Приказката на “Унион” (Берлин) – от работнически отбор с български следи до европейски вечери

Днес ще проследим пътя на “Унион” (Берлин) – сензацията в Бундеслигата този сезон, в която е имало български следи

Историята на “Унион” (Берлин) е близка до сценарий от холивудски филм.

Тя е нещо повече от футболна хроника и връзката клуб-фен излиза от пределите на футболната любов. Специална, защото засяга борбата на едно малко по-различно общество в Берлин, в което на почит е любовта и лоялността.

Става въпрос за клуб с доста по-различни ценности, който не се интересува от маркетинга и се обявява против “модерния футбол“. Единственото от значение е структурата на отбора да бъде за феновете и най-вече от самите тях. В историята му личи и силна българска следа.

За да стигне дотук, “Унион“ извървява над 100-годишен път, изпълнен предимно с падения и страдания. Днес, това е единственият отбор в елита, който е участвал в първенството на ГДР.  

На пръв поглед, а и по официални документи, “Унион” (Берлин) е създаден през 1966 г. Проследяването на корените му, обаче, води към далечната 1906 г., когато няколко футболни организации от града се обединяват и създават “Олимпия 06”. Сформираният отбор играе със сини екипи, напомнящи за типичното работническо облекло, носено в местния металургичен завод в индустриалния квартал Oberschöneweide. Именно оттам идва и прякора – “Die Eisernen” или в превод “железните”.

За разлика от предшественика си, “Унион” (Берлин) като самостоятелен отбор, изначално е от предградието Кьопеник – югоизточна област на столицата на Германия, където в началото на ХХ-ти век е съсредоточена работническата класа. С края на Втората световна война областта  попада в източната част и след издигането на Берлинската стена, “Унион” става символ на недоволните от Щази и режима на ГДР.

Българската следа в историята на клуба

Ако погледнем към успехите на клуба, веднага ще се насочим и към българската следа. През далечната 2001 г., българският треньор Георги Василев успява да сътвори истинска сензация и класира третодивизионния по това време тим на финал за Купата на Германия.

Постижението остава в историята на родния футбол. И до днес няма друг българин, който успява да класира отбор на финал за купа на страна в някое от топ 5 първенствата в Европа. Нещо повече, по пътя към финала в състава личат имената на други наши сънародници като Емил Кременлиев, Христо Коилов, Костадин Видолов и Адалберт Зафиров.

Класирането на финал за Купата на Германия носи и място в Купата на УЕФА през следващата година. Тогава тимът на “Гочето” отстранява финландския “Хака”, преди отново да попадне на българска следа. “Унион” е отстранен във втория кръг от квалификациите от българския шампион “Литекс” (Ловеч). Същата година берлинчани завършват на първо място в трета Бундеслига и се класират във втория ешелон на Германия. Само сезон по-късно не са далеч и до първата дивизия, финиширайки 6-ти.

Гордостта на клуба – любовта на верните фенове

Въпреки неизпълнената със спортни успехи биография на клуба, “железните” имат нещо много силно, което ги крепи и поддържа и днес – любовта на феновете си.

Само две години след историческия период на Георги Василев, ситуацията се преобръща към критичното и клубът е на ръба на фалит. Той се нуждае от спешно събиране на сумата от 1.46 милиона евро.

Феновете взимат нещата в свои ръце и стартират акция под наслов “Пусни кръв за Унион”. Като това не е някоя парафраза. Огромни тълпи се стичат в болниците за масово даряване на кръв, за което получават заплащане. Всеки цент е преведен по клубната сметка. Феновете спасяват “Унион” не само с кръвта си, но и със сърцето си.

Делата им не спират дотук, а само четири години по-късно настъпва ново изпитание пред “железните”. Този път те са изправени пред това да изгубят лиценза си, защото техният стадион “Старото Лесничейство” е в окаяно състояние. За необходимата квалификация има нужда от спешна реконструкция. Хазната на клуба е празна и бързо се разбира, че отново ще трябва външна намеса.

Привържениците отново го правят – лоялните почитатели на клуба организират нова акция и за отрицателно време набират над 2 400 доброволци. Равносметката е невероятна – 10 месеца и над 140 000 часа безвъзмезден труд, само от любов към отбора.

“Всеки даде своя принос в строителството. Имаше хора, които напуснаха работата си, за да се включат” – разказва един от лидерите на запалянковците на “Унион” – Франк Фелкер.

По-късно привържениците стигат и по-далеч, като всеки член на клуба вади 500 евро от джоба си и така купуват стадиона.

През настоящия сезон отборът е с третия най-нисък бюджет в Бундеслигата

Някъде там между двете акции от феновете се залагат основите на възхода. От сезон 2005/2006, когато “железните” се намират в четвърта лига, до 2023 г., с изключение на два сезона, “Унион” (Берлин) неизменно подобрява класирането си от предходния сезон. Макар и процесът да е бавен, тези 17 години на постоянно израстване надхвърлят и най-смелите прогнози на феновете.

И в края на миналото десетилетие през сезон 2018/2019 с головете на чужд терен в плейофите срещу “Щутгарт”, “Унион” (Берлин) стига до върха на немския футбол.

За изненада на футболна Германия клубът от предградието Кьопеник не спира дотук. Финишира спокойно в средата на класирането още в дебютния си сезон в Бундеслигата. В последвалите кампании “Унион” продължава да подобрява предходното си класиране, дори и в най-високия ешелон на страната – седми през втория сезон и пети през изминалата кампания.

През настоящия сезон берлинчани прескочиха групите на Лига Европа, разбира се отново за първи път в историята. Дори отстраниха един от европейските грандове “Аякс” в елиминационната фаза. Всичко сочи, че процесите на развитие в отбора от източен Берлин са във възходяща посока. Какъв по-добър показател от резултатите?

Докъде може да стигне развитието на Унион Берлин?

Можем да заключим, че успехът на “железните” е комбинация от множество фактори – от вземане на верни решения до отдадеността на феновете, за които резултатите са само бонус. Това не поставя клуба в излишно напрежение, напротив предоставя му нужната подкрепа и спокойствие.

Смело можем да кажем, че друг основен фактор е назначаването на Урс Фишер и неговия екип, който постигна мигновени резултати след встъпването си през 2018 г. Те извличат максимума от футболистите, а отдадеността към общата кауза показва ценностите на клуба.

От спортна гледна точка основно залагат на физическата работа и изминават средно по 5 км. повече от противниците си във всеки двубой. По този начин успяват да изградят идентичност и философия, която да компенсира скромния им бюджет.

Мнение на “Ритнитопъ” Налични са всички фактори “Унион” (Берлин) да се превърне, ако не в постоянен участник в топ 6, то поне в такъв в Бундеслигата. Това е големият пробив в Германия и след всички години на отдаденост, феновете заслужават да се насладят на успехите на отбора.

Разберете за българския отбор в Германия тук:

Кой беше българският отбор в Германия?