Вероятно сте забелязали тенденцията много от нашите футболисти, получили шанс за изява зад граница, да се приберат отново в България след кратък престой. Дали този период ще бъде 6 месеца, година или дори няколко години, в повечето случаи малцина от българските футболисти пробиват извън пределите на страната.
Много са примерите за български таланти, които са опитвали, но сякаш нещо винаги не им е достигало, за да развият качествата и потенциала си и зад граница. Но защо? В тази статия ще се опитаме да разгадаем някои от най-важните фактори за това.
Няколко примера
Георги Иванов-Гонзо – през 2002 г. Гонзо прави забележителен трансфер във френския “Рен” за 4,1 млн. долара. Там обаче изиграва само 15 мача, след което се прибира в родината.
Следва нов опит зад граница, този път в Турция. Там играе по един сезон в “Самсунспор” (9 мача) и “Газиантепспор” (13 мача). Последното му излизане в Европа е през 2007/2008 г., когато подписва с хърватския “Риека“, където отбелязва 6 гола в 34 мача.

Милен Радуканов – след бляскави изяви с отборите на ЦСКА и “Левски” (София) прекарва само шест месеца в румънския “Национал” (Букурещ) (1999 г.), където изиграва 16 мача. Следва бързо завръщане в България.

Христо Йовов – в периода 1995-1997 г. прави фурор с екипа на “сините”, което му осигурява трансфер в немския “Мюнхен 1860”. Там изиграва скромните 9 мача и вкарва едно попадение. Няколко години след завръщането си на “Герена” Йовов отново заминава в чужбина, този път в Кипър. В Лимасол играе за местните грандове “Арис” и “Аполон“, където записва общо 20 мача за двата тима. Отново се завръща в “Левски”.

Борис Галчев – след паметен сезон с “Пирин” (Благоевград), Галчев подписва с ЦСКА през 2010 г. и бързо се превръща в любимец на “червените”. През 2012 г. изненадващо преминава в румънския “Динамо” (Букурещ). Там обаче Галчев играе само 4 мача и набързо се прибира в родната А група.

Тодор Неделев – през 2013 г. Неделев подписа с “Майнц 05” за 4 години и половина, но изигра само два мача в германската Бундеслига. В останалите си 18 мача Неделев играе за дубъла на “Майнц”. Последва негово завръщане в “Ботев” (Пловдив), а самият Неделев призна за трудности с научаването на немски език.

Антон Недялков – изиграва само 9 мача зад граница. В пика на кариерата си като футболист на ЦСКА, през 2018 г., е продаден за 1,5 млн. долара на ФК “Далас” (САЩ). Проблемите с адаптацията оказаха влияние върху футболната надежда. След няколко двубоя за “биковете” Недялков се завърна в България, обличайки екипа на “Лудогорец”.

Кирил Десподов – Най-добрият ни футболист за изминалата година не успя да се докаже в “Каляри“, където предизвикателството на Серия А се оказа прекално “голям залък” за него.
Последва успешен престой в “Щурм” (Грац), където доказа на какво е способен на пълни обороти.
След очакван трансфер в по-именит отбор от Западна Европа, Десподов изненадващо се завърна на родния терен, за да облече екипа на 10-кратния шампион на страната – “Лудогорец”.

Списъкът с футболисти е безкраен, но сега е моментът да разгледаме някои от основните причини, поради които нашите таланти бързо се завръщат в България.
Детско-юношески период
Значим фактор за цялостното развитие на един професионален футболист е периодът му като юноша. От голяма важност за изграждането на футболни навици, на добра мускулатура, на тактическа и техническа подготовка е това къде един футболист е развивал уменията си до 19-годишна възраст. Именно в този период проличава разликата в нивото.
Детско-юношеският футбол у нас обаче е на ниско ниво. Малко отбори и техните академии предлагат добра база и условия за развитие на успешни кадри у нас. Ако един млад футболист има липси на някои от основните компоненти на играта и те останат недоразвити, то рано или късно тази липса ще се усети след преминаването на юношите в професионалния футбол.
А когато говорим за игра зад граница, то футболистите там са далеч по-подготвени физически, тактически и технически. Тази разлика в повечето случаи е и причината много наши таланти да не успеят да се докажат извън България.
Интеграция в нова среда
Когато един футболист смени обстановката и излезе от зоната си на комфорт, заминавйки да играе в друга държава с различни култура и манталитет, то неимоверно факторът “интеграция” идва на преден план.
Новият език, новият начин на живот, отдалечаването от приятели и семейство могат да бъдат пречка за неуспешна интеграция в нов клуб. Освен това липсата на комуникация на общ разбираем език на всекидневна база също оказва своето влияние. Отличен пример за това е случаят с Тодор Неделев в немския футбол като играч на “Майнц 05”. Самият Неделев по-късно споделя, че за периода си в Германия не е научил почти нищо на немски език.
Когато един футболист не се чувства на място след трансфер в друга държава, често психиката му силно се повлиява. А това се пренася и на терена. Ако трудностите с адаптация на ново място не бъдат преодолени, най-често се стига до завръщане в родното първенство.
На пръв поглед тези фактори не биха били сериозно оправдание за неуспеха на един футболист. Но именно малките неща около футбола могат да направят голяма разлика.
Очаквайте скоро и втората част по тази тема, в чието продължение ще си говорим за спортно-техническия аспект, както и за качеството на футболистите и първенствата у нас и в чужбина.
Мнението на “Ритнитопъ”: Засягането на факторите, изброени по-горе е само една малка част от множеството причини поради които даден футболист да не успее да се докаже или развие в чужбина. Не може в рамките на една статия да се засегнат в достатъчна степен всички гледни точки и фактори, но идеята е да си дадем представа най-просто защо това се случва.
Важно е да се отбележи, че за да се направи извод за главните причини за неуспеха на много от съвременните ни кадри зад граница, трябва да се направи много по-задълбочен анализ на всеки един фактор.
Be First to Comment