: На всеки футболен фен му е ясно, че спорта е въпрос на лични интереси, свързани най-вече с пари и власт. Тази мания се внедрява от дълго време във ФИФА и достига своя пик при президента Сеп Блатер. Избирането на няколко домакина на Мондиали става буквално заради определена сума пари към определени лица във ФИФА.
Всеки знае, че промяна е нужна, но за да стане тя факт, е нужно нещо повече от любов към футбола, нужни са единни действия от всички нас. А тази промяна трябва да дойде от хората, които милеят за футбола и искат той да бъде способ за промяна към по-добро. А такива почти не останаха…
Прочетете и другите наши материали, свързани с управлението на Блатер и корупцията във ФИФА:
Be First to Comment