Днес ще проследим пътя на успешната футболна кариера на “Кайзера” във ФРГ – от футболист до капитан и треньор.
Франц Бекенбауер нахлува стремглаво във футбола. От невзрачен юноша в “Байерн” само за две години Франц се превръща в световна звезда. Печели всички възможни титли с “баварците” и националния отбор, включително и най-голямата индивидуална награда – “Златната топка”.
В средата на 80-те години влиза в ролята на треньор и поема националния отбор на Германия. Успехите не закъсняват – извежда тима на два поредни финала на Световно първенство, втория от които печели. А малко след това помага на Германия да вземе домакинството на Мондиал 2006 г.
Пеле го счита за най-подходящия президент на ФИФА и недоумява защо Бекенбауер не се е кандидатирал досега. По време на турнетата с “Байерн” в Бразилия, Бекенбауер е посрещнат от местните фен клубове. Оказва се, че такива има най-много именно в тази страна, независимо, че по същото време Пеле все още играе.
Англичани най-добре си спомнят появата на “Кайзера” на световната футболна сцена. След като ФРГ нанася тежък удар на Швейцария с 5:0 на старта на Мондиала през 1966 г., “Сънди Мейл” пророчески се провиква от парвата си страница:
“Покажете ни по-добър отбор от немците и той ще бъде световен шампион!”
На “Хилзбъро” в Шефилд най-голямо впечатление прави 20-годишният Бекенбауер. Младокът вкарва два гола, но представянето му е толкова добро, че всички вестници са единодушни – световният футбол има нова звезда! След осемнадесет дни Франц е вече най-важният играч на немците.
Смята се и до днес, че основната причина за загубата на титлата на финала срещу Англия (2:4) е решението на тогавашния треньор Хелмут Шьон да му повери персонално опазването на звездата на домакините – Боби Чарлтън. Така Бекенбауер се оказва безполезен в атака, където се е справял най-добре по време на първенството.
Две години след финала на “Уембли” тимът на ФРГ побеждава Англия за първи път в историята си. Успехът с 1:0 в Хановер помага на немците да преодолеят исторически комплекс. Самият Франц споделя:
“В онзи двубой осъзнахме, че можем да ги пречупим.”
Двата тима се сблъскват на ¼-финал в Мексико през 1970 г. Бекенбауер отново получава задачата да се грижи за Боби Чарлтън, но този път с уточнението, че трябва по-активно да участва и в атаките на своя отбор. Футболната звезда успява да вкара за 1:2 с нисък удар през ръцете на вратаря Бонети, а след това немците правят и пълен обрат до 3:2.
От великия ½-финал с Италия, в който ФРГ губи драматично с 3:4 след продължения, се запечатва образът на Бекенбауер с превързана ръка. Той е извадил рамото си и играе с обездижена към тяло ръка, увит през цялата фланелка в бинт.
За световната титла през 1974 г. заслугите на “Кайзера” са огромни. Франц заема лидерската палка в най-трудния момент за тима след загубата от ГДР (0:1), когато треньорът Хелмут Шьон е сринат психически. Твърди се, че Бекенбауер е бил не само дясната му ръка, но и треньор в сянка. Освен това е непоколебим да наложи вижданията си. Един от най-гениалните немски футболисти –Гюнтер Нетцер, споделя мнението си:
“Ако бях играч на “Байерн”, щях да бъда на терена на всеки мач”.
Срещу ГДР Нетцер сменя Оверат през второто полувреме под натиск от публиката и три пъти е в отлична позиция за гол, но не получава топката именно от Бекенбауер. Настанява се отново на скамейката, без да се появи в игра до самия ѝ край.
Франц е гласът на разума при скандалите преди началото на първенството, когато в даден момент цялата подготовка не отива на вятъра. може да отиде по дяволите. Немските национали научават, че на съперниците им от Нидерландия и Италия са обещани по 100 000 марки на човек, ако спечелят титлата, докато офертата на тяхната федерация ДФБ е само 30 000 марки.
Излъчени са парламентьори за преговори, които продължават след полунощ. Участниците Брайтнер и треньорът Хелмут Шьон дори са готови да си стегнат куфарите. Наставникът настоява всички футболисти да бъдат отпратени по домовете, защото са срам за германците, а той да повика нови на тяхно място. ФИФА е уведомена, че е възможна промяна в състава на отбора.
В крайна сметка Франц Бекенбауер успява да убеди останалите играчи да се откажат от претенциите за 75 000 марки на човек и да приемат последната оферта на ДФБ от 70 000. Вотът от гласуването преди неговата намеса е бил равен– 11 на 11.
През 1977 г. Франц обявява, че отива да играе в “Космос” (Ню Йорк) и няма да играе на Световното първенство в Аржентина.
Цяла Германия иска Бекенбауер да оглави националния отбор след провала на Евро 1984 г.,но той отказва. Втори фаворит е Хелмут Бентхаус от “Щутгарт”, който сензационно печели титлата в Бундеслигата и се намира между два неуспешни сблъсъка срещу “Левски” в европейските турнири.
Един ден немският “Билд” излиза със сензационно заглавие: “Франц: Готов съм!”. Истината е, че това е манипулация на неговия агент и редакцията ,която цели да провери обществените настроения. Реакцията е повече от положителна и Франц се съгласява. Но с уговорката, че ще заеме поста временно, докато Бентхаус намери начин да се освободи от ангажиментите си в “Щутгарт”. Още в първото си интервю Бекенбауер споделя рецептата за успех:
“Проблемът ми е ясен. Германия се нуждае от традиционните си качества- характер и здрава защита!”
“Кайзера” няма диплома за треньор и се налага да подпише договор като консултант, а лицензът носи помощникът Хорст Кьопел.
Наставникът поема минимални рискове и предпочита да заложи на проверени бойци, тъй като първенството в Мексико през 1986 г. трябва да бъде подготовка за домакинството на Евро 1988 г., където целта е голямата титла. Бекенбауер е побързал да предупреди всички –
“С този тим няма как да станем шампиони!”
Залага на нестандартна комбинация от застаряващи звезди със съмнителни физически възможности и неопитни младоци. Групата се допълва от играчи, на които липсва техника. За сметка на това пък те компенсират с физика. Или казано с други думи – “дърводелци”!
Франц Бекенбауер отива в Мексико с невъзстановени основни играчи като Фьолер, Литбарски и капитана Румениге. Отношенията му с много футболисти са обтегнати, а Ули Щайн е отпратен у дома, защото нарича треньора си “клоун” и отказва да седне на резервната скамейка. С пестелив футбол, при който ФРГ стига до ½-финал със само един вкаран гол в предишните си три мача, в крайна сметка Бекенбауер се бори на максимум. На финала е на ръба да се пребори и за титлата, но Аржентина и Марадона са неудържими. “Можете да бъдете горди, защото представянето ви е страхотно!”, казва той на отбора си след края на финала на “Ацтека”, загубен с 2:3. Франц се учи в движение на занаята и особено на дипломация, която е неизменна част от тази професия.
“Отиваме в Италия, за да спечелим купата.” –
казва пророчески треньорът на тръгване за Световното първенство през 1990 г. В Италия “маншафтът” чупи рекорди, вкарвайки най-много голове от всички отбори. А с триумфа си доближава Бразилия и Италия по спечелени титли.
Франц Бекенбауер е първият, вдигнал Световната купа в ролята на капитан и треньор. След победата с 1:0 над Аржентина в Рим, Франц се разхожда бавно по терена със златото около врата си. Това е последният му мач за Бундестима. Футболната легенда оставя огромно наследство след себе си и смело заявява:
“Сега добавихме и най-силните футболисти от Източна Германия. Ще сме напобедими за дълго време напред!”
А думите на шотландския треньор Анди Роксбърг казват всичко за кариерата на “Кайзера”:
“Франц Бекенбауер е единственият човек, който ако падне през прозореца, ще поледи нагоре.”
Мнението на “Ритнитопъ”: Историята знае и помни безброй случаи, в които много успешни футболисти не правят добри кариери като треньори. Но тук Франц Бекенбауер прави абсолютно изключение – успешен е както на терена, така и на тъчлинията като треньор.
Източници:
(1) https://www.book.store.bg/p350221/svetovnite-pyrvenstva-v-100-istorii-vasil-kolev.html
Be First to Comment