Седем пера за крилете на орела. Ни повече, ни по-малко!

За днешния тим можем да кажем, че е спящ гигант, въпреки че не е затънал някъде из ниските дивизии. “Орелът” със седемте пера от Девентер прави опити да се завърне, където го познават няколко поколения фенове. Доколко успешно? Времето ще покаже.

Днес ще се върнем в „ниската земя“ и ще ви срещнем с един клуб, спечелил четири титли на Нидерландия в междувоенния период – Гоу Ахед Игълс. Клубът и днес играе в най-високото ниво на футбола в Нидерландия.

Началото

В източната централна част на страната, по поречието на река Айсел между градовете Арнем и Цволе, се намира град Девентер. В него през 1902 година е основан футболния тим „Be Quick“ , играещ с червено-бели фланелки и черни гащета.

В първите години на новия век клубът е местен в различни окръжни местни футболни федерации. През 1905 година е приет и в националната футболна асоциация с условието, че ще промени името си и цветовете си с жълто-червени.

През 1911 година Гоу Ахед, както тогава е официалното име на отбора, за пръв път играе в майсторската дивизия. Тогава висшият футболен ешелон на страната е разделен на четири подгрупи. Победителите от тях играят по още два пъти един с друг, на разменно гостуване, за определяне на шампиона.

През 1916 Гоу Ахед печели Източната дивизия и достига финалната фаза, но титлата печели Вилем II. Година по-късно обаче, през 1917, жълто-червените вдигат своя първи шампионски трофей на страната.

По повод спечелената титла на страната, клубът строи стадиона си „Де Аделаарсхорст“, на който се нанася през 1920 година, и където играе и до днес.

„Жълто-червените“ стават първенци още през 1922, 1930 и 1933 година. В този период своите първи златни медали печелят и тимовете от днешната „голяма тройка“ на нидерландския футбол – Аякс, ПСВ (Айндховен) и Фейеноорд. 

Облаците над тима се сгъстяват през 1941 година, когато той изпада във втора дивизия, но бързо успява да се върне при майсторите.

Вторият златен период на „орлите“ е през втората половина на 60-те години на ХХ-ти век. Тогава те дори достигат и до едно четвърто място, веднага след обичайните заподозрени на първите три места.

Ново начало

През сезон 1970/71 е решено професионалното подразделение на Гоу Ахед да се отдели от аматьорския клон и да се преименува. На 9-ти май 1971 година по време на домакинството срещу Твенте феновете на Гоу Ахед са помолени да измислят ново име, нови цветове и герб на тима. Приема се предложението на старши треньора на тима да се добави Eagles към името на клуба.

Фен на отбора на име Гер Темпелман изработва емблема във формата на щит с орел с по 7 пера на всяко крило, който стиска в нотките си футболна топка. Любопитен факт е че на първата версия на емблемата перата са били по осем, но по настояване на Темпелман грешката е отстранена. Горе на щита има четири крепостни кули, символ на четирите шампионски титли на клуба.

Зараждане на ново съперничество

В края на 80-те години Гоу Ахед Игълс вече не е толкова стабилен и уверен в Ередивизи, като за малко, в зората на 90-те, изпада в Ерсте дивизи (втора дивизия). По това време се заражда и футболното съперничество с ПЕК „Цволе“, от едноименния град, който също лежи на река Айсел. Поради това мачът между двата тима е известен като „дербито на Айсел“.   

Гоу Ахед Угълс има 39 победи в сблъсъка, а Цволе – 47. Наравно двата тима завършват помежду си общо 18 пъти.

Завръщане при майсторите

През 1996 година отборът изпада и трябва да чака цели 17 години преди да се завърне отново при майсторите. Преди началото на сезон 2012/13 за старши треньор е назначен настоящият мениджър на Манчестър Юнайтед Ерик тен Хааг, който успява да върне „орлите“ в Ередивизи.

Оттогава Гоу Ахед Игълс снове между първите две нива във футбола на „ниската земя“. Едва ли някой от живите фенове на „орлите“ не е виждал последната титла на тима, но на „Де Аделсхоорст“ със сигурност биха се радвали един ден да добавят още една крепостна кула към емблемата си. 

Мнението на “Ритнитопъ”: Поредният футболен отбор в Нидерландия, който е далеч от добрите си дни и чака по-добри времена. “Орлите” безспорно заслужават да се установят трайно сред майсторите, а не да играят ролята на “асансьор” между дивизиите.