История за възходи и падения в стил "Торо граната"

Наскоро 17-годишният Васил Христов подписа с “Торино”. Нека видим защо младият Васил е на точното място.

Какво е “Торино”?

За населението на едноименния град, “Торино” е основна фигура в техните животи. Въпреки че в града е базиран и европейският гранд “Ювентус”, феновете на “биковете” преобладават. Отборът е шампион на Италия седем пъти. Към това те могат да добавят и пет триумфа за Купата на страната. “Торо” е доказан отбор с традиции, като във вечната класация на Серия А заема осма позиция след обичайните седем италиански гранда. Но въпреки че “биковете” остават зад тях, те имат повече титли от “Рома”, “Лацио”, “Наполи” и “Фиорентина”.

Първите стъпки

След окончателното учредяване на отбора с настоящето му прозвище през 1906 г., той изиграва първата си среща и побеждава “Про Верчели” с 3:1. В първите две дербита с “Ювентус”, които идват година по-късно, “Торино” печели безапелационно с общ резултат 6:1. В тези години, обаче, в Италия влиза правило, което лимитира правото на чуждестранни футболисти да взимат участие в елита на страната. Това е и причината “Торино” да не е част от шампионата през този период.

След известно време тимът вече се състезава за отличието шампион на Италия. В края на сезон 1914/15 “биковете” са много близо до титлата, но Първата световна война слага край на първенството един кръг по-рано. В този кръг “биковете” е трябвало да излязат срещу “Дженоа” в директен сблъсък за трофея. След края на войната “Торино” става част и от първото Скудето. То се провежда през сезон 1923/24. Не след дълго, през 1928 г., “биковете” за пръв път стават шампион на Италия.

“Гранде Торино”

Величието на отбора на “Торино” от края на 40-те години е твърде голямо, за да му отделя просто част от разказа за “биковете”. Отделната история за феноменалните италианци ще намерите в материала на Алберт Димитров: “Суперга – лобното място на “Гранде Торино”

Все пак, за да се придобие представа за величието, те са шампиони на Италия пет пъти подред, завоюват една Купа на Италия и сеят страх на всеки стадион, на който стъпят.

Възраждането на клуба

След трагедията, “Торино” намира себе си изключително трудно. Отборът изпада през 1959 г., но се завръща в елита мигновено, а новият треньор – Нерео Роко привлича клубната легенда Джиджи Мерони. Футболистът с прякор “кестенявата пеперуда” дава началото на възхода за северняците. През 1965 г. те печелят бронзовите медали от Скудетото. За нещастие на италианския футбол, две години по-късно Мерони е убит докато пресича улица след мач от първенството. Въпреки тежката загуба на и извън терена, “биковете” печелят Купата на страната.

“Торино” е прероден. Възходът на тима, продължил почти десетилетие, е основен и за епохата на тежките дербита със “старата госпожа”. Всъщност последната титла на “Торино” от сезон 1975/76 е породена от грешките на “Ювентус” в края на сезона. През цялата пролет “бианконерите” били с пет точки пред градския си съперник. Но с три поражения в последните три срещи, включително в дербито, те остават подгласници на съгражданите си. В следващата кампания сюжетът е същият, но тогава Юве изпреварва с една точка “Торино” и става шампион на Италия.

След още едно сребро “Торино” отново тръгва надолу, а поредното второ място от 1985 г. подлъгва феновете, които очакват осмата титла и до днес.

От Европа до банкрута

През 1989 г. “биковете” изпадат в Серия Б. Това някак си се оказва ново начало за тях, защото се връщат в елита още на следващия сезон и дори се класират за Купата на УЕФА. Там футболистите на треньора Мондонико отстраняват “Реал” (Мадрид) на полуфинал, но губят финала от “Аякс” заради правилото за гол на чужд терен след 2:2 в Италия и 0:0 в Нидерландия. Среброто от Европа е подкрепено с бронз от Скудетото.

През 1993 г. “Торино” печели Купата на Италия след успех над “Рома”, но това е последвано от финансови затруднения и изпадане три години по-късно. Това изпадане превръща “биковете” в “отбор-асансьор”. Период, който продължава до началото на новия век. Проблясък идва през 2002 г. Отборът се класира за европейския турнир “Интертото”, но след като отпада от “Виляреал”, тимът завършва последен в Серия А, за пръв път в своята история.

“Биковете” се изкачват обратно в елита през 2005 г., но не са допуснати до участие поради натрупани задължения. Така, на 9-ти август същата година, големият италиански тим обявява банкрут. Бързата реакция на местни бизнесмени спасява отбора. Учредено е ново дружество, което легално притежава футболния клуб и връща дълговете, за да може “Торо” да се състезава в Серия Б.

Завръщането в Европа и днешни дни

Сезон 2012/13 е този, в който “Торино” се завръща и се застоява в Серия А. Начело с Джиан Пиеро Вентура те се класират в Лига Европа за сезон 2014/15, а същата година Чиро Имобиле става голмайстор на Серия А, носейки екипа на “Торо”. В Лига Европа те достигат осминафиналите, но там са спрени от руския “Зенит”. През същата година печелят и дербито на града за пръв път от над 20 г.

След няколко треньорски рокади “Торино” се задържа в средата на таблицата в Италия, а последното им европейско приключение идва през сезон 2019/20. Там “биковете” стигат до плейофите за влизане в групите, но са надиграни от “Уулвърхямптън”. В момента отборът е 11-ти, но все още може да се бори за класиране в евротурнирите.

Школата на “Торино”

Започнахме с предтекст за младия Васил Христов, който подписа с примаверата на “Торино”. Юношата на “Пирин” може да бъде спокоен, че е на точното място. Именно младите “бикове” са рекордьори по спечелени титли сред примаверите с девет. Също така имат осем Купи на Италия при младежите, също рекорд. Така че, при добра интеграция в състава,

Васил има всички шансове да се превърне в гордост за българския футбол.

Мнението на “Ритнитопъ”: Трансферът на Христов в Италия може само да ни радва. Надяваме се докато той стигне до първия отбор на “биковете”, те да са поне редовен участник в евротурнирите, за да може България да се похвали с един много качествен футболист, играещ в качествен отбор.

Още материали от европейския футбол вижте тук: