Най-фаулираният играч на Световните първенства по футбол

Болезнения път на Диего Марадона към световния връх

В настоящия материал ще си спомним с благоговение за Бога на футболната игра – Диего Армандо Марадона. Всепризнат от малки и големи, аржентинецът е едноличен водач в класацията за най-фаулиран футболист на Световни футболни финали.

За своите 4 участия на Мондиала нисичкият факир на терена бива възпрепятстван по непозволен начин от съперниците си цели 152 пъти общо.  В следващите редове ще проследим годините в периода между 1982 г. и 1994 г., през които “El Pibe De Oro” (или в превод “Златното момче”) снове с футболата топка на най-престижната сцена, която Цар Футбол може да предложи на своите фаворити – Мондиала!

В този времеви откъс Марадона има възможността да покори и моделира по собствен вкус ‘‘Обетованата Земя‘‘ на футбола, но несъмнено плаща болезнена цена за това свое постижение. Дребният аржентинец бива многократно малтретиран от противниците си във времена, в които съдиите допускат изключително свободна игра, в която почти всичко е позволено.

През 80-те и 90-те години арбитрите са изключително обрани към действие спрямо играчите – жълт картон се вдига рядко, докато този с червен цвят е запазен само и единствено за особено сериозни нарушения. Този факт, подкрепен с таланта и неизчерпаем арсенал от трикове на Марадона, принуждава противниковите треньори и играчи да разработват подмолни и крайно груби стратегии за противодействие на атаките на аржентинеца.

Нека започнем с дебюта на Марадона пред очите на света – Мондиал 82‘ в гореща Испания.

В класацията за най-фаулирани футболисти на Световни финали подвизите на Диего по испанските терени заемат достолепното 3-то място – магьосникът под номер 10 регистрира цели 36 фаула в свои ущърб по време на мачовете си от турнира. По това време роденият в предпоследния ден на октомври атакуващ халф тепърва е разкрил блясъка си пред целия футболен свят. Уплашени от силата на изгряващата звезда, останалите отбори решават да покажат на Диего обратната страна на монетата.

При тогавашната действителност на играта с коженото кълбо всеки тим има по един играч в отбора си, отговорен за мръсната работа. Това е човекът, който “коли и беси” на зеления килим, и по правило защитава най-добрия играч на отбора си, докато равносилно противодейства на звездата на противника. В родината на футбола – дъждовна Великобритания, футболистът на тази позиция бива наричан “hard man”. В България по-опитните футболни почитатели биха го нарекли “метач”.

Несъмнено е, че въпросният играч от всеки тим, изправил се срещу Аржентина, винаги бива “залепен” за Марадона по време на подвизите му по терените на Световните първенства. Камерите тогава са малко, а съдийското око трудно може да обхване всички кътчета на терена. Това дава възможност на противниковите футболисти да възпрепятстват Диего по всевъзможни начини – тежките влизания, ритниците, бутанията, дърпанията и ‘‘милите‘‘ думи са само малка част от техния репертоар.

Преди началото на мачовете от груповата фаза селекционерът на Ел Салвадор обявява Марадона за “цел номер едно” пред играчите си, като откровено не крие желанието на отбора си за по-агресивна игра срещу плеймейкърa. Това обаче е нищо в сравнение със събитията от мача с бъдещия световен шампион Италия, изигран във втората групова фаза на турнира.

Треньор на италианците е бившият защитник Енцо Беарцот. Роденият в Северна Италия специалист, поставя предизвикателството “Марадона” на един от най-кръвожадните си колеги – централния защитник Клаудио Джентиле по прякор “Кадафи”.

Футболистът на “Ювентус” се закача за Диего още от първата минута на срещата и буквално не му позволява да диша. В един момент тениската с номер 10 на гърба на аржентинеца дори бива разкъсана, а пък главният съдия на срещата – бразилецът Арналдо Сезар Коелю, удобно затваря очите си за бруталната игра на Джентиле срещу Марадона.

Уважаваният британски журналист Брайън Гленвил описва двубоя и по-специално битката между Джентиле и Марадона като “неприятно петно върху срещата, върху турнира и върху евентуалния успех на италианския национален отбор”.

В крайна сметка Диего е обезвреден напълно, а пък хората от ‘‘Ботуша‘‘ взимат победата с 2:1 след голове на Марко Тардели и Антонио Кабрини. Самият Джентиле налива масло в огъня с коментарите си в интервю след мача. Роденият в Триполи футболист отговаря красноречиво на въпрос по повод многобройните си фаулове срещу Марадона – “Футболът не е за шибани балерини!” След като преглежда запис от срещата, съветският вратар Ринат Дасаев възкликва – “Чудно ми е как не го убиха!”.

В последния двубой на “гаучосите” от това първенство Марадона напуска срещата преждевременно, след като вижда червения картон. Само 3 минути преди края Диего се поддава на напрежението и бездействието от страна на съдията срещу коварната игра, насочена към него. При единоборство в центъра на терена футболистът под номер 10 посреща с карате удар в корема плеймейкъра на бразилците – Зико. А това изпраща Марадона под душовете и поставя край на първото му Световно първенство.

Пренасяме се 4 години по-късно на Мондиала през 1986 г. в Мексико. На този форум Марадона е фаулиран близо 53 пъти. Официално това е първенството, на което един единствен играч бива спрян непозволено толкова многократно. На второ място в класацията се нарежда отново Марадона със своите 50 получени фаула през 1990г. в Италия. Бронзовите медали отново са за него, само че с активността си на форума през 1982г., която вече описахме по-горе.

За справка: Мега звездата на модерния футбол -Лионел Меси, натрупа в сметката си “скромните” 65 фаула, като е присъствал на турнирите за Световната купа цели 5 пъти.

Не е изненадващо, че това е форумът, на който има най-много регистрирани фаулове срещу знаменития футболист. По това време Марадона вече е утвърдена световна звезда и е в разцвета на силите си. Диего прави каквото си иска на терена, а противниците му биват подминавани като колчета на зеления килим.

Въпреки грубите тактики на съперниците си, Марадона записва най-силното индивидуално представяне на Световно първенство. Към 53-те фаула, извършени срещу него, можем да добавим впечатляващите 5 гола и 5 асистенции.

За целия турнир Марадона бива фаулиран средно по 7.6 пъти на двубой. Или с други думи – на всеки 12 минути противников играч попада в ситуация, в която трябва да спре Диего, използвайки непозволени средства. Множество са фотосите от Мондиала, на които се вижда как Диего “полита” с разперени във въздуха ръце след поредния “доброжелателен” шпагат на съперников защитник.

Прескачаме още 4 години в историята и вече се намираме в Италия за Мондиал 90‘. Тук капитанът на аржентинците започва турнира с контузия и води съотборниците си до финала с “двоен” глезен, без да бъде щаден от противниците си. За 7-те двубоя Марадона е фаулиран точно 50 пъти, като най-фрапантен е откриващият мач с Камерун.

“Непобедимите лъвове” успяха да шокират както “гаучосите”, така и целия свят, съумявайки да победят действащия световен шампион с 1:0. Двубоят е истинска касапница, като африканците завършват мача с двама души по-малко. Андре Кана-Биик и Бенджамин Масинг виждат картона с червен цвят. Най-фрапантно остава нарушението на защитника Виктор Н‘Дип срещу Марадона в средата на първото полувреме.

Тече 23-тата минута и аржентинците са се впуснали в мълниеносно нападение. Диего поема топката малко след централната линия и на скорост преодолява играч на Камерун. В следващата секунда обаче аржентинецът е връхлетян от Н‘Дип, който го спира безцеремонно, вдигайки крака си твърде високо, и забива бутоните си в рамото на Марадона. За това си действие камерунецът е декориран само с жълт картон.

В следващите двубои наказателната акция срещу Диего не спира. Особено внимание обръщаме на лютото южноамериканско дерби с Бразилия на осминафиналите. За персонален пазач на Марадона е зачислен крайният бранител Бранко. Левият бек на “Порто” се справя отлично със задачата си. Успява да неутрализира напълно аржентинския номер 10 през първата част на мача.

През второто полувреме обаче събитията се развиват по различен начин. В последната минута на двубоя Марадона успява да се измъкне от опеката на Бранко и да асистира на Клаудио Каниджа за единственото попадение в мача. След срещата обаче се разразява скандал, след като левият бек на “Селесао” заявява, че след почивката се почувствал главозамаян, след като е пил от бутилка с вода, подадена от щаба на аржентинците.

На Мондиала в САЩ 94‘ магьосникът с номер 10 записва само “скромните” 13 фаула. Причината за това е, че напуска форума преждевременно след едва две срещи. Марадона вдъхновява съотборниците си за победите с 2:1 и 4:0 срещу съответно Нигерия и Гърция, но е уличен в употреба на забранени субстанции при внезапна проверка за допинг контрол след срещата с “елините”.

Завинаги в историята на футболния свят остава снимката на щастливия Марадона, повел за ръка към съблекалните медицинската сестра, която само секунди по-рано му е съобщила, че е избран за внезапна допинг проверка.

Мнението на ‘‘Ритнитопъ‘‘: Диего Армандо Марадона остава в историята като противоречива личност главно заради бурния си личен живот. Това, което не може да се отрече или преиначи, е неподправената му страст и отдаденост на футбола. Поведението му на терена е достоен пример за всяко малко момче и за всеки, който се стреми да бъде истински мъж. Като изключителен лидер със силен волеви характер Марадона е готов да хвърли ръкавицата на всеки, стига топката да бъде в краката му.

Още подобни истории прочетете тук:

България по пътя към Франция 98‘