Press "Enter" to skip to content

Игрите от детството: Цък-цък.

Понякога беше невъзможно да се събираме, за да играем мач на две врати. Или пък около едната врата имаше баскетболисти, които възпрепятстваха нашето желание за игра. И никога не проявяваха разбиране… Но ние трябваше да играем! Трябваше да импровизираме.

Как се играе “Цък-цък”?

Разбира се, има нужда от вратар. Как се избира? Може да прочетете статията ни за играта “Всеки лаком” (или “Лаком за гол), в която подробно обясняваме демократичните правила за избор на вратар.

След като имаме прецакан, играта започва. Вратарят хваща топката и застава с лице към вратата, след което я хвърля силно назад по посока играчите. Всеки от голмайсторите има право на до три докосвания, с които трябва да вкара гол.

Внимание – бъди точен, иначе си на врата

Тук не важи правилото “три аута – дузпа”. Ако изпратиш топката в аут, отиваш на врата. Можеш да разчиташ само на един верен помощник – гредата. Със сигурност по-паметливите от вас (да живеят коментаторските клишета) си спомнят – гредата чисти.

Правилото за трите докосвания на атакуващ играч също позволяват един частен случай – ако докоснеш няколко пъти топката във въздуха, без тя да докосне земята, това се брои за един допир. Ето как, когато бяхме деца, развивахме уменията си да жонглираме с топката. В последствие това бе добро умение за изпитите по клубовете, където след определена възраст си длъжен да можеш да направиш поне 30 “крачета”.

Играта, в която и вратарят получава шанс да се спаси

След всеки 3-ти, 6-ти, 9-ти или 12-ти допуснат гол, вратарят трябва по най-бързия начин да се добере до топката и да застане на гол линията. В същото време останалите играчи тичат с всички сили, за да се отдалечат на възможно най-далечно разстояние. При сигнал “1,2,3 – стоп” от вратаря, останалите замръзват по местата си.

След като направи три крачки, за да се доближи възможно най-много, вратарят трябва да уцели с ръце някой от полевите играчи. Най-често това е най-бавният от четата. Ако те уцелят, отиваш на врата. Вратарят се превръща в полеви играч, а тогава броят допуснати голове в неговата врата се запаметява на горепосочените числа – 3, 6, 9 или 12.

Кой печели?

Печели този, който не достигне до 12 допуснати гола. Ако и в 4-те си опита да уцелиш някой от полевите играчи, не успееш, тогава вече става страшно. Заставаш на врата, обръщаш се, а останалите се целят в теб от точката за дузпата по най-безпардонния начин…

Мнението на “Ритнитопъ”: Уличният футбол е тази част от играта, която не можеш да научиш на тренировки. Той те калява. Неслучайно Мохамед Салах споделя, че е придобил умението си да преминава през тесни пространства, благодарение на уличния футбол. Това днес го отличава от нападателите, които се затрудняват в момента, в който двама души го пазят по-сериозно. Нужно е да има повече площадки за безплатна игра за децата, защото това ще се отплати на зеления килим години по-късно.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.