Press "Enter" to skip to content

“Расинг Рубе” – френските футболни динозаври от Севера

Футболната звезда на “Расинг Рубе” грее ярко, но за много кратко. В края на XX век обаче тя угасва завинаги. Франция губи един свой емблематичен клуб, потънал в забвение.

Към днешна дата имаме два клуба рекордьори по титли във Франция. Това са ПСЖ, които най-вероятно еднолично ще оглавят тази класация, и “Сент Етиен”, изковал успехите си далеч преди края на XX век. Един от футболните пионери на Франция обаче има цели 5 титли – това е “Расинг Рубе” или само “Рубе”.

Емблемата на отбора

В едни други романтични за футбола времена, и турбулентни за френския такъв, героите на сцената са съвсем други. Дори Лига 1 я няма – в този си формат тя съществува от 1932 г. “Расинг Рубе” е сред водещите клубове в страната тогава, днес обаче не съществува. Екипите му са били на черно-тюркоазени вертикални ленти, съчетани с черни гащета.

“Рубе” води началото си от 1895 г. първоначално като клуб по крикет, създаден от група местни момчета, които дълго време са живели и практикували спорта в Англия. Впоследствие футболната му секция се превръща в емблема на клуба.

Начало на футбола във Франция

Организираният футбол във Франция се заражда с интересна схизма. През 1894 г. се основава Съюз на френските атлетически спортни дружества, който започва да провежда свой футболен шампионат. До участие се допускат обаче само парижки тимове. Срещу това въстават отборите от Северна Франция, сред които е и “Расинг Рубе”.

Реакцията включва организирането на още регионални футболни комитети, победителите от които се срещат един срещу друг (включително и парижките тимове), за да определят френския шампион.

Години на успехи

През 1902 г. “Рубе” печели първата си титла, надвивайки на финала “Расинг Париж” в крайно любопитен мач. В редовното време двата тима завършват при резултат 3:3 и се договарят да играят 2 или повече продължения, докато единият отбор не отбележи гол. Така 2 часа и 30 минути след първия съдийски сигнал “Рубе” се поздравява с успеха.

Шампионският състав от 1902 г.

Година по-късно двата отбора отново се срещат на финал, като на “Парк де Пренс” не се излъчва победител. Изиграва се втори мач, този път в Лил, като “Рубе” надвива столичани с 3:1. През 1904 г. “северняците” печелят и третата си титла, а името им се носи с респект на националната сцена.

След един изгубен финал през 1905 г., титлата през 1906 г. се завръща на Севера. В първия си финал в историята “Серкъл Париж” отстъпва на “Рубе” с 4:1. В идните два сезона “Рубе” среща на два пъти старите си познайници от “Расинг Париж” и си поделят по едно отличие.

В търсене на себе си

След Първата световна война “Рубе” остава лидер на местно ниво, но не успява да постигне нищо на национално равнище. На два пъти тимът играе финал за Купата на Франция, но така и не вдига трофея.

Нападателят на “Расинг Рубе” Емил Сарториус. Архитект на петте шампионски титли на тима.

През същата 1933 г. “Рубе” придобива професионален статут. Създава се френското първенство във вид по-близък до този, в който го познаваме днес, а “северняците” се включват в Лига 2 Север. Сезон 1935/36 се превръща в исторически не само за “Расинг Рубе”, а и за целия град Рубе.

“Расинг” печели промоция за Лига 1, където вече играят съгражданите им от “Екселсиор”. За пръв път два тима от един град от провинцията играят заедно във френския футболен елит. Първото дерби на “Рубе” се провежда на Коледа през 1936 г., като “Екселсиор” надвива “Расинг” с 3:2.

Най-доброто си класиране в реформирания елит на страната “Расинг Рубе” постига през сезон 1937/38, завършвайки осми. На следващата година отборът обаче изпада от Лига 1.

Начало на падението

След Втората световна война се наблюдава сближаване между двата градски тима в Рубе, като още през 1945 г. те се сливат в единен клуб на име “Олимпик Рубе Туркоа”. Слети са обаче единствено мъжките тимове, като дублиращите и юношеските състави се запазват. Вторият отбор на “Расинг” става аматьорски и се подвизава по регионалните дивизии.

Тимът се представя много добре и дори печели титлата през сезон 1946/47. Тя обаче не се присъжда на вече слетия “Расинг Рубе”.

През 1964 г. друг клуб от града – “Стад Рубе”, предлага да слее всички свои спортни секции с тези на “Расинг Рубе”, които по онова време развиват много спортове, и на практика футболният клуб “Стад Рубе”се преименува на “Расинг Рубе”. Не след дълго “Олимпик Рубе Туркоа” обявява фалит и възвръща старото си име – “Екселсиор”.

Последният пирон в ковчега

Съществуват, разбира се, и други клубове в града. Един от тях е “Рубе Футбол”, който се слива през 1990 г. със съгражданите си от “Расинг” и взема името “Стад Олимпик Рубе”. Така окончателно е поставен краят и на последните останки от страшилището от френския Север от началото на ХХ век – “Расинг Рубе”.

През новия век има няколко опита да се възроди футболът в града, но напълно безуспешни. Днес Рубе е просто едно градче в Северна Франция, на пешеходно разстояние от белгийската граница, носещо спомена за великия “Расинг”. В наши дни клуб с това име съществува, но той развива предимно тенис.

Мнението на “Ритнитопъ”: Всяка епоха си има своите герои. Неприятно е, когато пионерите в дадена област като футбола (а и не само) спрат да съществуват – дали заради финансови проблеми, дали заради оранизационни. Със сигурност футболната култура може да спечели, в случай че тимове като “Рубе”, които са закрити или кретат из дивизиите, някой ден се завърнат под някаква форма и напомнят за себе си.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *