Някога водещ клуб, днес “ХФФ Ден Хааг” обикаля селските терени на Нидерландия. Как и защо сe стига до падение на футболното страшилище?
Доминацията на “Аякс” и “ПСВ Айндховен” в Ередивизи в последното десетилетие е смазваща. За този период тя бе прекъсната само веднъж, когато воденият от Джовани ван Бронхорст “Фейеноорд” се окичи със сребърните медали.
Трите отбора, споменати дотук, са и трите най-успешни в историята на “ниската земя”. А кой е четвъртият? Не, не е никой от обичайните заподозрени в топ 5.
Това е “ХФФ (Хаагше Футбал Ферайнигинг) Ден Хааг”. “Лъвовете от Васенаар”, какъвто е прякорът на тима, има 10 шампионски трофея на Нидерландия, които го правят и най-титулуваният клуб след “Аякс”, “ПСВ Айндховен” и “Фейеноорд”. Към днешна дата обаче положението на клуба е крайно незавидно – кретащ в шеста дивизия, където заема 12-то място.

Всички тези отличия обаче са спечелени в зората на XX в. – последното идва преди повече от 100 години – през 1914 г. Любопитно е, че през същия сезон сред изпадащите от Първа дивизия Запад е “Аякс”.
Възникване на клуба
Клубът е основан през 1878 г. под името “Хаагше Крикет Клуб”, като първоначално развива само крикет. Обичайно е за футболните клубове, основани през онзи период, да са възникнали именно като секция към крикет клуб. Футболният отбор възниква през 1883 г., когато друг крикет клуб от град Хага, “Олимпия”, се обединява с “Хаагше”. Цветовете на новообразувания “Хаагски Крикет и Футболен клуб” са жълто-черни. Крикетната и футболната секция на клуба са сред основателите и на съответните спортни федерации в страната.
Възход
През 1891 г. започва и златният период в историята на “ХФФ”, когато е спечелена и първата титла на страната. Между 1900 г. и 1913 г. първенецът на Нидерландия се излъчва в плейофен двубой на разменно гостуване. Сред конкурентите, отстъпили пред хагчани тогава, са “Витер”, “Куик Ниймеген”, “Гоу Ахед Виктория”, “ПФ Еншеде” и на три пъти “Виктория” (Вагенинген). Клубът печели първенството през 1891, 1895, 1900, 1901, 1902, 1903, 1905, 1907, 1910, 1914.

Прави: Фред Уорбъртън (ст. треньор), Елоа ла Шапел (играещ доктор на клуба), Тони Кеслер, Констант Файт
В средата: К. Лаунспах, Емил Мундт
Седнали: Ян Нордуин, Густав дьо Серие, Йохан Кеслер, ван Хеемстеде, Т. Кунце
Нов дом
През 1898 г. “ХФФ” е изгонен от своя стадион и временно няма къде да играе. На помощ се притичва местен барон, който разрешава на футболистите и състезателите по крикет да тренират и играят в задния двор на имението му, но при условие, че не пречат на гледката му. В този заден двор баронът е притежавал един дълбок кладенец (на нидерландски: Diepput). На същото това място и до днес се намира клубният стадион, носещ името “Diepput”.

…и падението
Междувоенният период вече не е така блестящ за “лъвовете от Васенаар”. През 1932 г. те изпадат от нидерландския футболен елит. На няколко пъти през ХХ в. клубът е напът да прекрати свободното си падане из дивизиите, но то не се увенчава с успех.
През 1978 г., по случай стогодишнината на клуба, кралица Юлияна присъжда на “ХФФ” званието “Роял” или “кралски”.
Клубът разполага с множество запазени документи, книги и архивни материали, достъпни за членовете на клуба на сайта си.
През 2007 г. в чест на десетте титли на “ХФФ”, към емблемата на клуба е добавена и една златна звезда.

Рядко в днешно време можем да видим клубове, които цели 10 пъти са били първенци, но днес са чак в шеста дивизия. Незаслужената съдба на едно футболно страшилище от началото на миналия век.
Мнението на “Ритнитопъ”: Във всяка страна има по няколко отбора “спящи гиганти”. Обаче клуб, извоювал цели десет титли, да играе в шеста дивизия – това е наистина жалко. Фенската маса на клуба навярно се е претопила с годините, но ако развитието на отбора потръгне в добра посока в бъдеще, може да се очаква всичко. А защо не и титлата да се завърне отново на стадион “Диеппут”?
Be First to Comment