Нека се потопим в историята на един по-различен футболен тим от Южна Америка, който е тясно свързан с България.
Основаването
Годината е 1932-а, а мястото Монтевидео. Двама български имигранти искат да оставят българската си следа в уругвайската столица. И така, на първи март 1932-а, в сърцето на страната, в която се е провел първият Мондиал се ражда “Данубио”. Основателите Михаил и Иван Лазарови нарекли отбора си на река Дунав. Тимът домакинства на своя “Хардинес дел Иподромо” и домакинства в черно-бяло. Прякорите на “Данубио” се превеждат като “ивиците” или “тези от кривата”.
Успехи
Силните години на близките до нас футболисти са в края на миналия и началото на този век. За първи път “Данубио” прави впечатление на голямата сцена през 1988-а. Отборът става шампион на Уругвай, а ако това не е впечатляващо за феновете у нас, “Данубио” достига и полуфинал в Копа Либертадорес през следващия сезон. През 2001-а “Данубио” печели Апертурата, което във формата на местно първенство е първият полусезон. На финала за общото звание шампион на Уругвай те губят от “Насионал”.
През 2002-а пък, те печелят Клаусурата т.е., втория полусезон, но отново губят от “Насионал”. Е, през 2004-а след успех в Клаусурата, черно-белите най-накрая завоюват титлата за втори път в историята си. Следващият сезон не е особено успешен, но от школата на отбора излиза момче, което ще бъде запомнено от целия футболен свят. Това момче се казва Единсон Кавани.
Кавани остава в родния си клуб три години, като е ключов за стила им на игра. Това издейства трансфер на младия нападател в Европа, или по-точно в “Палермо”. Както се казва всичко останало бе история за Кавани, но развитието на отбора от Монтевидео и тяхната школа продължава безспирно и до днес. Третата титла на тима идва точно след напускането на Кавани през 2007-а.
Последната шампионска титла на “Данубио” е през скорошната 2014-а. Тази силна кампания, обаче е последната такава, като четирикратните шампиони се съзтезават в “Сегунда Девизион” през 2021-а. За тяхно щастие, те се класират обратно в елита още в първия си сезон извън него. Отново там където му е мястото, “Данубио” започна поредната си трудна кампания в началото на февруари, а надеждите са за силно представяне в Клаусурата през лятото.
“Университета”
С това прозвище се слави школата на “Данубио”. От нея не е тръгнал само Кавани, естествено. Може би първото сериозно име тръгнало от там е Алваро Рекоба. “Китаеца” както бе наричан той, е пробил едва на 17-годишна възраст и е изиграл два пълни сезона за “Данубио” преди да премине в “Насионал”, а от там в “Интер” и да се превърне в това, което футболните фенове помним.
Продължаваме с Кристиан Стуани. Стуани става голмайстор на местното първенство именно с екипа на “Данубио”, едва на 18 години. След този си сезон той преминава в италианския “Реджина”, а в последствие участва на два Мондиала с екипа на Уругвай, съответно в Бразилия и Русия.
Валтер Гаргано е името, което е дало най-много на родния си клуб след като е тръгнало от “университета”. Полузащитникът е символ на “Наполи” след завръщането им в Серия А с над 230 срещи с небесносинята фланелка. Но преди това Гаргано е изкарал пет пълни сезона и е станал два пъти шампион на Уругвай с “Данубио”, записвайки над 100 мача.
Хосе Мария Хименез е футболист, който е трудно да си представим в различен екип от този на “Атлетико” (Мадрид). Но преди да стане любимец на Диего Симеоне, той е играл за “Данубио”, едва на 16 години тогава, той си печели титулярно място в състава на тима от Монтевидео.
Рубен Соса е играч със солидна визитка в Европа. А преди да акосрита на стария континент, той е дебютирал в шампионата на Уругвай едва на 15. Естествено с екипа на “Данубио”.
Вече споменахме за Единсон Кавани, но няма как да не повторим името му. Потенциалът му е разгърнат изцяло от треньорите на “Данубио” като той е в школата им от 12-годишен и минава през всички гарнитури на юношеския футбол в Уругвай.
Най-талантливият футболист от “университета” безспорно е Диего Форлан. Е, той прекарва три години в школата на тима, но никога не записва мач с фланелката на “Данубио” на професионално ниво. Той е отмъкнат от аржентинския “Индепендиенте” още като тийнейджър.
Връзката на “Данубио” с България
“Данубио” показва, че не забравя корените си много често. Доказателство за това са и третите екипи на отбора. Във всеки нов модел всяка година е вплетено българското знаме, а футболистите го носят с огромна гордост. Освен това от тима показаха специална капитанска лента с българския трикольор преди първия кръг на новия сезон през този месец.
В допълнение на топлите отношения с България, през миналата година уругвайският тим трябваше да гостува в Благоевград по случай 100-годишнината на “Пирин”. Тогава “Данубио” празнува своята 90-годишнина, но поради несериозното отношение на ръководството на благоевградчани до демонстративна среща не се стигна.
Мнението на “Ритнитопъ”: “Данубио” и България са поредното доказателство за това какъв социален феномен е футбола. Тъжното за нас е само, че уругвайците носят нашето знаме по-гордо от някои родни клубове.
Прочетете още материали и интересни футболни истории тук:
Be First to Comment