Историята за един футболен гений, една скандална случка и един брилянтен английски отбор на Евро ’96.
Футболната игра през последното десетилетие на XX век е далеч по-различна от тази, на която сме свидетели днес. Косите са по-дълги, екипите по-широки и заплатите не толкова високи. Стадионите обаче са пълни, а страстта на фенове и футболисти – огромна. Пипалата на интернет културата още не са застигнали света и играчите са просто хора с характер, обожаващи играта.
В коренно противоречие с настоящата действителност, в която футболистите са по-скоро със статут на филмови звезди.
В онези времена дистанцията между редовия фен и футболиста, упражняващ уменията си на терена, не беше толкова голяма. В тази обстановка се развива действието на историята, която ще ви разкажем в следващите редове. Главен герой в нея е не кой да е, а един от вечните гении на играта – англичанинът Пол Гаскойн. Известен с лудия си нрав, роденият в Североизточна Англия футболист е отговорен за една от най-колоритните случки в историята на световния и европейския футбол, а именно – “зъболекарския стол”!
На 5 май 1992г. в Лисабон изпълнителният комитет на ръководния орган на европейския футбол (УЕФА) одобрява кандидатурата на Англия за страна домакин на десетите европейски футболни финали, които да се проведат след 4 години. Островитяните печелят квотата в спор със заявките на Австрия, Гърция, Холандия и Португалия.
Решението е прието тържествено от всички фенове на Острова. Периодът за провеждане на турнира е точно 30 години след последния голям форум, организиран от родината на футбола. Освен това събитието е и годишнина от единствения трофей на англичани – световната купа “Жул Риме”, носеща името на легендарния французин. Риме е дал идеята за провеждането на първите световни финали в историята.
Всички на Албиона потриват ръце и силно желаят Купата да се върне вкъщи. В ролята си на страна домакин Англия се класира директно за турнира и трябва да наблюдава как останалите европейски държави се борят за останалите 15 квоти.
А това е повече от перфектно за островитяните, които след 4-тото място на Световното в Италия ’90 се представиха разочароващо на Евро ’92, отпадайки още в предварителната група на турнира. Падението за тях продължи и през следващите две години. Поданиците на кралицата катастрофираха в квалификациите за САЩ ’94 и за огромен шок на редовия английски фен изобщо не се докоснаха до турнира.
Недоволството на футболната общественост поради липсата на визи за Мондиала е голямо. Английската футболна асоциация (FA) решава да назначи Тери Венейбълс за мениджър на тима. Бившият полузащитник влиза в правомощия на 28 януари 1994 г. и е натоварен с нелеката задача да затегне юздите на амбициозния английски тим, за да го поведе по правилния път към Европейската купа.
В този период англичаните имат силен състав. Част от тима са: Дейвид Сиймън – вратарят на лондонския “Арсенал”, Гари Невил – младият защитник и бъдеща легенда на “Манчестър” (Юнайтед), Тони Адамс (“Арсенал”) – капитанът на тима, Гарет Саутгейт (“Астън Вила”) – настоящият мениджър на “Трите Лъва”, Стюарт Пиърс (“Нотингам Форест”) по прякор “Психо” – железният защитник, Пол Инс (“Интер”), Дейвид Плат (“Арсенал”), Стиив Макманаман (“Ливърпул”), головите остриета Едуард “Теди” Шерингам (“Тотнъм”) и Алън Шиърър (“Блекбърн”).
Но футболистът, в когото всички влагат надежди и който е считан за истински талисман на отбора, е Пол Гаскойн.
Атакуващият халф на “Рейнджърс” е определян като най-надареният британски играч в историята. Зад гърба си има бронзов медал от Италия ’90. С невероятния си набор от трикове и непредвидимия си характер Газа е любимец номер 1 на всички фенове и мнозина във футболното пространство споделят мнението, че без неговата игра за Англия би било много трудно да грабне Купата. Юношата на “Нюкасъл” обаче се слави още и с буйния си нрав, шегаджийската си натура и не на последно място – с любовта си към алкохола.
Не е пресилено да се каже, че Газа е неуправляем. Той е човек, на когото трудно биха се наложили граници както на терена, така и извън него. По този повод се ражда и колоритната история на “зъболекарския стол”, която първо скандализира британската общественост, а след това се превръща в символ на целия домашен турнир.
Всичко започва през май 1996 г. само месец преди началото на Европейското първенство.
Отборът на Англия заминава на турне в Хонконг, за да изиграе финалните си приятелски срещи преди началото на турнира. Проверките минават по план и мениджърът Тери Венейбълс дава почивка на играчите си в последната вечер от престоя на тима в Азия. Футболистите са под надзора на помощник-треньора и легенда в британския футбол – Брайън Робсън. На националите е казано, че могат да се почерпят с няколко питиета в лобито на хотела. Оказва се, че в полунощ същата вечер е и рожденият ден на самия Гаскойн.
Както можете да предположите, Пол взима нещата в свои ръце и питие след питие ситуацията излиза извън контрол. Нощта напредва и изведнъж голяма част от тима, начело с рожденика Гаскойн, се озовава в нощен клуб в Хонконг. Дори Брайън Робсън е въвлечен в приключението и въпреки че е известен с това, че е строг професионалист, и той се отдава на влечението си към алкохола.
В нощния клуб, подклаждани от купонджийския дух на Гаскойн, играчите започват да се изреждат на т.нар. “зъболекарския стол”. Това е игра, в която “пациентът” сяда на специално обособен стол и бива третиран от “медицинско лице”, което налива свободно в устата му два вида алкохол, като за случая са използвани две бутилки – с водка и уиски!
Първи на стола, разбира се, сяда Газа и дава силен тон на забавата. Той е последван от други играчи в лицето на Дарън Андертън, Теди Шерингам и Пол Инс. За беда, среднощните подвизи са заснети от посетители на клуба и разпратени на британските таблоиди. Кадрите запечатват пиянството и на други играчи от тима, сред които са Стиив Макманаман, Алън Шиърър и младокът Джейми Реднап.
Става чутовен скандал, след като още на следващия ден снимките са на първите страници по вестниците из Англия и Европа. Медиите тръбят, че подобни деяния са недопустими и то едва десет дни преди началото на турнира. Мениджърът Венейбълс е поставен под огромен натиск да изключи от състава основните “герои” от злополучната нощ, като акцентът пада върху Гаскойн.
Роденият в Дагенъм специалист обаче запазва спокойствие и поема цялата вина върху себе си, заявявайки пред журналистите, че всичко това се е случило с негово позволение и знание и така успява да запази състава си непокътнат.
Под огромно напрежение, предизвикано от случката в Хонконг, англичаните започват борбата за трофея. Първи съперник е непоклатимият отбор на Швейцария. Играчите на Венейбълс не само имат ценното предимство като домакин, но и възможността да играят всеки един от мачовете си на истинската футболна “катедрала” – прочутия стадион “Уембли”. Държим да подчертаем, че в случая далеч не става дума за ултрамодерното съоръжение, открито през 2007 г., и определяно от мнозина като “стадион без душа”. В тези времена говорим за стария “Уембли” – арена на безброй легендарни сблъсъци от 1923 г.
Началото е трудно, след като първият двубой с “часовникарите” завършва при разочароващ резултат 1:1. Алън Шиърър взривява 90 000 фенове по трибуните с попадението си в 23-тата минута преди етническият турчин Кубилай Тюркилмаз да възстанови паритета от дузпа в 83-тата минута. Самият Гаскойн започва мача като титуляр, но след слабо представяне бива заменен от Дейвид Плат в 78-та минута.
Медиите се възползват от ситуацията и разкъсват Гаскойн и мениджъра Венейбълс с писанията си. Напрежението достига своя връх, а предстои ключов двубой, който ще определи по какъв път ще поеме отборът на “Трите Лъва” занапред в турнира. В следващата среща Англия играе срещу кръвния си враг Шотландия. Мачът между двете съседски страни е най-старото международно дерби във футболния свят, водейки началото си още от ноември 1872 г.
На 15 юни 1996 г., малко след обяд, в традиционното за футболна Британия време започва ключовият двубой, който ще остане завинаги в историята. Двата отбора не чакат и секунда и борбата започва директно от началния съдийски сигнал. Физическите сблъсъци изобилстват по целия терен, а темпото е смразяващо. Още в началните минути Пол Инс вдига тълпата на крака след остро влизане срещу полузащитника на френския “Монако” Джон Колинс. Малко след това Дейвид Сиймън спасява далечен удар по земята на капитана на “гайдарите” – Гари Макалистър.
След още няколко добри атаки от страна на шотландците владението се пренася в английската страна и Гаскойн започва да впечатлява с магията си. Малко след централния кръг Газа елегантно преодолява Джон Колинс, като прокарва топката между краката му за зрелище на публиката, за което шотландецът не му остава длъжен и го фаулира.
За това свое действие е декориран в жълто от главния съдия – италианеца Джанлуиджи Пайрето. До края на полувремето Теди Шерингам се отчита с неточен удар по посока вратата, пазена от Анди Горъм, а съотборникът на Гаскойн в “Рейнджърс” – Гордън Дюри, получава аркада след сблъсък за висока топка с капитана на “Трите Лъва” – Тони Адамс. Първата част завършва при резултат 0:0 и двата отбора се прибират в съблекалните за почивка.
Второто полувреме започва ударно. Първото положение е за англичаните. Гаскойн поема една топка малко след центъра и с дрибъл достига до наказателното поле на шотландците, преди да бъде спрян непозволено. Сам се нагърбва с изпълнението на прекия свободен удар, но изстрелът му минава над вратата, пазена от Анди Горъм. Само минута по-късно удар на Стиив Макманаман също минава покрай вратата на “гайдарите”.
След още 5 минути обаче натискът на англичаните повече не може да бъде спрян. След многоходово разиграване в половината на шотландците Гари Невил изпълнява перфектно центриране отдясно и качва топката на главата на Алън Шиърър. Той от своя страна, разбира се, е написал домашното си и изпраща кълбото неспасяемо във вратата на Анди Горъм за 1:0! Трибуните и щабът на треньора Венейбълс бурно празнуват попадението, но най-драматичните моменти в мача тепърва предстоят.
Почти веднага след подновяването на играта полузащитникът на лондонския “Тотнъм” Дарън Андертън стреля опасно с ляв крак, но Анди Горъм за пореден път се намесва уверено и избива топката в корнер под одобрителните възгласи на агитката на шотландците. Две минути по-късно англичаните печелят пряк свободен удар отляво на вратата на “гайдарите”.
Зад топката като щатен изпълнител на статичните положения застава Газа. Без да се замисля, Гаскойн изпраща прекрасна топка в малкото наказателно поле, където чака Теди Шерингам. 183-сантиметровият нападател отиграва по брилянтен начин кълбото с глава и с летящ плонж го насочва към мрежата. Анди Горъм – вратарят на “Рейнджърс”, отново демонстрира класата си и с котешки рефлекс избива топката.
В следващите минути шотландците обръщат играта и се настаняват трайно в полето на “Трите Лъва”. Капитанът Гари Макалистър е най-напорист, като първо печели непряк свободен удар в наказателното поле на англичаните, а от последвалото центриране снажният защитник Колин Хендри се разминава с гола след удар с глава. В следващата атака друг играч на “Рейнджърс” – Гордън Дюри, посреща по отличен начин центриране и единствено невероятната намеса на Дейвид Сиймън лишава шотландците от изравняване.
Стигаме до 77-мата минута, в която натискът на “гайдарите” се увенчава със спечелена дузпа. Капитанът на “Арсенал” и “Трите Лъва” – Тони Адамс, фаулира Гордън Дюри в собственото си наказателно поле. За главния съдия Джанлуиджи Пайрето не остава нищо друго освен да посочи точката за изпълнение на дузпа. С изпълнението се наема капитанът Макалистър. Ударът му е спасен от Сиймън и този развой отново взривява трибуните на “Уембли”.
Окрилени от спасяването, англичаните се хвърлят в атака. Само две минути по-късно стигат до един от най-култовите голове в историята на европейските футболни първенства!
Дейвид Сиймън изпълнява аут и праща кълбото дълбоко в половината на шотландците. Там то е посрещнато от Теди Шерингам, който от своя страна го препраща към левия фланг. Оттам топката е пратена към Гаскойн, който създава момента, бележит за цялостното представяне на английския отбор през целия турнир. Пасът към Газа не е от най-добрите, а самият играч е заобиколен от двама защитници на шотландците. По всичко изглежда, че няма какво да направи.
Именно в такива моменти се проявяват истинските гении във футболната игра. Газа с ледено хладнокръвие оставя топката да тупне и само с едно докосване с ляв крак прехвърля Колин Хендри. А със следващото докосване, този път с десен крак, праща топката по земя неспасяемо във вратата на Анди Горъм. Полудял от радост, Гаскойн изтичва до рекламните пана, ляга на земята и под рева на трибуните прави възстановка на “зъболекарския стол” от злополучната нощ в Хонконг. Съотборниците му Алън Шиърър, Стиив Макманаман и Дарън Андертон услужливо наливат в устата на Газа вода от две бутилки!
Резултатът става 2:0 и се запазва до края. Победата вдъхва сили на англичаните. Пол Гаскойн играе във всеки мач до края на турнира за “Трите Лъва” и има основен принос за достигането на полуфиналите. Там островитяните губят злощастно след дузпи от бъдещия победител – Германия. С брилянтното си представяне в надпреварата Газа влиза в идеалния отбор на турнира и затваря устите на критиците.
Мнението на “Ритнитопъ”: Случки като тази, на която посветихме днешния материал, ще останат завинаги в световния футболен фолклор. Подобни моменти показват защо играта с коженото кълбо е толкова популярна и завладяваща. Искрено се надяваме, че ще имаме повече от тях и в модерната футболна епоха.
Още любопитни истории четете тук:
Be First to Comment