Press "Enter" to skip to content

Грозната истина за българския футбол

Връзката между управляващите и Лудогорец е определящият фактор за състоянието на българския футбол

Държавата ни за едни е мащеха, а за други – майка-хрантутница. Тази история ще докаже старата максима за пореден път. Красотата на спорта е в чистото съперничество, честната игра и сърцатата борбеност. Цялата концепция става на пух и прах, когато политико-олигархичните кръгове се намесят и започнат да дърпат конците по най-високите етажи. Това може да се окаже пагубно за целия футбол и да опорочи този спорт дори на клетъчно ниво.

В тази статия ще разгледаме хронологията на събитията за последните 10-12 години, които са една своеобразна хроника за стремглавото падение на българския футбол. Всеки сам може да опита да сглоби пъзела, следвайки историческата динамичност на разместващите се пластове на всички нива в държавата.

Политическата конюнктура

Картинката е следната – през 2009 година политическа партия ГЕРБ печели парламентарните избори с голямо мнозинство и формира правителство. Както всяко следващо управление, новите играчи водят със себе си и хора, на които да разпределят зоните на влияние и държавните блага. В този период братя Домусчиеви се облагодетелстват с някои апетитни крупни държавни активи. През 2012 година печелят концесията за пристанище Бургас при съмнително добри условия и ниски годишни концесионни плащания.

Бойко Борисов и Кирил Домусчиев.

Говорим за два пристанищни терминала в Бургас с десетки хиляди квадратни метри складове – възлово място за разпределяне на едрата търговия с насипни товари. Накратко – това е същинска златна мина, а малко преди това немски консорциум начело с Кирил Домусчиев приватизира „Български морски флот”.

Наред с успешните си приватизационни сделки по време на „новата власт”, братя Домусчиеви имат успешен бизнес за биопродукти. Покрай него развиват още няколко бизнеса в хранителната индустрия. Пак по време на управлението на Бойко Борисов, всичките им начинания имат доста добри резултати.

С течение на годините, обръчът от бизнеси се разраства до медийния бранш. Те развиват една от големите медийни групи, два големи спортни сайта и дори през 2019 г. придобиват за около две години една от националните телевизии. Още от самото начало купуват правата за излъчване на българското първенство и на практика разпределят парите от ТВ правата между отборите. На езика на икономиката това се нарича монопол. В една нормална държава регулаторните органи не би следвало да допуснат толкова много влияние да се съсредоточи в един консорциум. Това би било възможно само и единствено с покровителството на управляващите.

На зеления терен се роди звезда

Когато през 2011-2012 година идва време новите инвеститори да придобият някой отбор, започва дълбок анализ как точно това да се случи. Кирил Домусчиев е бивш член на УС на ЦСКА, но клубът е твърде голяма хапка за него. Усилено се търси клуб, който да бъде „избраният”. По непотвърдена информация, първо на картата се появява „Хебър” (Пазарджик), но община Пазарджик не е склонна да даде „картбланш” на новоизлюпилите се милионери. Затова те са посъветвани да отидат на изток – в Разград и там реализират амбициите си. Така се и случва!

“Лудогорец” е пълен хегемон в българския футбол.

Целият регион е в ръцете на новите собственици и най-логично там се локализира сърцето на  техния бизнес. Интересен факт е, че в Русия Владимир Путин процедира по сходен начин със „своите хора”. Когато даде голям дял от държавните активи на някой приближен олигарх, той му връчва и даден регион, който да развива икономически като компенсаторен елемент за безпардонното облагодетелстване с държавни активи.

Най-простият пример е от преди 15 години, когато Роман Абрамович като собственик на „Сибнефт” (приватизирана компания за обработка и търговия на нефт и петрол) е назначен за губернатор на Чукотка. Той е длъжен да инвестира и поддържа отдалечения руски регион като компенсация за големия пай, който е получил. Може би сравнението е неприятно, но има определени прилики с България.

През зимната пауза на сезон 2010/2011 година “Лудогорец” е в средата на „Б” група. В момента, в който братя Домусчиеви го купуват, още в рамките на пролетния полусезон разградчани смазват конкуренцията, завършват на първо място и печелят директна промоция за „А” група. Това беше бързо, нали?

Хегемонът на България

При първия си сезон в елитната група, след звездна селекция Лудогорец печели титлата и Купата на България. Отборът прави дубъл и дори в началото на следващия сезон печели и Суперкупата. Летящ старт за „орлите” и така започна всичко.

Грубото нарушение на Козмин Моци срещу нападателя на ЦСКА Николич през 2015 г. Съдията не само не показа червен картон, но дори не отсъди и нарушение за зверското влизане.

Отборът е изграден отдолу-нагоре, както трябва да бъде развит един голям отбор. В това отношение братя Домусчиеви се справят брилянтно. Те градят добра организация, сериозна спортно-техническа и управленска структура, която има скаутско звено и модернизирана детско-юношеска школа – всичко, за което предишният отбор от Разград дори не би сънувал.

Отборът започва да играе в евротурнирите и прави някои отлични мачове. Доброто представяне на разградчани на европейската сцена се превръща в тяхна запазена марка. През годините идват големи отбори и “Лудогорец” играе като равен с равен с всеки един от тях, без значение дали излизат срещу “Реал Мадрид” и “ПСЖ” или “Базел”. Хората се радват, ходят на мачовете, следят ги и симпатизират на „орлите”. До някаква степен дори се забравят клубните предпочитания и когато голям отбор идва да играе срещу разградчани, всички българи симпатизират на тима.

И тук идва голямото „НО”. Но има нещо, което тревожи феновете. И то е че хегемонът от Разград доста често е подкрепян от съдиите във вътрешното първенство. На фона на силните игри на “Лудогорец” в евротурнирите, съдийското покровителство изглежда иронично. Тук има едно просто обяснение – липсата на мотивация в „А” група.

Ако в сряда играеш срещу “Реал” (Мадрид) в групите от Шампионската лига, направиш невероятен мач и загубиш злощастно само с 1:2, след това от психологическа гледна точка е много трудно да излезеш в неделя срещу “Верея” или “Дунав” (Русе). А когато мачът не върви, реферът удря едно голямо съдийско рамо, което се изразява в гол от явна засада или спестен червен картон. Това, както се досещате, не прави добра реклама пред българските фенове извън Разград.

Голямата картина

Сигурен съм, че няма фен на футбола в България, който да твърди, че има друг отбор, който има по-добър състав от този на “Лудогорец”. Цялото това покровителстване от БФС и очевидният държавен чадър върху „дежурния” шампион на България са лепнали неизлечимо петно върху авторитета на „орлите”. На хората вече им омръзна от еднообразното развитие на всеки сезон. Футболът е изкуство, страст, но когато е видимо дирижиран от властта, тогава вече се изпразва от съдържание и се превръща в гротеска.

От национален спорт, футболът се превърна в национален резил. Все пак, всичко изглежда е към своя край, защото следва смяна на генерациите и във футбола, и в политическите процеси на държавата. От край време и двете са пряко свързани и първите промени в политическия живот се усещат най-напред във футбола.

Мнението на “Ритнитопъ”: Футболът го е имало и по царско време, и по време на социализма, сега още го има. Често се случва “силните на деня” да диктуват събитията на терена, което винаги е индикатор за едно нещо – разклащане на демократичността и прозрачността на процесите в обществото. Никоя власт не трябва да посяга на футбола и да си го присвоява за свое собствено ползване, защото той е на хората. И нека не забравяме – накрая везната винаги се уравновесява, независимо колко пари са наляти от едната страна.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.